Разговор с Владо Трифонов, програматор на „Киномания”
На 14 ноември 2013 (четвъртък) стартира 27-то издание на „Киномания”. До 1 декември 2013 (неделя), в продължение на осемнайсет дни, в пет кина в София – НДК Зала 1, Дом на киното, Люмиер, Филмотечно кино „Одеон” и Еuro Cinema ще бъдат показани 62 филми от САЩ, Канада, Израел, Китай, Хонконг, Индия и цял порой от най-доброто европейско кино от Франция, Италия, Великобритания, Австрия, Германия, Русия, Турция. Сред тях са филма „Валенса: човек на надеждата” на Анджей Вайда, полското предложение за номинация за „Оскар”, „Зад свещника: моят живот с Либераче” на Стивън Содъбърг, носител на десет награди „Еми”, „Минало” на Асгар Фархади с награда за най-добра актриса на Беренис Бежо в Кан, иранското предложение за „Оскар”, „Министърът” на Пиер Шьолер с наградата на ФИПРЕССИ в програма „Особен поглед” в Кан и 3 награди „Сезар”, „Синьото е най-топлият цвят” на Абделатиф Кешиш със „Златна палма” в Кан, „Великият майстор” на Уонг Кар Уай, хонконгското предложение за „Оскар”, „Убий любимите си: младите Гинзбърг, Бъроуз и Керуак” на Джон Крокидас с награда за дебют в Палм Спрингс.
Какво беше преди това, преди да стигнеш до киното?
Ами, няма преди това. 16-годишен гледах „Ново кино „Парадизо“ в полупразната зала на Фестивалния комплекс във Варна. Вече бях гледал куп класически филми там благодарение на усърдието на киноведката Румяна Попова, която беше организирала дори Киноуниверситет с лектори Александър Александров и Тодор Андрейков. И докато гледах филма на Джузепе Торнаторе, си казах колко хубаво би било някой ден да работя в кино, в което да показвам на приятелите си филмите, които харесвам. Четири години по-късно, едва на 20 години, започнах да сбъдвам мечтата си. Първата ми програма беше през август 1993-а и бе посветена на 50-годишния юбилей на Робърт де Ниро. Стана събитие. Две години правех програмата на един киносалон във Варна, където учудващо бързо успях да препълня салон с 500 места – но това беше във времената преди интернет, дори кабелната и сателитната телевизия едва прохождаха. В София разработвах салона на „Euro Cinema”, през 2001-ва бях програматор на кино „Център” на „Раковски“ (в салона на БИАД), 5 години и половина бях управител на Дома на киното, а сега съм в кино „Одеон”.
Името ти се свързва с „Киномания”, която е наследник на „Кинопанорамата” на Людмил Стайков. Става дума за едно и също, различни са имената. В различно време?
Имам привилегията да правя програмата на „Киномания” вече 9 години. В началото бях нещо като консултант и участвах в преговарянето с чуждестранни културни институти и посолства на важни наградени филми, които не стигаха до български екран. През 2005-а успях да убедя тогавашното ръководство на НДК да договаряме филми директно с филмовите компании и така постепенно, заедно с Хермина Азарян, изградихме облика на „Киномания” каквато е днес. А иначе „Световната кинопанорама”, създадена от Людмил Стайков по идея на Атанас Свиленов през 1987 г., бе преименувана по предложение на Георги Ангелов на „Киномания” в началото на 90-те години.
Как стана съживяването на фестивала?
Не знам, аз съм прекалено вътре. По-интересно е как зрителите усещат съживяването, за което говориш. За мен това е естествено развитие – имаше неща, които не се случваха и трябваше да се положат адекватни усилия, за да започнат да се случват. Например да се борим за най-горещите филми, преговаряйки усърдно с филмовите компании, които ги продават. За тях е приоритет да имат дистрибутор за България – сделка за всички права (DVD, TV, VOD и т. н.) и твърде често получаваме откази. Но работим много добре с всички български разпространители и даже няколко пъти сами закупихме правата на няколко важни филма, за да сме сигурни, че ще успеем да ги покажем – „Shine a Light” на Скорсезе, „Кожата, в която живея” на Алмодовар, „По пътя” по романа на Керуак. Сделките се изплатиха.
Как се прави такъв кинофестивал с малко пари?
С пазарлък. Убеждавам филмовите копмании, че не можем да платим високите суми, които те искат. По-често успявам. 20 години се занимавам с това и познавам вкусовете на българската публика добре. Знам кой филм би предизвикал интерес и за кой ще има опашка за билети, както и за кой не, въпреки че е носител на престижни награди.
Как правиш селекцията на филмите?
Задължително с гледане – по възможност. Някои от най-новите филми практически няма как да се гледат. Винаги има и филми, които се избират без да бъдат гледани, защото авторите им са достатъчна гаранция за майсторско кино (дори и не винаги да са шедьоври). Ето, 6-а година поред успяваме да покажем всеки нов филм на Уди Алън. Той има достатъчно почитатели у нас и всеки сам може да реши кой от филмите му напоследък е по-добър от другия. Каквото не съм видял на прожекция по фестивали, гледам на т. нар. скрийнъри – или на DVD, или онлайн в няколко специални професионални сайта, или с пароли за достъп, изпратени ми от компаниите.
Зад „София Филм Фест” стои голям екип, какъв екип стои зад „Киномания”?
Основният екип е от двама души. В последните два месеца преди събитието се включват още съвсем малко хора – рядко основното ядро е надхвърляло 10 души. Типът филмово събитие като „Киномания” е съвсем различен от „София Филм Фест” – там има много гости, пресконференции и наистина има нужда от сериозен по обем екип. Ние съзнателно спестяваме подобни разходи и се концентрираме върху филмите и качествената програма, която винаги струва скъпо.
Как успяваш да останеш различен сред другите кинофестивали в София? Напоследък станаха много?
Най-простият отговор вероятно е: следвам своя нюх. По-дългият – „Киномания” съществува достатъчно отдавна (това е 27-ото й издание), за да се опитват другите да са различни от нашето събитие. Така че този въпрос е по-скоро към колегите, правещи другите фестивали. Разбира се, ние се стараем да се обновяваме – новите теми се оформят сами от филмите, които са се появили през годината. Чувал съм упреци, че „Киномания“ е просто показ на филми. Че не сме фестивал, защото нямаме гости, съпътстващи събития, партита и т.н. Безспорно, това са важни компоненти от случването на едно успешно арт събитие. Ала фестивал всъщност значи празник. Зрителите чакат с нетърпение „Киномания“ и за тях това наистина е празник. Какво повече?
Киномания започна с предварителна подгряваща програма от филми на Фелини по повод 20 години от смъртта му, с ретроспектива в кино „Одеон”, на което си директор. Официално се открива на 14 ноември в НДК с филма на Лий Даниълс „Иконом на седем президента”, в Дома на киното е Вайда с „Валенса: човек на надеждата”, който драматизира обществения и личния живот на Лех Валенса, структурирайки го около едно интервю на Ориана Фалачи. В „Одеон” – пак документално кино, там руско: „Рудолф Нуреев: метежният демон” на Татяна Малова, в „Euro Cinema” е „Огледала: Марина Цветаева”, режисьор Марина Мигунова, за живота на една от най-трагичните и велики поетеси на ХХ век. Караш ни да чакаме със стръвно нетърпение?
Само потвърждаваш горните ми думи. Принципите на селекцията – широката, се състои от повече от 200 заглавия, от които в крайна сметка остават 50-60 (само една година стигнахме до 90). Всеки важен и интригуващ филм от последния фестивален сезон е поискан. Получаваме твърде много откази – най-честият е, че даден филм не може да се покаже преди американската му премиера (да, в ерата на пиратството това вероятно ще предизвика недоумение – но така работи системата на кинобизнеса) или пък че компанията на всяка цена държи да има дистрибутор за България и в момента стратегията им не включва показването на местен фестивал. Това е и разликата между програматор, какъвто съм аз, и селекционер. Селекционерите работят за големите фестивали – те гледат хиляди филми наистина първи, преди всички други професионалисти (критици, търговци на филми и т. н.) и рядко получават отказ (предимно ако чакан филм на голям режисьор е обещан на следващия престижен фестивал – „Берлинале” губи за сметка на Кан, Кан заради Венеция). Нашата селекция се влияе от награди и рецензии, без да робува на тях. И именно поради факта, че не успяваме да покажем всички хубави филми, които искаме, оформяме програмата си според реалностите.
Какви са основните акценти на „Киномания” тази година?
Не са един и два. Новата ни рубрика „Живот като на кино“ с биографични филми за важни личности. Въведените през миналата година рубрики „Екранизациите“ (с адаптации по книги на Даниел Келман, Хенри Джеймс, Станислав Лем, Паскал Мерсие, Стефан Цвайг, Салман Рушди и пиеса на Роналд Харууд) и „Киното и неговата история“ (с великолепни филми за децата в световното кино, за Лив Улман и Ингмар Бергман и виртуозният филм на Еторе Скола за Фелини). Детското кино продължава да е важен акцент в програмата ни пета година подред, за трета година представяме и кулинарни филми.
Специално бих откроил филмът на Анджей Вайда за Лех Валенса – този филм трябва да бъде показан у нас и да бъде видян точно сега, в настоящата ни политическа ситуация, а не когато бъдат насрочени нови избори. „Линда Лавлейс” – един филм за порно легенда, в който на практика няма порно, и зад който стоят двама режисьори, носители на „Оскар“ за документален филм (Роб Епстийн и Джефри Фрийдман). Литературните ни филми – „Огледала” за Марина Цветаева и „Убий любимите си” за младите Гинзбърг, Бъроуз и Керуак. Двете български премиери – филмът на Найо Тицин „Да разкриеш Саломе” за постановка в Швейцария с участието на Александрина Пендачанска, както и „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС” на Мина Милева и Весела Казакова за покойния аниматор Антон Траянов, рисувал заставките на „Лека нощ, деца“ от нашето детство. Политическата линия продължава с „Паркланд” за убийството на Кенеди (в годината на 50-годишнината от атентата, ще го покажем точно на датата) и „Петата власт” за Джулиън Асанж и „Уикилийкс“. Не мога да пропусна и някои от най-изкусните филми в програмата ни: „Великият майстор” на Уонг Кар Уай, „Само любовниците остават живи” на Джармъш, „Сезонът на носорозите” на Бахман Гобади, „Филомена” на Стивън Фриърс с Джуди Денч, „Миналото” на Асгар Фархади, „Пяната на дните” на Мишел Гондри по романа на Борис Виан, „С Молиер на колело”, както и носителят на „Златна палма“, „Синьото е най-топлият цвят”.
Разговора води
Ивайла Александрова
