Новата мемоарна книга на Иван Теофилов „Митология на погледа”, структурирана по сходен начин като предходната „Вселената на яйцето”, обогатява започнати сюжети, разказва нови истории, внася още образи на творци, за които си струва да си спомняме и чието творчество ще е загуба, ако го подминаваме. За разлика от „Вселената на яйцето” (2011) фрагментите в новата книга не са разделени в различни цикли (или части), а следват, последователно номинирани, а някои от тях и датирани. Датировката подсказва времето на написване – от 1996 до 2013 г., но времето, уловено в думите, се простира в много широки граници, достигайки до ранното детство на поета. Книгата, както предходната, предлага множество дефиниции за поезията, за стихотворението, за писателя. Една от тях, която се открива още в първите фрагменти, е заявяването на творчеството като мълчание, а творецът е представен с качеството му – немота. И не след дълго, още на 3-та страница, Теофилов среща читателя с „жестокия мълчаливец” – бащата, който проговоря като сфинкс – за важните неща, а важните неща в бащините уста също са поезия: улицата за игра е улицата на Димчо Дебелянов.
Немотата, мълчанието на поета са свързани в пряка връзка с още едно качество на твореца – умението да наблюдава и да преобразява в „начеващата митология на погледа”. Освен това пишещият счита, че стихотворението без тайна не е стихотворение. То трябва да бъде тайна, сиреч мълчание, мълчано стихотворение, може би като мълчана вода, която се изкачва, слиза и движи из улиците, в които съжителстват хора и митология. Мълчаното стихотворение е онова, което „проговоря” винаги в Момента.
Освен времето като датировка, като спомен, Иван Теофилов не забравя и мястото. Местата в книгата освен живени, освен пропътувани, правят впечатление и с това, че са места с памет, но и места, за които е останала само памет, тоест изчезнали места – като сладкарница „Цар Освободител”, като аптека „Марица” и като още много други. Обикновено от времето и мястото на паметта изниква и личността на твореца, който заема централно място в съответния фрагмент, съвместната работа в театъра например или срещи в писателското кафене, или невероятната библиотека на Живата енциклопедия – проф. Тодор Боров. Така Иван Теофилов представя портретите на художниците Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов – Слона, на колегите и приятелите от театъра – Петър Слабаков, Леон Даниел, незабравимите спомени с Цветан Тодоров, с поетите Иван Динков, Иван Радоев, Константин Павлов.
Фрагментите, освен с Иван-Теофиловия поглед към творците, с които животът го е срещнал, са обогатени и с размислите – равносметка за политиката, с опити да се осмисли мястото на човека на духа в областта на политическото. И понеже политическите събития в нашата страна през изминалите няколко месеца едва ли оставиха мислещ човек политически неутрален, би било интересно да отправим поглед и към тези фрагменти на Иван Теофилов, още повече, че поетът е сред интелектуалците, подписали писмото до президента Росен Плевнелиев в началото на юли тази година, в което бяха изказани „опасения за нашето общо бъдеще”.
„Политическите” фрагменти в „Митология на погледа” заемат от общия повествователен обем на книгата неголямо място, разположени са във финалните страници, но не са толкова в група, колкото разпръснати между останалите, и те биха могли да бъдат пропуснати от невнимателния читател. Но те са важни от гледна точка на заявяването на гражданския глас на поета, който твърди, че „както и да се гърчи, страната ни трябва да заеме мястото си в моралната карта на света”. Този извод се прави с поглед към опита от тоталитаризма и с поглед към неслучилата се демокрация. В тези фрагменти се долавя раздвоението на твореца – раздвоение от осъзнатостта, че политиката е тленното в живота, а творчеството – нетленното, и политическите занимания разсейват, отклоняват творческия Аз от главната задача на неговия живот. Сред тези мисли отново изниква митичната фигура на поета Дебелянов, митична, защото както е обитавал непознат улицата от детството, така е обитавал незнаен, „никой – някаква писарушка там”, Народното събрание, за да остане във времето като поета Димчо Дебелянов, „защото литературата е тази, която прави записа на времето”. Освен че съзнава, че политиката е лудост, блъсканица, и е усетена като оцапващото твореца, Теофилов не забравя да спомене и да си спомни опита с политиката на Вазов и Влайков. И все пак, и все пак „ние, днешните литератори, не можем да си затваряме очите. Не можем да не оправдаем много от сегашните граждански и човешки реакции. Не можем да не приемаме като основателна всяка отчаяна гримаса, объркан жест и дори най-крехък стон…” Правейки равносметка на това какво и как се случило, за Теофилов е без съмнение, че образът на българската демокрация още в самото й начало „беше зле фокусиран”. Именно разфокусираният, сгрешеният поглед ни е отвел тук. Какво остава за честния интелектуалец – там където е, да се противопоставя на политическата смрад със свои записки, със свой поглед, със своето свидетелство за времето. Това са и част от основанията на Иван Теофилов да групира спомените си в нови фрагменти и нова книга. Или както казва във финалните изречения, вместо епилог: „Тези записки са породени от предизвикателствата на живота – непредвидено, спонтанно, безредно, както се роят в паметта ми, дошли на различни по време и настроение избилици”.
Втората част на книгата, озаглавена „Из моите занимания”, сама по себе си представлява антологична подборка от част от превежданите от Теофилов руски поети. Поместени са стихотворения от Николай Гумильов, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Владимир Набоков, Йосиф Бродски, Владимир Висоцки, Булат Окуджава. С най-много – девет стихотворения, е представен Бродски. Връзката между двете части – фрагментите и стихотворенията, се осъществява от разказа за работата по определени стихотворения (Пушкин, Бели, Бродски), а също и чрез спомените за срещите с други респектиращи преводачи. Наистина в края на книгата на читателя му се иска частта „Из моите занимания” да е по-голяма, но пък това го провокира да потърси други и още стихотворения, преведени от Иван Теофилов.
Яница Радева
Иван Теофилов. „Митология на погледа”. ИК „Хермес”, 2013
