Ларш Собю Кристенсен казва своето „ДА”

Популярни статии

 Радослав Чичев

бр. 41/2013

Сега, когато е много по-трудно да отстояваш и да казваш ДА на поезията, точно сега се появи и първата книга на издателство за поезия „ДА” – „Таралежово слънце” на Ларш Собю Кристенсен. Зад тази стихосбирка стоят много хора. Ще започна с преводача  Анюта Качева, благодарение на която познаваме прозата на този световноизвестен норвежки писател, роден в Осло. Графичното оформление е дeло на Надежда Олег Ляхова. Редактори са Силвия Чолева и Калоян Игнатовски.
Ларш Собю Кристeнсен е добре познат на българския читател предимно като прозаик, но всъщност той започва своя творчески път именно като поет. И досега не спира да пише поезия. Разбира се, това се усеща и в неговата проза, но сега имаме възможността да се насладим изцяло на поетичното му слово.
„Таралежово слънце” е стихосбирка, разделена на три части, всяка от които има свой собствен замисъл. Но има и нещо обединяващо между тях и това е темата за времето. Подобно на „Книга на Еклисиаста или Проповедника” Ларш Собю Кристенсен има своя „Календар за тревожни умове”. В него той казва своето ДА: „има време, има/ време за всичко и/ за нищо, да свършиш/ неща, да тичаш в дъжда, да/ настигнеш слънцето, да опишеш справедливо/ тази любов, да отвориш писмо, да/ погледнеш в очите, погледни го/ в очите, да видиш същността на нещата и/ да не трепнеш, да се движиш между/ хората като човек, да отидеш/ отвъд края на пешеходната зебра…”
Ларш Собю Кристенсе е поет Сътворител. Затова той прави с времето каквото си иска. Времето като: „секундно цвете/ красива като състезателна кола/ и хербарий”. Времето в неговата цялост: „почувствай годишните кръгова как изтичат/ между пръстите ти…” Времето на словото: „животът е по-кратък от изговореното време/ устата е ковчег”. Времето, превърнато в миг: „стоя в сянката на дърво/ и вписвам името си в кората на дървото/ вече съм забравен/ а ти, дете, ще ме запомниш точно затова”. Времето като огледало: „разкажи градовете назад до огъня/ разкажи хората до първичния им дом”. Осъзнато време: „това е малко частица от време/ това е просто малко време”.
В стихотворенията „Народна мъдрост I, II и III” поетът разсъждава какво е езикът, какво са думите, какво е писаното слово, но не назидава, оставя те сам да дадеш своите отговори: „метафората е тялото на мислите/ и точно тялото започва да се износва”.
В „Осем портрета без рамка”, втората част от книгата, Ларш Собю Кристенсен показва как неусетно едно дете се превръща в баща. Без рамка, защото портретите постоянно се изменят. От първия спомен, когато си безучастен и единствено наблюдател, през назоваването на нещата и страха, до момента, в който: „откъсна се, вкопчи се,/ отказа се от мрака/ с надеждата да получи светлина/ единственото което придоби: състарено/ но красиво цвете”. Продължава през знанието и загубата: „знаеше повече имена на цветя/ отколкото на момичета”. В пети портрет: „той измайстори нож от малка стрелка/ на часовник, наследен от мъртвите” – нуждата да измисляш, да оставиш следи след себе си. „…издълба/ името си на първото срещнато дърво”. Лутанията в живота, загубите. И накрая: „той се кланяше и благодареше/ изпълни дълга си, послушен и зъл/ набра костите, кост по кост/ чак докато сглоби човек/ и извика: вижте/ аз съм музей”.  Портретите се нарисувани деликатно, проникновено и ти разбираш, че това е един портрет на: „…момчето, което вече/ е мъж, мъжът, който е станал баща, бащата, който/ е синът и детето”.
Поезията на Ларш Собю Кристенсен е оголена, опитва се да вникне в смисъла на живота. Тя ти казва, спри, огледай се, вникни по-детайлно в него. Опитай се да разбереш себе си и времето. Погледни се отстрани, открий се в другите. Тази поезия те хваща за ръка и те кани да видите заедно преходността,  всичко това, което е около нас и в нас и то да не ни отврати, а да ни замисли.  Разбира се, това не е в никакъв случай опит за лечение. Ларш Собю Кристенсен знае, че човек се ужасява от всичко и в един момент започва да се ужасява „от деня/ в който няма да се ужасяваме повече”. Неговата поезия на моменти е като блус, като скандинавски джаз. Със своя собствена ритмика и пулс. Животът е много по-лек, когато го изговаряш, назоваваш, откриваш тайните и ужасните му места по свой собствен начин. Ларш Собю Кристенсе ти казва, падни ниско, но „изправи се на съвсем друго място”. Опитай от различното, лошите компании няма да те разочароват. И не забравяй: „окото в канавката гледа/ широко отворено, подобно на топче месо/ гледа право в теб”. Окото на инакомислещите, на тези, които са извън системата: „ние подгряващите/ сме без свидетели/ трибуните са празни, често е/ нощем и мощното осветяване/ е на друго място…”
Без да усетиш, тази поезия те опиянява и те кара да се „събудиш”: „с измръзнал език, полепнал по телената мрежа/ на парка, в който никога не стъпи”.
Книгата завършва с речник, в който Ларш Собю Кристенсен дава своите обяснения за: поезия, хумор, любов, писател, морал, Бог, политика, щастие, страдание, красота, война, жена и норвежец. Ще завърша с това какво е за него морал, защото ми се струва подходящо начало за действие: „Един от най-големите познавачи на човешката душа, Кафка е казал: „Все още носим бремето да вършим зло, доброто ни е дадено наготово”. Моралът е вътрешен коректив, който ако прескочим, се превръщаме в чудовища. Доброто не е дадено наготово”.

Предишна статия
Следваща статия

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img