„Пръски поезия” в метрото – за значимостта на междинното стъпало

Популярни статии

Разговор със Зорница Китинска

От 20 септември тази година пътниците в най-възловата станция на софийското метро – „Сердика” стават непосредствени читатели на съвременна българска поезия благодарение на проекта „София за Европа – Пръски поезия”. На 14 табла, окачени в тунелите на станцията, могат да се прочетат общо 17 стихотворения на съвременни български автори от различни поколения с паралелен превод на английски език. Проектът е насочен към най-актуалната българска поезия, „случващото се тук и сега, хващане на мига в неговото протичане”. Реализиран е от сдружение „Център за европейско развитие и реализация” с финансовата подкрепа на програма „Европа 2013” на Столичната община и в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица през 2019 г. Разговаряме с ръководителя на проекта Зорница Китинска от „Център за европейско развитие и реализация”.

От няколко години алтернативното разпространение на поезията у нас набира висока скорост и търси все по-различни проявления. Как се роди идеята за проекта „Пръски поезия” и как той отговаря на актуалната поетическа атмосфера?
Бих казала, че е резултат от натрупвани през годините впечатления от пътувания по света. Вероятно инициативата на посолствата за превод на образци на поезията от техните страни, които виждаме на няколко централни сгради в София, също са допринесли за идеята. В момента, в който прочетох изискванията на Програма „Европа” на Столична община и на кандидатурата за европейска столица на културата през 2019 г., идеята някак си дойде сама. Това изкуство отсъства в градската среда, не е характерно за нея. Но то все пак има своето материално измерение и може съвсем органично да се впише в градското ежедневие. Провеждат се много форуми за литература,  които носят много силен емоционален и творчески заряд, но те се провеждат  основно в устна форма. Поезията се изчита и ако след това се издадат сборници и алманаси, те отиват при хора, които така или иначе вече са приобщени към нея. Докато има хора, които нямат изградена от семейството или обкръжението си традиция да четат и не търсят литературата. Именно за тях е важно да „се сблъскат” с нея или по-точно казано, тя да „ги пресрещне” в ежедневната им среда.  Разбира се, проектът е насочен и към вече изградени публики. В случая става въпрос за поезия, защото тя е най-бързо комуникативна, най-непосредствено емоционално въздействаща. Представете си, че сте чужд гост на града – можете да видите архитектура, археология, всякакви визуални изкуства, да влезете в концертна зала, в опера, в изложбена зала. Ако искате да си създадете представа какво е нивото на българския театър, ще влезете въпреки езика, защото освен слово, в театъра има и други изразни средства, чрез които можете да се ориентирате. Но няма да имате никакъв достъп до литература и поезия. Този недоимък засяга всички, и жителите на града, и чуждестранните посетители. Не мога да твърдя, че един толкова ограничен по обем проект може да го запълни, но както казват китайците: „Всеки път от десет хиляди ли  започва с една стъпка”. Литературата трябва да влезе по всякакъв материален начин в градската среда. Трябва да свикнем, че тя е част от живота и ежедневието ни. Особено ценен според нас е чудесният превод на стихотворенията на Джонатан Дън, защото когато говорим за поезия, хубаво е тя да стига до чуждия читател по същия естествен начин, по който стига до носителя на езика. Това й придава универсалност и дава достъп до нея на хора от различни националности.

По какъв начин този проект, който е свързан основно с литературата, отговаря на целите на сдружението „Център за европейско развитие и реализация”?
Свързва се напълно органично, защото в почти всяка точка от устава на сдружението сме заложили идеята за личностно и социално развитие. Виждам смисъла и ми се иска нашата организация да бъде нещо като стълбичка. Знаете, че всеки процес на обучение, формиране, посвещаване има, условно казано, пирамидална структура. Има една огромна маса хора, които не са приобщени към нещо, било то образование, изкуство, наука, спорт, съответно на върха на пирамидата са творците, най-изявените, най-добрите. По средата има един много дълъг, нееднороден и разнопосочен процес на развитие. В този смисъл виждам функцията на нашата организация като помощник в развитието, като междинна стълбичка, по която крачка по крачка, стъпало по стъпало, хората да следват своето развитие до по-високо ниво, където вече ги чакат други форуми и други проекти. Идеята ни е да формираме, да приобщаваме. Това на обществено ниво е безкраен процес.

Успяхте ли да постигнете като краен резултат многообразието от стилове, поколения и теми, налични в съвременната българска литература и мислите ли, че подобен тип представяне, разпространение, популяризиране на поезията ще генерира по-голям читателски интерес към нея като жанр или пък към конкретни автори?
Опитахме се и мисля, че успяхме. Хората, които участваха в комисията и подбраха стиховете, са много добре запознати с българското поетично съвремие. Това са Цветанка Еленкова, самата тя поетеса, преводач (което беше много важно за проекта) и издател, Йордан Ефтимов, който няма нужда от представяне, и Иван Богданов – председателят на фондация „Буквите”. Те имат поглед към различни стилове на писане, различни тематики, различен подход и се надявам именно в това многообразие всеки да открие нещо за себе си. Това е градски проект. Той не е академичен, не е елитарен, а е насочен към  многоликото население на града. Знаете понякога в поезията един цял текст може да ви остави студено безразлични, а се случва само една дума да отключи нещо у вас. Дори нямам чак толкова голямата амбиция минувачите да започнат да търсят стихосбирки или определен автор. На този етап, сред ширещата се насаждана съзнателно бездуховност, ще бъде достатъчно те да започнат дори само да се оглеждат за още табла по пътя си или да спират и да препрочитат думите, в които са се огледали.

Каква е връзката между посланието, целите и локацията на проекта? Умишлено ли избрахте една толкова динамична среда за осъществяването му?
Имахме шанса „Метрополитен“ ЕАД да ни приюти на негова територия. Това е най-естествената среда, в която преминава част от ежедневието на хората, средата, която може да им влияе неусетно и неотстъпно. И ако сега, поради хубавото време,  те не се задържат много в метрото, идва есен, идват дъждове, ветрове и студ. Дори онези, които не закъсняват за никъде, ще побързат да влязат в метрото на топло. Тези мигове, в които те остават за малко сами със себе си, без да бързат, всеки вглъбен в мислите си, могат и се надявам да бъдат посветени на това. Таблата ще останат там само до първи декември. Срокът не е голям и се надявам и дотогава хората да продължат да ги забелязват. Нека поне в петте минутки извън работата, извън дома, извън приятелската среда да дадем нещо на поезията и да позволим и тя да даде на нас.

Какви бяха основните критерии при подбора на авторите и техните творби?
В България има много и много силни  автори, и най-голямото ми съжаление е, че този проект не успя да представи повече от тях, а включва 17 стихотворения, разположени в 14 табла, но вярвам и се надявам това да е едва първият от множество такива проекти. Много хора се занимават с литература, има много фондации, работещи в областта на културата и се надявам идеята да бъде подхваната и доразвита и от други. Представете си колко хиляди стени стоят и чакат тяхното стихотворение, техния текст. В случая подбирахме текстове, които ни се стори, че ще бъдат бързо и лесно комуникативни, като за пръв подобен проект. Човек да мине и да види дума, която „да хване” погледа му, да бъдат в същото време с различен стил, тематика, светоусещане, за да могат повече и  различни хора да припознаят нещо в себе си – емоция, размисъл, преживян миг. Тримата членове на комисията прецениха, че конкретните текстове напълно отговарят на целите на един градски проект.

Чие дело са дизайнът и оформлението на таблата?
На професионалист, с когото сме работили и по други поводи. Казва се Димитри Иванов и съм много доволна от това, че той направи възможното таблата едновременно да носят усещане за движение вътре в себе си, но и да не отвличат вниманието към дизайна, а да оставят място на текста като основен обект на внимание. Все пак текстът е по-важен.

Според вас, като преводач с дългогодишна практика, предизвикателство ли е „днешната”, аз я наричам асоциативна, поезия да бъде преведена на какъвто и да е друг език?
Трудно ми е да кажа, работя основно с проза и рядко превеждам поезия. Мисля, че изразеното в свободна форма по-лесно може да намери еквивалент на чуждия език. При всички случаи гледам със страхопочитание всички добри преводачи на поезия.

Графоманията – една доста често поставяна диагноза в момента – излишество или недостиг на определени умения е?
Около Моцарт или около Бах е имало десетки и дори стотици композитори, които историята не помни, но именно в контекста на това множество е изпъкнало качеството на онези, които сега смятаме за гении. Няма излишно писане според мен. Всяка написана дума е акт на творчество и това, че на мен лично не ми харесва, не означава, че няма да се хареса на друг. Графоманията е определение, което не товаря с крайно отрицание. Може да има излишна агресия, излишно невежество, излишна арогантност, но излишно писане… Неприятно е, когато тези хора имат прекалено големи очаквания или когато поради недостатъчно познаване на литературата преди тях смятат, че са първите пишещи и нямат реална самооценка. Когато четеш повече поезия, си даваш сметка къде си, ако започнеш да пишеш без задълбочено познаване на написаното в предишни епохи и в твоята собствена, ти се струва, че светът започва от теб. Но мисля, че това е болестта на нашето време – бърза храна, бързо знание, бързо творчество…

Оптимист ли сте по отношение на културното развитие на столицата и другите градове кандидати и след 2019 г., каквато всъщност е една от основните цели на платформата „Европейска столица на културата”?
Мисля, че има голяма надежда за това, тъй като виждаме, че почти всяка седмица се случват най-разнообразни културни прояви и когато хората веднъж са заживели в един „жив” град, те няма да отвикнат лесно, а гражданските организации трябва просто да търсят пътища, за да продължат дейността си, защото една столица, един град без градска култура, посивява, помъртвява, обезличава се…. Вярвам, че хората, които вече са организирали и участвали в такива прояви, няма да се откажат и да се предадат лесно, дори при липса на финансиране по програми.

Какво е за вас поезията?
Дефиниция за поезията?! По-скоро усещане. Поезия е всеки миг, в който красотата успява да пробие черупката на ежедневието.

 

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img