Хели Лаксонен

бр. 41/2013
Книгите на Хели Лаксонен (1972) имат впечатляващи тиражи: първата й стихосбирка се продава в над 120 хиляди екземпляра в родната й Финландия, където обичайно една поетическа книга бива отпечатана в максимум 500 екземпляра. Нейните стихотворения, скечове, статии, аудиокниги…  се радват както на обичта на публиката, така и на вниманието на критиката. Хели е получила много награди за смелостта си да говори (измамно) просто и безхитростно, да смесва диалект и жаргон, да се шегува и обича. (М. Б.)

Крава и бреза

Сакам да съм крава под бреза.
Не сакам да съм творец.
Не сакам да разцъквам издателски софтуер.
Не сакам да разисквам връзката майка – дъщеря.
Не сакам да нося това до пощенската кутия.
Не сакам да се ръся на лелката в Здравната каса.
Не сакам да си спомням всички PIN-ове.

Дай ми да съм крава под бреза.
Мятай уморената ми кожа
на пода, пред камината.

Повод

Затова
купих тази къща,
защото над нея имаше облак,
а той взе, че си отиде.

Когато времето е неподвижно

С моята крава гледаме телевизия.
Тя тъгува за майка си, а аз – за баща си.
Двете
ще хвърлим дърва в разпалената камина,
ще разчистим покрива от сняг,
ще начукаме леда по стълбата около къщата.

Защото искаме да счупим световния рекорд по скука,
ще стане най-скучно.
Затова вкарвам кравата в колата
и тръгваме.

И когато стигна пред „Фантастико”,
дърпам ръчната спирачка – и колата се върти, върти.

Ах, харесва ми, че кравата хихика.

Брачен договор

Правилата са такива.
Редът може да се променя.
Виж сега, аз съм си аз, ти си ти.
Договорът подлежи на прекратяване,
ако ти съставиш нов.

1. Ако си тръгнеш, всичко остава за мен.
2. Ако си тръгна, вземам те със себе си.

Подпиши тук………………………………………………

Какво ще нося в гроба

Преди да ме спуснете в гроба,
ако няма друго,
сложете в ковчега едни вълнени чорапи.
С вкочанени крака бая трудно се спи.
Може и нощната лампа с там някакви книги.
И една на шведски,
там ще се позанимавам с нея.
Би трябвало да има писалка и хартия.
Едно сухарче е добре да има.
Радио чак толкова не ми е притрябвало.
Дай боже, мобилен в гроба да не слагате.

Кафене в гората

Марийке,
казва Иванчо,
прибирай в раницата синята и черната чашка.
Изплети дрешка за каната
от овча вълна или от козината на ескимоско куче,
така че да заприлича на патица с човка.
Ако се случи да дойда по-рано на ливадата,
където ще съм разстлал одеяло за излет
и ще утолим жаждата си,
само така кафето ще е останало топло,
докато те чака.

Преведоха от фински
ГУНТАРС ГОДИНС
и МАРИН БОДАКОВ