Когато един автор започва литературната си кариера с разкази, съвсем очаквано е в някакъв момент да продължи да експериментира жанрово и да си опита перото с изпитанието за всеки голям писател – жанра на романа. За Васил Георгиев обаче това е двойно изпитание, защото още с първия си сборник с разкази той заслужено предизвика вниманието на критиката и отнесе наградата „Хеликон“ (2011) за сборника „Будистки плаж“ в оспорвана битка с редица по-мастити писатели. И естествено, очакванията към него сега са много по-големи.
Романът, който отскоро е на книжния пазар, носи на пръв поглед непретенциозното заглавие „Апарат“, но името е концептуално, а амбициите на романа съвсем не са малки. Той се опитва да говори за няколко неща едновременно, които са, образно казано, ключове за съвременното общество – за потребителската култура, която постепенно изличава всичко друго, за консуматорските нагласи на съвременниците, за това колко е лесно да манипулираш и да бъдеш манипулиран, за илюзиите за свободата, за невидимия контрол и невидимите страхове и желания на човека.
Романът започва бавно, но се разгръща постепенно и интригата набира скорост и динамика, а перипетиите на сюжета завладяват читателя. Финалът е неочакван и динамичен. „Апарат“ е написан преди всичко увлекателно и интригуващо, с премерен език, в който няма да видим залитания към сленга въпреки главно младежката възраст на героите, и едновременно с това звучащ естествено, а не книжно.
Историята за младия Емил, неговите тайни желания и явни стремежи и двете жени, които среща, се преплита с историята на един загубил себе си по пътя на желанието да спаси хората от манипулациите на рекламата еколог и маркетолог. Двете истории бележат щрихи от изкривения български преход и тоталната преоценка на ценностите, но те са и истории за човешката илюзия за свобода или по-точно за това какво се случва, ако свободата бъде разбрана погрешно.
Събуждането на човешкия разум като необходимата тръпка за спасението на света е една от водещите идеи, изказана многократно и по различен начин в романа. Необходимостта от събуждането от унеса на потребителството е заявена чрез авторитетни икономически теории, цитирани често под черта, чрез идеите на „Хармония“, антиконсуматорската организация, както и през устата на Арлекс, въпросния маркетолог: „На човек са му достатъчни плодове, зеленчуци, вода, въздух, дрехи, кибрит и покрив. Точка. Всичко друго трябва да бъде изгорено на кладата на суетата, така както Джираламо Савонарола е направил преди петстотин години на кладата във Флоренция: изгорил хиляди предмети на греха и разкоша“ (с. 385).
Но борбата с потребителските нагласи на обществото, борбата срещу Веригите, за екологичен начин на живот всъщност се оказва само претекст за изява на властови амбиции и желания за печалба. Да се бориш с консуматорските идеи по един апостолски начин е неблагодарно и обречено занятие, внушава с ирония романът. Много често зад привидно благородните цели стоят неизвестни картели със съвсем ясни стремежи. Човечеството загива, но това може да е контролиран процес – тази цинична философия изповядва не един от героите в този роман.
В реалистичната плът на „Апарат“ има много зевове, опиращи в бълнуванията, сънищата и фантастиката: образът на Дневна светлина например, Великаните, наплашили хората, появата на котенцето, наречено Тодор Живков, и др. Самият финал се разтваря в бълнуването и съня, без да дава отговор на зададените въпроси. На границата между реалност и фантастика е и функционирането на самия апарат, който изследва мозъчните вълни и събира информация за предпочитанията на хората и чрез който може да се контролира човешкият избор. Съвременният човек е видян като апарат с непредвидими и неясни понякога реакции. В този смисъл някои от идеите на книгата може да се прочетат като мрачна антиутопия за края на света и за манипулирането на човека („Все едно падаш от хиляда метра и единственият ти шанс е някъде във въздуха да намериш парче плат и от него да ушиеш парашут, при това, преди да си стигнал на седемстотин метра от Земята. Вече сме на петстотин метра“ – с. 296).
„Апарат“ обаче не се стреми да дава готови отговори, а по-скоро подхвърля въпроси, оголващи някои от язвите на прехода както в България, така и в по-широк смисъл и характерни за съвременното потребителско общество, в което късогледство, корупция, мними успехи, властови амбиции, липса на ценностна система и стремеж за лек живот водят до резултати с непоправими последици.
МАГДАЛЕНА КОСТОВА-ПАНАЙОТОВА
Васил Георгиев, „Апарат“, „Сиела“, С., 2013.
