Скромно предложение

Как децата на бедните хора в Ирландия да не са в тежест на своите родители или държавата и да бъдат от полза за обществото от д-р Джонатан Суифт, 1729

бр. 40/2013

Печално зрелище е за тези, които се разхождат из този голям град или пътуват из страната, когато видят по улиците, пътищата и пред вратите на къщите тълпи от просякини, следвани от по три, четири или шест деца, целите в дрипи и молещи всеки минувач за милостиня. Тези майки, вместо да работят за честното си препитание, са принудени да прекарват цялото си време в блуждаене по улиците, за да молят за прехраната на своите беззащитни деца, които, след като пораснат, или стават крадци, поради липса на работа, или напускат своята мила родина, за да се бият на страната на Претендента в Испания^[1], или сами се продават на Барбадос.

Всички, мисля, са съгласни, че този огромен брой деца в ръцете, в краката или на гърбовете на своите майки, а често и на своите бащи, при сегашното окаяно състояние на държавата, е много голяма несправедливост. Затова, който успее да намери честен, евтин и лесен метод да превърне тези деца в стабилни и полезни членове на обществото, напълно би заслужил да му бъде издигнат паметник като спасител на нацията.

Но моята задача далеч не е ограничена до това да се вземат мерки само за децата на явните просяци. Тя е с много по-голям мащаб и ще обхване всички деца на определена възраст, с родители, които в действителност могат също толкова малко да издържат деца, колкото и тези, които просят на улицата.

Аз, от своя страна, години наред обмислях този важен въпрос, зряло претеглях няколкото предложения на нашите проектанти и винаги установявах, че те грубо бъркат в своите изчисления.

Наистина едно новородено може да преживее цяла  астрономическа година, като се храни с кърмата на майката и с много малко друга храна на цената на не повече от два шилинга. Тази сума майката може да си набави под формата на пари или на остатъци от храна, като се възползва от законното си право да проси. А по отношение на децата, достигнали едногодишна възраст, предлагам да вземем такива мерки, благодарение на които, вместо те да са в тежест на родителите си или на енорията и да искат храна и дрехи до края на живота си, да допринасят за прехраната и  отчасти за дрехите на хиляди други.

Друга важна изгода от моя проект е, че ще предотврати доброволните аборти и онази ужасна практика на жените да убиват незаконните си деца (обичай, уви, твърде разпространен у нас). При това бедните и невинни деца несъмнено са принесени в жертва повече за да бъдат избегнати разходите, отколкото срамът, което обстоятелство би предизвикало сълзи и жал и у най-жестокото и безчовечно сърце.

Доколкото населението на нашето кралство обикновено се изчислява на милион и половина души, то по мои сметки от тях трябва да има около двеста хиляди двойки, в които жената е годна за разплод; от това число вадя тридесет хиляди двойки, които могат сами да издържат децата си (макар да се боя, че едва ли са толкова много предвид настоящите беди в кралството), но ако допуснем, че това е така, то остават сто и седемдесет хиляди, годни за разплод. Отново изваждам петдесет хиляди за тези жени, които помятат или чиито деца умират случайно или от болест през първата година. Така резултатът е сто и двадесет хиляди деца, раждани в бедни семейства годишно.

Въпросът, който възниква, е как ще бъдат отгледани и обезпечени тези деца, което, както вече казах, при настоящото състояние на нещата е абсолютно невъзможно чрез методите, предлагани досега. Не можем да използваме децата нито в занаятите, нито в селското стопанство; не строим къщи (имам предвид в провинцията) и не обработваме земя. Тези деца могат много рядко да се прехранват с кражби, преди да навършат шест години, освен ако не са надарени с изключителен талант, при все че, признавам, научават основите на този занаят много по-рано, но през това време не са нищо повече от начинаещи. Както ми каза един високопоставен господин от графство Кавън, който не се съгласи с мен, той не се бил сблъсквал с повече от един-два случая на кражба, извършена от деца под шестгодишна възраст, дори и в тази част на кралството, която е известна с най-бързото усъвършенстване в тази професия.

Нашите търговци ме увериха, че момче или момиче на възраст под дванадесет години не е продаваема стока и дори когато достигнат тази възраст, няма да бъдат оценени на повече от три паунда или най-много три паунда и полвин крона. Това не може да компенсира родителите или кралството, понеже разноските за прехрана и дрипи са поне четири пъти повече от това.

Затова най-смирено предлагам своите мисли по този въпрос. Мисли, които, надявам се, няма да предизвикат никакви възражения.

Един много образован американец, с когото се запознах в Лондон, ме увери, че месото на малко, здраво и добре гледано дете на една годинка е в най-висша степен вкусно, засищащо и полезно за здравето ядене, независимо дали е задушено, на грил, печено или сварено. Сигурен съм, че може да се използва и за приготвянето на фрикасе или рагу.

Смирено предлагам на общественото внимание следната идея – от сто и двадесетте хиляди деца, които вече изчислихме, двадесет хиляди да бъдат запазени за размножаване, от които ¼ да са от мъжки пол, което е повече от разрешеното за овце, бикове или свине. Тези деца рядко са плод на брак – обстоятелство, на което нашите диваци рядко обръщат внимание, и затова е достатъчен един мъж, който да обслужва четири жени. Останалите сто хиляди биха могли на едногодишна възраст да бъдат продавани на знатни и богати хора в кралството, като през последните няколко месеца майката трябва да кърми обилно детето, за да може то да се закръгли и угои, така че да е достойно за добра трапеза. От едно дете могат да се приготвят две ястия за събирания с приятели. Когато семейството вечеря саму, месото от предната или задната част на тялото би станала добро ястие, а сварено с малко сол или пипер би ставало за ядене и на четвъртия ден, особено през зимата.

Изчислявам средно, че едно току-що родено дете тежи 12 паунда^[2], а за една астрономическа година, ако се храни добре, може да достигне тегло от 28 паунда.

Допускам, че това ще бъдат малко скъпички блюда, поради което подходящи за земевладелците, които и без това вече са погълнали повечето от родителите и изглежда имат пълно право и на тяхното потомство.

Детското месо ще върви през цялата година, но в по-големи количества през март и малко преди и след този месец. Тъй като, както един сериозен автор, известен френски лекар, ни съобщава^[3], рибата е възбуждаща храна, в римокатолическите държави около девет месеца след постите пазарите ще  бъдат залети от детско месо, защото делът на папските деца в кралството е поне 3:1. Косвена изгода от всичко това ще бъде намаляването сред нас на поддръжниците на Папата.

Вече изчислих, че разноските по отглеждането на дете на просяци (към които включвам и всички селяни, които притежават къща, всички черноработници и 4/5 от фермерите) възлизат на около два шилинга на година, включително и дрипите. Мисля, че нито един джентълмен не би отказал да плати десет шилинга за месото на едно хубаво, охранено детенце, което, както вече казах, ще стигне за четири ястия от превъзходно, хранително месо, когато вечеря сам с приятел или със семейството си. По този начин дворянинът ще се научи да бъде добър господар и ще бъде тачен от своите арендатори, майката ще спечели осем шилинга чиста печалба и ще бъде годна за работа, докато не роди друго дете.

Тези, които са по-пестеливи (както изискват времената, признавам), могат да одерат трупа, чиято кожа, ако се обработи, може да се превърне във възхитителни ръкавици за дамите и летни ботуши за изисканите господа.

Колкото до нашия град Дъблин, за тази цел могат да бъдат създадени кланици на най-удобните места и можем да сме сигурни, че няма да има недостиг  на касапи. Въпреки това аз бих препоръчал децата да бъдат купувани живи и осолявани веднага щом минат под ножа, както правим с печените прасета.

Един много достоен господин, истински любещ своята родина, чиито добродетели аз високо ценя, наскоро обсъжда с мен тази тема и си позволи да внесе малки подобрения в моя проект. Той каза, че много господа в нашето кралство напоследък са избили елените си. Недостигът на еленско би могъл да се компенсира с месо от млади момчета и момичета на не повече от четиринадесет и не по-малко от дванадесет години. Наистина в момента огромен брой хора и от двата пола са застрашени от гладна смърт заради липсата на работа. Родителите биха били щастливи, ако са още живи, а ако не – техните роднини, да се отърват от децата. Но отдавайки нужното на моя превъзходен приятел и толкова заслужил патриот, не мога да се съглася изцяло с него. Относно децата от мъжки пол, моят американски познат ме увери от опит, че тяхното месо обикновено е жилаво и сухо, като това на нашите ученици заради многото движение и вкусът му е неприятен, а да ги угояваме няма да оправдае разходите. Колкото до децата от женски пол, тук се осмелявам  да изразя своето скромно съображение, че това би било загуба за обществото, защото много скоро те ще са годни за разплод. Освен това е възможно някои добросъвестни хора да осъдят това начинание (разбира се, изобщо не биха имали право) като граничещо с жестокост, което, трябва да призная, е било у мен най-голямото възражение срещу всеки проект, колкото и благородни да са намеренията му.

В оправдание на моя приятел, той призна, че тази идея му била внушена от Псалманазар^[4], „абориген“ от остров Формоза, който пристига в Лондон преди повече от 20 години и в разговор с моя приятел му споделя, че в неговата страна, когато някой млад човек трябвало да бъде екзекутиран, екзекуторът продавал трупа на знатни хора като най-висш деликатес; и че по негово време тялото на охранено петнадесетгодишно момиче, което било разпнато заради опит да отрови императора, било продадено на първия министър на негово императорско величество и на други велики мандарини^[5] от двора разфасовано за четиристотин крони. Действително, не мога и да отрека, че ако направим в нашия град същото с няколко закръглени девойки, които нямат и пукнат грош, но пътуват извън страната само с карета и се появяват в театъра и на официални събирания само в одежди от чужбина, за които никога няма да платят, то нашето кралство нищо не би загубило от това.

Някои песимисти са много разтревожени за големия брой бедни хора, който са стари, болни или осакатени. Бях помолен да помисля за решение в някаква посока, което да избави народа от тази печал и бреме. Изобщо не се затруднявам да дам отговор на този въпрос, понеже много добре се знае, че те всеки ден умират и изгниват от студ и глад, и мръсотия  и паразити, толкова бързо, колкото може да се очаква. А колкото до младите черноработници, в момента те са в почти толкова обнадеждаващо състояние. Не могат да си намерят работа и последователно чезнат от липса на храна до такава степен, че ако в даден момент бъдат случайно наети за общ труд, те нямат достатъчно сила да го извършват и по този начин държавата и те самите са щастливо освободени от бъдещи злини.

Направих твърде дълго отклонение и затова се връщам обратно към основната си тема. Смятам, че ползите от моето предложение са очевидни и многобройни, както и от първостепенна важност.

Първо, както вече отбелязах, ще бъде намален броят на привържениците на Папата, които ежегодно ни надвишават и са основен фактор за разплод на нацията, както и наши най-страшни врагове, които си стоят вкъщи нарочно, желаейки да поднесат кралството на Претендента и надявайки се да се възползват от отсъствието на толкова много добри протестанти, предпочели по-скоро да напуснат страната си, отколкото да останат вкъщи и да плащат десятък на епископите срещу съвестта си.

Второ, по-бедните арендатори ще имат нещо и за себе си, което може да бъде отнемано в случай на нужда според закона, за да бъде платена рентата на техния господар, след като вече царевицата и добитъкът са им иззети, а парите са нещо непознато.

Трето, тъй като издръжката на сто хиляди деца на възраст от две години и повече, не може да бъде изчислена на по-малко от десет шилинга на парче за година, то националният доход ще се увеличи с петдесет хиляди паунда годишно, без да включвам печалбата от новото ястие, което ще се появи на трапезата на всички наши богати джентълмени с изтънчен вкус. Парите ще циркулират помежду ни, а стоките ще са изцяло наше собствено производство.

Четвърто, жените, които непрекъснато развъждат потомство, освен че ще получават годишна печалба от осем шилинга на година от продажбата на техните деца, ще се отърват от задължението да ги отглеждат след първата им година.

Пето, тази храна ще привлече много посетители в таверните, чиито съдържатели със сигурност ще се постараят да си доставят най-добрите  рецепти за перфектното приготвяне на това блюдо, в резултат на което техните заведения ще се посещават от всички изтънчени господа, които справедливо се гордеят със своето разбиране за добра кухня, а един опитен готвач, който разбира как да угоди на своите гости, ще съумее да го направи толкова скъпо, колкото им е по вкуса.

Шесто, това би допринесло в значителна степен за увеличаване броя на браковете, които всички мъдри нации окуражават или чрез възнаграждение или чрез наложени закони и наказания. Майките ще се грижат повече за децата си и ще бъдат по-нежни към тях, когато са сигурни, че бедните деца ще бъдат обезпечени от обществото и едновременно с това самите майки ще получат по нещо. Ще станем свидетели на съревнование между омъжените жени, коя ще успее да излезе на пазара с най-дебелото дете. Мъжете ще проявяват такава привързаност към жените си, докато са бременни, каквато проявяват към кобилите си, когато се ожребват, кравите, когато се отелват, и прасетата, като се опрасват, и няма да ги бият и ритат (каквато е честата практика) от страх да не пометнат.

Много други преимущества могат да бъдат изброени. Например увеличаване на износа на говеждо месо с няколко хиляди трупа: увеличаване на свинското месо, усъвършенстване на изкуството за правене на добър бекон, който толкова ни липсва заради масовото избиване на прасета за нашите трапези, но който в никакъв случай не може да се сравнява по вкус и великолепие с месото на добре отгледано, охранено едногодишно дете, което, ако бъде опечено цяло на грил, ще стане превъзходно блюдо за празника на Негово благородие Кмета или което и да било друго увеселение. Тези и много други ще изпусна от съображения за краткост.

Ако предположим, че хиляда семейства в този град биха били постоянни потребители на детско месо, освен другите, които биха си го поръчвали за празници, най-вече сватби и кръщенета, изчислявам, че Дъблин ще поглъща годишно около двадесет хиляди трупа, а останалата част от кралството (където може би ще се продават малко по-евтино) – останалите осемдесет хиляди.

Не мога да се сетя за каквото и да било възражение, което може да бъде издигнато срещу моето предложение, освен ако не бъде изтъкнато, че по този начин ще намалее популацията на кралството. Признавам, че това обстоятелство беше и една от основните цели на моето предложение.

Искам обаче читателят да отбележи, че предвиждам този цяр само за кралство Ирландия и за никое друго, което някога е съществувало, съществува или ще съществува на Земята. Затова нека никой не ми говори за други начини за справяне с проблема: да облагаме напусналите страната с пет шилинга за всеки спечелен паунд; да не използваме нито дрехи, нито мебели, които не са наше собствено производство; да отречем напълно всички материали и инструменти, които разпространяват чуждестранния лукс; да излекуваме скъпо струващите гордост, суета, мързел и склонност към комарджийство у жените; да се стремим към пестеливост, умереност и въздържание; да се научим да обичаме страната си, в което отношение се различаваме дори от лапландците и обитателите на остров Топинабу; да се откажем от враждебността и дебненето и да не действаме повече като евреите, които започнаха да се избиват едни други в момента, в който градът им беше завзет; да внимаваме да не продадем държавата си и съвестта си за нищо; да научим земевладелците да проявяват поне малко милост към своите арендатори; и накрая да вменим на нашите съдържатели на магазини малко честност, трудолюбие и умение, които, ако в този момент бъде приета резолюция да изкупуват само ирландска стока, веднага ще се обединят, за да измислят как да измамят и да ни излъжат в цената, количеството и качеството и които никога не могат да бъдат накарани да направят едно честно предложение за справедливо търгуване.

Затова повтарям, нека никой не ми говори за тези и темподобни разрешения, докато не види поне един лъч надежда, че някога ще има сърцат и честен опит те да се реализират на практика.

Колкото до мен самия, аз в продължение на много години се измъчих да предлагам пусти, безполезни и илюзорни идеи. Накрая, когато вече почти се бях отказал от успех, за щастие случайно се натъкнах на мисълта за това предложение, което, понеже е напълно ново, имаше нещо твърдо и истинско в себе си, не предизвиква нито особени разходи, нито много проблеми, намира се напълно в границите на нашите възможности и не крие опасност да си навлечем гнева на Англия. Защото този вид стока не подлежи на износ, а месото е с такава деликатна консистенция, че не може да бъде съхранявано в сол дълго време, въпреки че вероятно бих могъл да посоча страна, която би погълнала цялата ни нация и без сол.

Въпреки всичко аз не съм неистово увлечен от собствената си идея дотолкова, че да отхвърля всяко предложение, направено от умни хора, ако то е също толкова безвредно, евтино, удобно и ефективно.

Но преди нещо подобно да бъде предложено в противовес на моя проект, бих искал авторът или авторите му трезво да обмислят два въпроса. Първо, по начина, по който стоят нещата в момента, как ще намери храна и дрехи за стотици безполезни усти и гърбове. И второ, понеже в нашето кралство живеят около един милион създания с човешки вид, чиито средства за съществуване, ако бъдат взети заедно, ще възлизат на дълг от два милиона паунда, – и като добавим професионалните просяци заедно с групата на фермерите, черноработниците и селяните, които притежават къщи, с техните деца и жени, които по същество се явяват също просяци, – бих искал тези политици, на които не се харесва моето предложение и които може би биха били толкова смели, че да ми отговорят, първо да попитат родителите на тези деца дали от днешна гледна точка не биха счели за невероятно щастие, ако ги бяха продали на една годинка за храна по описания от мен начин, така щяха да си спестят безкрайната върволица от злощастия, през които са минали оттогава заради гнета на земевладелците, невъзможността да си плащат рентата без пари или занаят, заради липсата на препитание, заради това, че нямат нито къща, нито дрехи, които да ги предпазят от суровото време, и заради неизбежната перспектива да оставят подобно или дори по-лошо наследство на своето потомство завинаги.

Напълно искрено заявявам, че нямам ни най-малък личен интерес, заемайки се да пропагандирам това необходимо начинание, и нямам друг мотив освен общественото благо на моята страна чрез развиване на търговията, осигуряването на децата, облекчаването поне малко на бедните и доставянето на удоволствие за богатите. Нямам деца, с продажбата на които бих могъл да се надявам и на едно пени, тъй като най-малкото ми дете е на девет години, а жена ми е минала детеродната възраст.

Преведе от английски 

АЛИНА ТАШЕВА

Под редакцията на БИЛЯНА РАДОСЛАВОВА