Разговор с Костанца Иванова, старши експерт в Дирекция „Европейски проекти и програми“ на Столична община
София – европейска столица на културата звучи прекрасно. Как започна инициативата?
– Мотото на кандидатурата на София и Югозападен район е „Сподели София“ и точно затова бих искала да споделя всичко, направено от Столична община до момента. Това за повечето от читателите ви е навярно скучна статистика, но държа повече хора да узнаят подробностите. София заявява желанието си да се кандидатира с решение № 474 от 25.11.2004 на Столичния общински съвет. Две години по-късно Европейската комисия определя, че през 2019 г. един български и един италиански град ще носят престижната титла. Столична община през 2007 г. създава Програма „Култура“ за финансиране на граждански проекти в сферата на културата от общинския бюджет. През 2009 г. започна и Програма „Европа“, която поддържа инициативи на гражданите, свързани с кандидатурата за 2019 г. Тази година 32 проекта получават финансиране (близо 400 хил. лв.) по Програма „Европа 2013“.
Един от финансираните проекти по тази програма изработи над 50 видеоклипа „Защо София“ с послания на известни личности в подкрепа на кандидатурата. Тези клипове се гледат с интерес от мнозина на екраните в метростанциите и в интернет.
В края на 2010 г. Общинският съвет взима решение за създаване на Асоциация за развитие на София, която да координира кандидатурата на София. Започват многобройни дискусии с граждани и организации за определяне на темата „Сподели София“.
През 2011 г. е избран и Инициативният комитет „Приятели на София”. Обявен е международен конкурс за логосистема на „София 2019”. Участват 75 проекта от 5 страни. На изложба на открито от избраните 14 проекта от журито с гласуване в интернет е избран проектът на Борис Бонев, студент в Холандия. Любопитна подробност е, че и гербът на София също е създаден от студент. Започва да действа и сайтът www.sofia2019.bg, в който освен информация за кандидатурата могат да се качват различни културни събития от потребителите и да се получи всякаква информация за инициативата. Разбира се, има създадена и група във „Фейсбук“, която до момента има 9067 приятели.
На 27 май 2011 г. в хотел „Шератон“ в София се проведе Софийска конференция за Европейските столици на културата. Тя беше организирана съвместно от Столична община, Асоциация за развитие на София, партньорската инициатива „Душа за Европа“ и Фондация за градски проекти и изследвания. Участваха водещи експерти и представители на българските градове кандидати – София, Варна, Велико Търново, Пловдив, Бургас и Русе, както и на Равена, Венеция, Генуа, Вроцлав, Архус, Копенхаген, Брюж и Берлин.
През 2012 г. се създаде Културната стратегия на София (2012–2020) „София – творческа столица“, както и план за действие. Това е първият по рода си документ, който предвижда мерки и дейности в областта на културната инфраструктура, образованието, иновациите и международното сътрудничество. Приоритети са достъпът до култура, развитието на човешкия капитал, културното наследство на променящия се град, творческата икономика и равнопоставено участие в глобалните културни процеси.
В процеса на изработване на стратегията са проведени 33 обществени дискусии в софийските квартали заедно с гражданите, творците, творческите съюзи.
Визията за Столицата за 2020 г. е: „София се развива устойчиво като иновативен и творчески град на възможностите, платформа за активно участие на гражданите в съвременния културен живот и пълноценното им взаимодействие с културното наследство. София е трамплин за професионално развитие в областта на културата и изкуствата, притегателен център за изява на млади творци. София е активен участник в международния културен обмен; тя е средище на култури и място за споделено преживяване”.
Най-важните събития за годината намират място в културния календар на София, изработен от Дирекция „Култура” на Столична община.
Разкажете ни малко повече за италианските градове партньори на София в тази кандидатура. Как работят тези партньорства? Как се стигна до нашето?
– Италианските градове кандидати до момента са повече от 20. Някои от тях само са изявили желание за участие в надпреварата, други имат добре организирани структури и работят изключително активно.
Много хора все още мислят, че българските градове са конкуренти с италианските, а те са просто партньори. Изграждането на тези партньорства е много важно, защото това не е национална, а европейска инициатива. Важно е градът да покаже своите възможности в областта на културата и изкуствата и е от голямо значение да заяви европейското измерение на своята култура: международни сътрудничества, обмени, копродукции. Това е причината да се подпишат меморандуми с най-активните италиански градове: Равена, Венеция, Матера, Перуджа и Асизи, Урбино, като основата на тези сътрудничества е развитие на културата и изкуството, разработване на съвместни проекти, обмен на преподаватели, ученици и студенти и много други инициативи, свързани с културата.
Равена е първият град, с който „София 2019“ установи контакти с изложбата „Мозайките на Равена“, която гостува в София на 2.10.2011 г. Проведе се ученически конкурс за рисунка „Мозайките на Равена“ и изложба на рисунките в Столична община. Това е всъщност градът, който работи най-отдавна за своята кандидатура.
С Перуджа и Асизи разширихме възможностите за сътрудничество с допълнение към сключеното споразумение и участие в среща на градовете, побратимени с Перуджа, с цел създаване мрежа за разработване на проекти.
Матера е градът, с който българските училища с преподаване на италиански език – 105 СОУ „Ат. Далчев“, 23 СОУ
„Ф. Жолио-Кюри“ и гимназия „Емануеле Дуни“, и лицей „Данте Алигиери“ – съвместно с Търговската камара в Матера вече разработиха два проекта по Програма „Коменски“, които чакат одобрение от националните агенции.
С Урбино партнираме едва от май тази година, но вече имаме планирани дейности в изпълнение на подписания през месец юни меморандум. Председател на инициативния комитет на града е Жак Ланг – бивш министър на културата на Франция, а сред членовете му са Андреа Бочели, Енио Мориконе, Умберто Еко, Андреа Камилери, Ванни Леопарди (родственик на поета Джакомо Леопарди), Франко Неро и много други известни личности.
Независимо кой италиански град ще спечели надпреварата, ние се радваме на създадените контакти, защото те ще продължат да се развиват в областта на културата, изкуството и образованието.
Разкажете ни малко повече и за вътрешното партньорство между София, Перник, Кюстендил и Благоевград?
– Двигател на всички дейности е кметът на София, г-жа Йорданка Фандъкова, която покани кметовете на градовете от Югозападния регион – Перник, Благоевград и Кюстендил, за да подпишат Меморандум за партньорство на 25 април 2013 г. Според него „Европейска столица на културата” е инициатива – инструмент за дългосрочна и устойчива инвестиция в културата. Целта е да се обновят градовете и регионът и да се превърнат в по-добро място за живеене, да се търсят и намират решения за справяне с предизвикателства, като привличане и възпитание на нови и активни публики, разширяване на достъпа до култура, повишаване професионалните умения на артистите и културните мениджъри, свързване на иновациите и новите технологии с културата и изкуствата, равнопоставено участие в глобалните културни процеси, насърчаване на предприемачеството в артистичния сектор.
За да постигнат целите си, София и регионът ще споделят своите ресурси и мрежи, ще потърсят пътища за децентрализиране и демократична комуникация на своя културния живот и на базата на споделена отговорност и споделени мечти за бъдещето ще създадат споделени модели на културна активност – „лаборатории по социална кохезия“.
В инициативния комитет участват впечатляващ брой хора на изкуството, но също режисьори, продуценти и други публични личности, при това безвъзмездно. Как човек става доброволец в такава сериозна и мащабна инициатива? Задължително ли е да е непременно публична личност?
– Достатъчно е да имаш желание за работа и идеи, които да обсъдиш. Най-важното е да успееш да отделяш доста от свободното си време, за да се посветиш на идеята. От основно значение е участието на всички граждани независимо от тяхната възраст. Всички новини, свързани с инициативата и с конкурси за доброволци, могат да се прочетат на сайта на „София 2019“.
Разкажете ни малко повече за вашата собствена работа по инициативата.
– На първо място, това са непрекъснатите ми контакти с асоциацията. Като специалист по италиански език контактувам с всички италиански партньори. Присъствам на срещите с тях, поддържам кореспонденцията, подготвям меморандумите за сътрудничество, следя дейностите на всички италиански кандидати. Поддържам контакти с Италианския културен институт за събитията, провеждани в подкрепа на кандидатурата за 2019 г.
С удоволствие участвам в различни инициативи, свързани с ученици от столичните училища. Две поредни години със Столична община, Асоциация за развитие на София и 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ организираме състезанието по информационни технологии за столичните училища „Големият до мен“, посветено на кандидатурата на София. Учениците от 5.-7. клас изработиха плакати, клипове, туристически маршрути и рекламни материали за града. В рамките на седмата церемония за връчване на годишните награди за цялостен принос в столичното образование, която се проведе в театър „София”, Асоциация за развитие на София учреди награда „Европейска столица на културата: творческо състезание“. Наградата получи 134 СОУ „Димчо Дебелянов“ с директор Весела Палдъмова и нейният екип. Мотивите за връчване на наградата са: изградени устойчиви връзки между култура и образование; екип от преподаватели с голям принос към творческото образование и креативното мислене на подрастващите; разпространяване на идеите на кандидатурата на София за Европейска столица на културата сред ученици от столичните училища две поредни години; насърчаване използването на дигиталните технологии за реклама на град София чрез организирането на състезанието по информационни технологии „Големият до мен”.
През есента на 2012 г. учениците от Италианския лицей изрисуваха тролей заедно с известния италиански художник Албино Пити. Тролеят „София 2019” продължава да се движи из града.
Какви биха били по-дълготрайните ефекти (освен просто туризъм и европейски престиж) за София и Югозападния регион след 2019 г., ако спечелим кандидатурата?
– Ще се промени градската среда, ще се подобри старата и ще се построи нова културна инфраструктура, всеки ще може да участва в различни инициативи. Ще се утвърдим като град и регион, които развиват, привличат и задържат таланти и артисти; като град и регион със съвременен европейски динамичен културен живот, в който публики и творци общуват активно; като град и регион, които създават творчески работни места; като град и регион със съвременни мултифункционални артпространства за споделен творчески експеримент; като град и регион, в които можеш да пътуваш във времето и никога да не загубиш интерес.
Кога ще бъде взето окончателното решение дали именно София ще бъде културната евростолица за 2019 г.? Каква е процедурата?
– Радвам се, че вие също вярвате, че София ще е победител в надпреварата, а колкото до процедурата, тя е следната: през 2013 г. градовете кандидати от България трябва да подадат своите проекти в срок до 1 октомври. Тринайсетчленно жури (7 членове, избрани от Европейската комисия и 6 – избрани от Министерството на културата) ще разгледа проектите и през декември 2013 г. ще организира обща среща с всички кандидати, на която всеки град ще може да защити своя проект с презентация и в сесия с въпроси и отговори. На базата на проведената първа среща ще бъде направена къса листа с избрани градове, които ще продължат на втори етап. През есента на 2014 г. ще се проведе втора среща с комисията, на която ще бъде избран градът домакин за България и Италия.
Какъв е редът, по който един артпроект може да участва в кандидатурата? Tова само по предварителна покана на Столична община, Асоциацията или инициативата „Приятели на София“ ли се случва, или предложения се приемат и разглеждат постоянно?
– Всеки може да сподели идеите си за артпроект на мейла на Асоциацията за развитие на София. През май тази година асоциацията проведе среща с представители на над 80 неправителствени организации, на която се обсъдиха различни предложения как да се реализира темата с художествени проекти. Когато градът бъде избран, ще се направи концептуална рамка и ще бъде избран артистичен директор. Едва тогава ще се открият процедури за кандидатстване.
Отразяват ли се на вашата работа по инициативата вече практически ежедневните граждански протести?
– Определено не.
Смятате ли, че кипналата гражданска енергия може да открие и някакви естетически изяви, да се роди спонтанно една по-естетическа култура на недоволството?
– Не бих могла да кажа, но ще се радвам, ако тези хора и техните деца така масово участват в инициативите през 2019 г. Културата е за всички и трябва да достигне до всички.
Въпросите зададе ЧАВДАР ПАРУШЕВ