Дорис Лесинг – талантливият хроникьор на ХХ век

бр. 39/2013

Весела Кацарова

На 17 ноември 2013 г. светът се раздели с Дорис Лесинг, големия творец от групата интелектуалци, определяни като „съвестта на човечеството“. През дългия си живот тя подложи на критичен анализ всички „изми“ на ХХ век – колониализъм, империализъм, расизъм, капитализъм, фашизъм, социализъм, комунизъм, макартизъм, фройдизъм, феминизъм и т.н. В многобройните си творби – романи, разкази, стихове, памфлети, есета, автобиографични книги, научна фантастика и др. – тя неуморно призовава за мир, за разбирателство между народите, за прогреса на човечеството и цивилизацията. И тя като Вирджиния Улф с пълно право може да заяви: „Целият свят е моя родина“. Авторката често възкликва: „Господи, в какъв век ми отреди да живея!“ и многократно дава описания на ХХ в.:

Историята на ХХ век представлява низ от внезапни масови изригвания на яростни чувства, подобни на пламтяща, огнена лава, която унищожава всичко по пътя си – Първа световна война, фашизъм, комунизъм, Втора световна война…

Лесинг също така улавя във фокуса си сталинските „чистки“, издигането на Желязната завеса, създаването на атомната бомба, надпреварата във въоръжаването по време на Студената война и изобщо всички конфликти в глобален план. Проявява и неимоверна прозорливост и далновидност, когато още през 1962 г. в знаменития си роман Златната тетрадка предусеща обединението на разединена Европа. В пророчески сън, издигнала се високо в небесата над континента, тя съзира невероятна картина:

Гледам отгоре и забелязвам как в червените територии нахлуват най-разнообразни ярки багри от другите части на света. Цветовете се примесват и преливат неописуемо красиво един в друг, така че светът придобива цялостност, обагрен в един-единствен великолепен, ослепителен цвят, цвят, какъвто не съм виждала никога досега. Това е миг на невъобразимо щастие… (ЗТ, с. 349)

В същия сън обаче пророчеството й продължава – тя сякаш предчувства, че хармонията, разбирателството в света няма да са вечни, сякаш предвижда катаклизмите, трусовете и тероризма на ХХІ век:

Изведнъж… всичко се пръсва и взривява… Бавно въртящият се свят постепенно се разпада и се разбива на части, които хвърчат навсякъде в пространството,               така че край мене закръжават безтегловни отломки от света, като се блъскат и отскачат една от друга. Светът е изчезнал и е настъпил хаос (ЗТ, с. 350).

Космополитизмът на Лесинг се предопределя от житейската й съдба. Дорис Мей Тейлър е родена на 22 октомври 1919 г в Персия (Иран) в семейство на британски заселници. Баща й, банков служител, инвалид от Първата световна война с ампутиран крак, намира препитание и дом за семейството си далече от родния Лондон. Когато Дорис е шестгодишна, фамилията се премества в английската колония Южна Родезия (Зимбабве). Споменът за живота във фермата сред необятната савана се врязва завинаги в съзнанието й. Напуска училище на 14-годишна възраст поради дълбоката неудовлетвореност от традиционното обучение, което потиска индивидуалността на ученика и възпитава преди всичко в конформизъм. Следва период на интензивно четене и самообразование, както и опити за писане на разкази. По-късно клубовете и дружествата в Солсбъри (Хараре), организирани от левичарите в града, са единствените „университети“, които Дорис и героините й посещават. Сключва ранен брак, който се оказва несполучлив, и угнетена от монотонния, прозаичен живот, тя напуска съпруга си и двете си деца. По-късно споделя в интервюта: „Ако не бях постъпила така, със сигурност щях да полудея.“ Не след дълго се омъжва за Готфрид Антон Лесинг, немски емигрант комунист, чието фамилно име запазва, но и този брак бързо приключва с развод. През 1949 г. заминава за Лондон заедно със сина си от втория брак, както и с ръкописа на първия си роман и се установява там до края на живота си. Тревата пее излиза веднага след пристигането й в Англия и предизвиква силен интерес сред критиците, които определят Лесинг като многообещаващ автор. Тя оправдава надеждите и израства като един от най-продуктивните и многолики съвременни британски автори.

Политиката нахлува в живота на Лесинг още от най-ранното й детство. Както често изтъква в интервюта, тя е зачената по време на Първата световна война и родена през 1919 г., така че тъмната сянка на войната тегне над нея през целия й живот. Неслучайно Лесинг назовава автобиографичната си поредица от пет тома Деца на насилието. Докато в първите два романа от поредицата авторката разглежда преди всичко косвеното въздействие на Първата световна война върху героите, в следващите три вече описва непосредствените им преживявания по време на Втората световна война. В романа Без излаз (1965) Лесинг особено силно набляга на безумието и жестокостта на войната. Според критичката Гейл Грийн най-близкият аналог на този роман е поемата на Т. С. Елиът Пуста земя. Напълно опустошеното високо плато, без „излаз“ към животворното море, е също тъй безплодно, както и „пустата земя“ на Т. С. Елиът. И двамата автори показват най-ниските точки на човешката цивилизация и сякаш поставят под съмнение възможността за обновление. В последния роман от поредицата, Градът с четири порти, един от героите стига до заключението, че войната изобщо не е приключила и че ХХ век си остава „век на войните“.

Друга тема, която отрано обсебва съзнанието на Лесинг, е проблемът за расизма, тъй като житейският й път е тясно свързан с Африка. В много от романите си тя разкрива истинската политическа ситуация в Южна Родезия, скрита зад лъскавата фасада на колонизаторите, които представят себе си като благородни, великодушни, освободени от класови предразсъдъци, ръководени от единствената мисия да направляват и култивират африканците. Още в началото на творческата си кариера Лесинг показва, че разделението и жестокото противопоставяне в обществото води до дехуманизация както на колонизираните, така и на колонизаторите, като предизвиква остро отчуждение у индивида. Темата за фрагментацията на личността, зазвучала ясно в ранното й творчество, докрай остава водеща в творбите й.

Желанието да се бори за правата на чернокожите в Южна Родезия е основната подбуда, която тласка младата Дорис Лесинг – а също и героините й Марта Куест и Анна Улф – към социалистическите идеи. И все пак причините за лявата ориентация на Лесинг и героините й до голяма степен трябва да се търсят и в политическия климат през 30-те години на ХХ в., т. нар. червено десетилетие. Всъщност съмненията и раздвоението отрано започват да се прокрадват у тях. Както заявява героинята й Анна Улф в Златната тетрадка, „у мене съжителстваха две личности – от една страна комунистката, а от друга – Анна, която непрестанно преценяваше комунистката“. 1956 г. е повратна точка в идеологическата преориентация на Лесинг. Това е годината, когато на ХХ конгрес на КПСС Хрушчов разкрива истината за репресиите на Сталин и политическите му чистки. През същата година избухва и унгарското въстание, потушено с помощта на съветските танкове. В Англия политическата обстановка силно е изострена поради Суецката криза, предизвикала голяма поляризация в обществото. Началото на 50-те години е и периодът, когато американският сенатор Джоузеф Маккарти започва антикомунистическата си кампания, ожесточената „гонитба на вещици“. Всички тези събития, намерили отражение в Златната тетрадка (1962), убиват вярата на Лесинг в прогреса на човечеството и я карат да обърне гръб на политиката. Тя, както и героинята й Анна Улф, напуска Британската комунистическа партия. По-късно в романа  Добрата терористка (1985) Лесинг категорично отхвърля крайните левичарски убеждения и ги представя в жестоко карикатурен вид. Тя описва действията на група „революционери“ през т. нар. период на тачъризма, които се събират в изоставена къща в Лондон, за да подготвят терористични актове. Неслучайно след Добрата терористка Лесинг пише Петото дете (1988) – мрачна творба за израждането на човешкия род, за обръщането на еволюционното развитие в обратна посока. Книгата напомня за Суифтовите пророчески прозрения за човечеството.

Именно разочарованието й от социалистическите идеи я насочва към суфизма – ислямското учение, в което най-силно я привлича стремежът към постигане на високо еволюционно ниво както на индивида, така и на цялото човечество. Авторката често подчертава, че продължава да се вълнува от „революцията“, но не от тази в обществото, а в съзнанието. Влиянието на суфизма върху Лесинг намира ярко художествено отражение в романите Без излаз (1965) и най-вече в Градът с четири порти (1969).

Фокусът върху процесите за разгръщане на съзнанието и интеграцията на личността е основен не само за суфизма, но и за редица философски учения. Още в началото на творческата си кариера Лесинг проявява силен интерес към психоанализата и фройдизма. По-силно въздействие върху творчеството й обаче оказва Юнг. Тя е по-близко до възгледа на Юнг за неспирното развитие на индивида през целия му живот, отколкото до фройдисткото разбиране за трайното, детерминиращо въздействие на детството върху човека. Освен това тя не възприема сънищата главно като израз на потиснати желания, както ги тълкува Фройд, а подобно на Юнг, като източник на предчувствия, философски прозрения и истини, дори телепатични пророчества. Освен това Юнг придава особено значение и на т. нар. колективно подсъзнание, като по този начин поставя индивида във взаимовръзка с цялото човечество. Както е известно, според него колективното подсъзнание включва наследени инстинкти, функции, форми и идеи, характерни за психиката на човешкия род. Тези идеи възникват в съзнанието под формата на архетипове, мотиви, сказания и други. Най-ярка илюстрация на силното въздействие, което Юнг оказва върху Лесинг, е романът Златната тетрадка. С помощта на психоаналитика си мисис Маркс (Marks), ревностен последовател на Юнг, героинята успява да „назове“ основните архетипове в сънищата и подсъзнанието си, в резултат на което достига душевно равновесие.

В опитите си да изследва интеграционните процеси на личността Лесинг е силно повлияна и от теориите на шотландския психиатър Р. Д. Ленг. Най-радикалната идея на Ленг е, че болният трябва сам да извърши своето „пътешествие“ във вътрешното си пространство, за да може да преодолее раздвоението си и да се излекува. Именно затова Ленг се възприема като представител на антипсихиатрията. Пет години преди да излезе трудът на Ленг, в Златната тетрадка Лесинг изразява същия възглед, като недвусмислено показва, че пътят на героинята й минава през мъчителен етап на душевен срив, по време на който всички аспекти на личността й се „пренареждат“. Именно затова накрая тя уверено заявява: „Хаосът поражда нови сили“. Подобно „вътрешно пътуване“ предприемат и много други герои на Лесинг. Поначало авторката поставя акцента в творчеството си върху пътя за постигане на хармонична, балансирана личност. За да изследва този път, тя последователно се обръща към учения като марксизма, фройдизма, психоанализата на Юнг, а също и антипсихиатрията на Р. Д. Ленг.

Траекторията в художественото развитие на Дорис Лесинг е твърде зигзагообразна. Първоначалното определение за авторката като „критически реалист“ се налага най-вече поради силната й ангажираност със социалните проблеми и стремежа й да отрази духа на епохата. Ала още в първия й роман Тревата пее (1950) се открояват някои новаторски похвати, докато трите романа от поредицата Деца на насилието – Марта Куест (1952), Сполучлив брак (1954) и Ехо от бурята (1958) – се възприемат като напълно традиционни. При изследването на творческия й път ударението се поставя върху резкия й скок към новаторството. Златната тетрадка (1962) се определя като нов тип роман, който отваря пътя за обновлението в английската литература, започнало през 60-те години на ХХ в., т. нар. десетилетие на културната революция, революцията на съзнанието. Основната черта на романа е фрагментацията на тематично и структурно ниво, която отразява фрагментацията в обществото, както и в съзнанието. В тази творба Лесинг променя представата за човешката идентичност и обрисува субекта като конструкт от социално обусловени същности и роли, които не могат да се обединят в хомогенно цяло. Романът подлага на критика и господството на бинарната логика в съвременната култура, като разбива поредица класически дихотомии. Общото внушение е, че в Златната тетрадка Лесинг поставя на преоценка и същевременно надхвърля както традиционните методи на реализма, така и на модернизма. Тя убедително показва валидността на новите постмодернистични техники, които не разбиват, а доразвиват романа.

Смелият новаторски скок оказва силно въздействие върху творческата нагласа на Лесинг. Последните две творби от поредицата Деца на насилието са напълно различни от първите три, като най-вече се отличават с високо поетичния си език. Очертава се и новата тенденция в творчеството на Лесинг – в края на последния си роман, Градът с четири порти (1969), тя се насочва към научната фантастика. В тези творби вече се долавя и силното влияние на суфизма. Писателката дава художествен израз на суфистките идеи, че високото еволюционно ниво на индивида може да допринесе за спасяването на човечеството от унищожение. Постепенно започва да се откроява и подчертано зигзагообразното движение в творческата й кариера – след Инструктаж за спускане в ада (1971), най-поетичния й роман, Лесинг отново донякъде се връща към традиционния реализъм в Лятото пред мрака (1973). След това за сетен път рязко сменя посоката и за дълг период от време изцяло се посвещава на научната фантастика. Излиза от този период с поредна реалистична творба, Дневниците на Джейн Сомърс (1984), която е последвана и от други творби в духа на реалистичната традиция. Романът Най-красивата мечта (2001), с който Лесинг навлиза в ХХІ в., често се съпоставя със Златната тетрадка, макар че не носи същия новаторски заряд. Последният роман на писателката, Цепнатината (2007), е поредното голямо предизвикателство към читатели и критици. В него авторката развива тезата, че първите обитатели на земята са жени и че мъжът е произлязъл по-късно от тях. Лесинг за пореден път умело съчетава похватите на реализма и фантастиката, като описва невероятната история с достоверен тон. Краткият преглед на произведенията й показва, че жанровото и стилистичното разнообразиe в творчеството на Лесинг е впечатляващо, а белетристичната й вселена е необятна.

Мнозина читатели по света определят Лесинг като „икона на феминизма“, макар че според самата авторка това определение е твърде „ограничаващо“ за творческата й същност. И все пак още в първия си роман, Тревата пее, тя представя неравноправното положение на жената в расисткото общество на Южна Родезия. Творбата Марта Куест поставя началото на поредицата Деца на насилието, където ясно се очертава пътят на жената – с всичките й провали и неуспехи – през целия ХХ в. Лесинг назовава героинята си със символичното име Куест (търсене), защото през целия си живот Марта търси истинското си призвание и мястото си в съвременното общество. Поредицата проследява протеста на героинята срещу консервативните патриархални норми, несполучливите й конвенционални бракове, „убийството“ на „домашния ангел“ у себе си, силната й любовна връзка, постепенното постигане на еманципация и равноправие с мъжа, докато в последния роман на поредицата Марта Куест развива максимално дарбите си и извършва героични дела в името на общото благо. По този начин Лесинг показва как стереотипните женски добродетели могат да допринесат за прогреса на човечеството.

Сред женските образи на авторката най-ярко се откроява героинята й в Златната тетрадка, писателката Анна Улф – тя е един от най-завършените литературни образи на съвременната жена. Анна е представена във всичките си роли – на майка, любима жена, социален работник, активен общественик и не на последно място, в ролята й на творец. Обикновено в т. нар. Künstlerroman се проследява животът на мъжа творец (Портрет на художника като млад на Джойс, Синове и любовници на Д. Х.Лорънс). Златната тетрадка е сред първите романи, които най-подробно описват творческия процес и развитието на жената писател. Анна Улф обаче е доста по-различен тип творец от героите на Джойс и Лорънс в споменатите по-горе творби. Както твърди критикът Лемън, тя не възприема себе си като самотен отшелник, „титаничен Гъливър сред лилипути“, а като съвременен Сизиф, който влага цялата си енергия и талант в придвижването на човешката цивилизация нагоре по стръмния път. За нея по-голямо значение от величавия подвиг придобиват бавният градивен труд на ежедневието, горчивият стоицизъм на безшумното съзидание. Освен това Лесинг е и сред първите авторки, които открито представят най-интимните преживявания и физиологически усещания на жената. В това отношение тя оказва силно въздействие на съвременните писателки (Маргарет Драбъл, Една О’Брайън) за преодоляването на непоклатими табута. Налага се изводът, че Лесинг е феминистка в най-широк смисъл, въпреки реакциите й срещу институционализирания феминизъм – на първо място, защото за нея стереотипните женски добродетели вече не са стълб на патриархалното общество, а допринасят за цялостната му трансформация, а също и заради силното й въздействие в световен мащаб върху цели поколения жени. Както заявява критичката Гейл Грийн, „усещането да откриеш себе си в страниците на Златната тетрадка е незабравимо преживяване.“ Неслучайно се смята, че след Вторият пол на Симон дьо Бовоар Златната тетрадка е първата значима книга за живота на съвременната жена.

За съжаление Дорис Лесинг все още е сравнително малко позната в България. До известна степен слабата й популярност у нас преди пределната 1989 г. донякъде се дължи на обстоятелството, че писателката е приемана като „ренегат“ поради напускането на Британската компартия през 1956 г., както и поради острата й критика на някои социалистически практики. Вероятно поради тези причини преди 1989 г. на български излиза само романът Лятото преди мрака (1978), блестящо преведен от Рада Шарланджиева – творба, в която предимно се разглеждат проблемите на съвременната жена, а радикалните политически послания са сравнително приглушени. След 1989 г. сметнах, че е крайно наложително у нас да се издаде шедьовърът й Златната тетрадка. Преведох я с голямо въодушевление през 1994 г., но след това започна истинско „ходене по мъките“, защото редица издателства отказаха да я публикуват. Аргументите бяха най-различни – била елитарна книга и малцина щели да я четат, щяла да „глътне“ хартия за пет книги заради големия си обем и т.н. И все пак най-често срещаният аргумент беше, че в книгата се говорело за социализъм. Доводите ми, че към социализма се подхожда доста критично и че освен социализма се нищят всички „изми“ на ХХ в., не се приемаха. За моя голяма радост издателката Надя Фурнаджиева се съгласи да издаде романа, при това доста преди 2007 г., когато писателката бе удостоена с Нобеловата награда. Романът се публикува през 2008 г. от издателство „Летера“ в извънредно представителен вид – с луксозни твърди корици, отлично оформление, хубава плътна хартия и едър шрифт. Използвам случая да благодаря на издателство „Летера“ и лично на Надя Фурнаджиева за високата оценка на творбата. Макар романът да се появи на български 46 години след издаването му в Англия и 14 години след превода му, най-важното е, че най-после стигна и до българския читател. Като преводач на романа бих казала, че голямото предизвикателство при превода е рязката смяна на дискурсите. Творбата е конгломерат от разнородни форми и сегменти – лирически описания, вестникарски изрезки, пародии на критически статии, рецензии, бележки в дневник, спомени, сънища и т.н. Това обаче съвсем не означава, че в Златната тетрадка липсва спойка между отделните части – те са подредени по такъв начин, че установяват диалог помежду си. Именно спойката и активният диалог между разнородните части представляват най-голямото предизвикателство за преводача.

Известната преводачка Рада Шарланджиева споделя, че най-голяма заслуга за първото представяне на Лесинг в България имат великолепните редакторки в „Народна култура“ Жени Божилова и Красимира Тодорова. Както заявява Шарланджиева, въпреки пристягащата хватка на идеологическата конюнктура в онази епоха те успяват с цената на сериозни неприятности да отворят много врати и прозорци към редица големи имена в световната литература. Именно благодарение на техните усилия  през 1978 г. излиза Лятото преди мрака. Преди всичко романът представя раздвоението в съвременната жена – раздвоение между социалната й същност, която околните възприемат, и истинската й същност, скрита зад външната фасада. За разлика от младата Марта Куест обаче зрялата Кейт Браун се връща към семейството си и избира пътя на себеотдаването. Тя заявява: „Ако толкова хора не се облягат на мене, непременно ще падна.“ Преводачката много умело откроява отделните етапи в дългото пътуване на героинята към себе си.

Тридесет години по-късно издателство „Летера“ започва своята програма за цялостно представяне на Дорис Лесинг. След издаването на Златната тетрадка (2008) още същата година излиза в нов превод и Лятото преди мрака, където са възстановени няколко пасажа, отпаднали от първото издание. През 2010 г. издателството представя на българския читател и романа Цепнатината, предизвикал големи полемики сред критиците. Рада Шарланджиева отново се справя блестящо с трудния текст, поради което през 2011 г. е удостоена с престижната награда „Христо Г. Данов“ за постижение в художествения превод.

„Летера“ неотстъпно продължава да се придържа към програмата си за цялостно представяне на голямата авторка в България и през 2012 г. издава Петото дете, творба, която е мрачно предупреждение към човечеството и същевременно послание за съхраняването на еволюционните процеси. Високо художественият превод на романа е дело на известната преводачка Ирина Васева.

Накрая нека изразим надеждата, че „Летера“ ще продължи да популяризира разностранното творчество на Дорис Лесинг.