ЛВ анкета
ИВАН ТЕОФИЛОВ, поет
Ще се спра само на българските книги, които имах възможност да прочета. На тези, които ме впечатлиха:
„Гошко” на Силвия Чолева заради настойчивите психологически „разкопки” в книгата, стоящи зад това миниатюрно, крехко заглавие. С нейната нравствена роля, смело говореща за човешките страсти и защитаваща правото на индивида да бъде такъв, какъвто е, както и да си плати за това. И заради особената оптика на писането, с непрекъснатото натрупване на случки, обстоятелства, фрагменти, разказ в разказа и още множество любопитни нововъведения, които правят книгата особено привлекателна и най-вече ценна като ключ към българската психика.
„И всичко стана луна” на Георги Господинов заради трескавия, силно разфокусиран поглед към действителността, с енергичното и заразително великолепие на езика, насърчен да казва истината по възможно най-добрия начин, създавайки една почти сюрреалистична алегория на живота, при това винаги разведрявана от изтънчена, остроумна и дори поетизирана ирония. Една книга с европейски дух, налагаща ниво на регионалната ни битност.
„Това едно / Можеш ли го” на Илко Димитров заради впечатляващата изповедност с нейните съкровени основи и тайната на непрекъсващата й Новост, с превръщането на Аза в ос на творбата и с бденията на деликатния и търпелив анализ, сякаш насърчен да достигне до дъното на изследователското си поле.
„Фи” на Владислав Христов заради пестеливата информация на тези лапидарни притчи на човешкото ни битие. Това осмисляне на видяното, наблюдаваното, прочетеното, премисленото и пр. състояния на духа. Неща, които с всеки човек се случват, но не всеки може да изрази. И всъщност в това е цената им! Още повече, че тези великолепни фрагменти са и творчески състояния. И ще си позволя, за да изразя радостта си от прочитането на книгата, да цитирам един от тях:
влакът влезе в тунела
зрящите спряха да четат
слепият продължи.
Това не е ли свойството на увеличителното стъкло, нещо, което притежава само талантливият поет?
„Изброими изкушения” на Иво Рафаилов заради нажежените медитативни терзания, които се опитват да свържат в едно несъвместими неща, протичащи под акомпанимента на често пикантен и ироничен език, с многобройните озадачаващи парадокси, доведени до вътрешен шемет, но и с копнежа за душевно благородство – неизменните параболи на днешния човек.
проф. МИХАИЛ НЕДЕЛЧЕВ, НБУ
За мен съдбовно литературно събитие е обявяването на Яворовата година на траура. А важни събития са завършването от акад. Иван Радев на издаването на съчиненията на Йордан Вълчев, както и на бургаското издание на произведенията на Петко Росен. Изброявам: голямото честване на акад. Михаил Арнаудов, срещите с проф. Евгений Добренко в НБУ, конференциите за Цветан Стоянов и Атанас Натев (СУ), за Ивайло Петров (БАН-НБУ), Сирак Скитник (ЮЗУ – Благоевград), конференцията за модернизмите (БАН). Романите на годината: „Бежанци” на Весела Ляхова, „Слънчогледи за Мария” на Кирана Ангелова; възкресяването с ново издание на „Лето 1850” на Владимир Зарев. Разкази: „Недоказани убийства” на Любен Петков, „Гошко” на Силвия Чолева, „И всичко стана луна” на Георги Господинов, „Тигър под дъжда” на Тодор Николов. Документалистика: пътеписите на Любен Петков в „Отвътре и отвъд обетованата земя”. Публицистика: „Подлите времена” на Едвин Сугарев. Есеистика: „Невидимите кризи” на Георги Господинов и „Един след полунощ” на Кирана Ангелова. Поезия: „Сърцето не е създател” на Йордан Ефтимов, „Това едно можеш ли го” на Илко Димитров, „Маргьорит (и други регистри)” на Валентин Дишев, „Метафизика на движенията” на Божидар Богданов, „Тотемът на вълка. Неполитическото” на Пламен Антов, „Американски етюди” на Йордан Палежев, „Фи” на Владислав Христов, избраното на Румен Леонидов „Румботавър”, траурните „Стихотворения” на Владимир Попов, „Улица „Щастие” на Оля Стоянова. Критика: капиталните трудове „Караниците около четенето” на Александър Кьосев и „Литературният образ отвъд пространството на книгата” на Александър Панов; сборниците „Поетика на съгласието и несъгласието” на Йордан Ефтимов и „Българската литература и началото на 21. век. 2004-2012” на Пламен Дойнов. И едно просветление за мен лично: цялостното представяне на Симон Вейл от Владимир Градев.
МАРИН БОДАКОВ, поет, литературен редактор на в. „Култура”
Между стихосбирките на 2013 г. ще отбележа, по азбучен ред на авторите, преди всичко книгите „Трябва да се види” от Амелия Личева, „Маргьорит (и други регистри)” от Валентин Дишев, „Фи” от Владислав Христов, „Азбука на завръщането” от Галина Николова, „Басма и габардин” от Диана Иванова, „Изброими изкушения” от Иво Рафаилов, „Това едно / Можеш ли го”) от Илко Димитров, „Сърцето не е създател” от Йордан Ефтимов, „Воден знак” от Крум Филипов, „Улица „Щастие” от Оля Стоянова, „Уиски в тенекиена кутия” от П. Г. Кънев и др.
В белетристиката моите предпочитания са за „Гошко” от Силвия Чолева, „И всичко стана луна” от Георги Господинов и „Спомени за хора, камъни и риби” от Борис Христов. (Ще добавя, че Господинов е авторът на най-силните според мен публицистични текстове през тази много трудна година.)
В есеистиката – „Митология на погледа” от Иван Теофилов.
Ясно е, не само от наградите, че „Жанет 45” е безспорният водач в издаването на съвременната българска литература у нас. Искрено се радвам на появата на „Да”, смелото издателство само за поезия.
И на самия финал на тези твърде лични, непълни и безредни спомени от 2013 г., автентичното Събитие – „книжните щитове” на протестиращите студенти, върху които бяха изписани и съвременни автори и заглавия. Може би високата литература най-после се завръща в родилния дом на обществото…
Проф. ГЕОРГИ КАПРИЕВ, философ
Лично за мен успехът е собствената ми поредица „Срещу времето” в издателство „Изток-Запад”, което принципно се въздържа от издаване на българска проза. Фактът, че това именно издателство се захваща с нея, какво ви говори? Иначе, аз бих отличил следните автори: Николай Петков, Николай Табаков, Силвия Чолева, Георги Господинов. Готов съм и по-подробно да аргументирам избора си.
Проф. ИННА ПЕЛЕВА, литературовед
През 2013 г. излезе една голяма българска книга – „Бежанци” на Весела Ляхова. Романът слага епилог на тукашния литературен разказ за Македония и ни връща класичното повествуване за Историята и за самотите на човека насред перипетиите й. Сурова, могъща и носеща особено просветление творба, творба, от която имахме нужда.
„Слънчогледи за Мария” (Керана Ангелова) ще хареса на мнозина. Срещнах в този текст няколко чудесни изречения, както и една много добра сцена (старицата с жълтия чорапогащник, рецитираща Шекспир и Лорка); ще си купя следващата книга на авторката.
Излезе и вторият том от Избраните съчинения на Асен Христофоров. Изследователското и издателското начинание на Николай Аретов (съставителство, коментар) определено е приносно.
Ако Лора Лазар продължи в същия темп да трупа опит и обемни повествования („Веселото гробище” е последното), може пък точно тя някой ден да напише добрия български криминален роман. От него също имаме нужда.
Светло Рождество и щастлива Нова година!
ПЛАМЕН АНТОВ, поет, литературен критик
На първо място бих посочил научната конференция по случай юбилея на един от големите български писатели – Златомир Златанов (НБУ, ИЛ – БАН). И в тази връзка – текста на Златанов „За Бартълби-политиките” (ЛВ, № 16) – комай единственият смислен прочит на „ситуацията” в България през тази бунтовна година, пък и изобщо; прочит, който стига надълбоко, отвъд лесните видимости на политическата равнинност. Текст, който вижда мрачните корени на „красивото”.
Отбелязвайки мимоходом още една научна конференция – за Цветан Стоянов, Димитър Аврамов и Атанас Натев (ИЛ – БАН, СУ), да се върна към дълбоките генеалогии на политическото с няколко заглавия: „Сложност и ред” от Владимир Сабоурин (изд. на ВТУ), книгата на Дарин Тенев върху Дерида „Отклонения” („Изток-Запад”) и… тук си бях намислил да посоча и „Логика на политическото” от Боян Манчев от същата поредица на „Изток-Запад” (вдъхновяваща интерпретация на мита за Едип), но сега виждам в карето годината 2012. Е, аз я прочетох през 2013.
В по-меките жанрове:
Поезия – поредната възхитителна книга на Оля Стоянова „Улица „Щастие” („Жанет 45”): познатата екзистенциална простота на Оля от най-висока проба. (А с второто си издание наградата „Николай Кънчев” затвърди по най-убедителен начин високото си стартово ниво от м. г.)
В романа – жанр, към който по принцип нямам особена слабост – едно, поне за мен, много изненадващо заглавие: „Бежанци” от Весела Ляхова („Жанет 45”). Няма нужда и аз да повтарям станалата крилата вече фраза за възкресяването на талевската националноепическа линия; ще отбележа само зрялата и уравновесена разработка. И най-голямото ми изумление – че точно такъв тип роман, че точно този роман е написан от жена. Това както и да го погледнеш, категорично не е „женски” роман (каквото и да означава това).
И накрая няма как да отмина една прекрасна, по немски магическа, жанрово изплъзваща се книга – „Презапис или Другият куфар в Берлин” („Жанет 45”) от Борис Минков. Образец, който ще направи писането за градове оттук нататък по-трудно.
ЯНИЦА РАДЕВА, поет, литературен критик
Разполовената година
Отминаващата година беше и все още е под знака на протестите, които разполовяват случващото се през нея на две части. Сякаш в тази календарна година бяха поместени две. В първата се открояват събитията – Семинарът за романа и сборникът на Борис Христов „Спомени за хора, камъни и риби“. Появи се сп. „Но поезия”. В тази част на годината помествам и упоритостта на Манол Пейков да отстоява съществуването на „Granta България“. Третият брой на списанието е с ненадейно оказалата се актуална през втората част на годината тема – „Революции”.
След юни литературното събитие съществуваше обвързано с политическото. Премиерите на книгите се съобразяваха с часа на протестите („Това едно / Можеш ли го“ на Илко Димитров). Георги Господинов изписа фразата за протестиращия човек като аналог на четящия. Грешното (може би неслучайно сгрешеното) й разчитане преекспонира и умишлено обърнат прочит на поемата „Септември“ на Гео Милев от някои медийни субекти. В такава среда се състояха и следващите важни събития – конференциите „Модернизмите ни“ и „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“. В края на годината поетическият Никулден, организиран от Федя Филкова за втори път връчи наградата „Николай Кънчев“ за стихосбирка (на „Улица „Щастие“ на Оля Стоянова) и се затвърди като важно литературно събитие. Стартира и Софийският международен литературен фестивал в рамките на Панаира на книгата. Спря сп. „ЛИК“ и бе прекратено разследването на убийството на Георги Марков. И още няколко заглавия на книги: „И всичко стана луна“ на Г. Господинов, , „Гошко“ на Силвия Чолева, „Самотни пътешествия“ на Йосиф Бродски, сборникът „Неслученият канон: Български писателки от 1944 година до наши дни“.
БОЙКО ЛАМБОВСКИ, поет
Литературното събитие на 2013 г. е продължаващата и красива агония на езика, оставащ без юноши, които му се отдават с ентусиазъм и възторг. Имам предвид преди всичко литературни юноши.
Иначе, между писмовните съзидания на годината, с които се запознах с приятно чувство, са новите книги на Деян Енев, Алек Попов, Симо Андонов с „Анапеста”, Здравка Евтимова с „Пернишки разкази”, Людмил Тодоров.
МИТКО НОВКОВ, критик:
Хубава година, плодоносна:
В поезията книгите на Йордан Ефтимов („Смол Стейшън Прес”), Амелия Личева („Сонм”), Оля Стоянова („Жанет 45”)
Събитието: „Изброими изкушения“ на Иво Рафаилов, ИК „Пергамент“
При разказите: Ганка Филиповска („Жанет 45”), Силвия Чолева („Жанет 45”), Георги Господинов („Жанет 45”)
Събитието: „Внукът на Хемингуей“ на Деян Енев, ИК „Сиела“
Романът: „Бежанци“ на Весела Ляхова („Жанет 45”), „Византия“ на Николай Табаков („Изток-Запад”), „Да преминеш по сенчестата пътека“ на Боряна Христова („Кралица Маб”)
Събитието: „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков, ИК „Жанет 45“.
Преводът: „Творците на памет“ на Джефри Мур в превод на Невена Дишлиева-Кръстева („Жанет 45”), „Свободата“ на Джонатан Франзен в превод на Владимир Молев („Колибри“), „Моите ненаписани книги“ на Джордж Стайнър в превод на Стоян Гяуров („Изток-Запад“)
Събитието: „2666“ на Роберто Боланьо в превод на Катя Диманова, Мариана Китипова, Маня Костова, ИК „Рива“
Събитието на събитията: Разказите на Тодор Николов „Тигър под дъжда“ („Жанет 45“). Пестелива проза, изчистена от всичко излишно. Филигранно звучене, почти камертонно, сиреч основополагащо. Изпитание за преводача, но дано се намери такъв – заслужава(т) си…
Проф. ЯНИ МИЛЧАКОВ, литературовед
(По азбучен ред на авторите!)
Явление в литературната биографистика на 2013 г. е книгата на Антония Велкова-Гайдаржиева „Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика” В деликатния и рискован жанр „интелектуална биография” книгата разказва съдбата на един вечен и „чепат” критически „чешит” – епизод от серията погроми, драматични разочарования и насилствени мълчания, на които е осъдена автентичната литературна левица от идеологическите бюрократи на „победилия марксизъм”. Събитие в прозата на 2013 г. са „Невидимите кризи” на Георги Господинов. Казвано е, че той създаде читател, публика и вкус в своето време. „..Кризите” – изглежда, перманентни състояния на българския дух и световната култура – обаче ще се четат и в бъдеще, а в тях биха разпознали фрагменти от живота си и въображаеми читатели от миналото между социализма и Възраждането. В литературната теория събитие на годината е „Караниците около четенето” на Александър Кьосев. С висока ерудиция, но и с дискретна носталгия и откровеност книгата съдържа човешки свидетелства от интелектуалната биография на едно поколение български хуманитаристи, за които рецептивистките теории бяха нещо много повече от импортна мода. Романа на 2013 г. под заглавието „Сестри Палавееви в бурята на историята” написа Алек Попов. Предпочитанието ми изобщо не е мотивирано от „десен реваншизъм” (нагласа, напълно чужда и на автора), нито от безотказните пародийни ефекти в стилистиката. Впечатлява дръзкото експриментално възкресяване на жанр, привидно обречен на вечно пребиваване в дезинфекционните камери и ковчези на соцреалистката палеонтология.
Събитие в лириката на 2013 е стихосбирката „Quintaptich” на Пламен Шуликов. Веднага се „самосезирам за конфликт на интереси”! Наистина става дума за книга на приятел, колега и съавтор. Надличностното и металитературното в 5-те поеми обаче заличава биографичните детайли и се надявам, че оправдава моето пристрастие. С рядка ресоциализация спрямо доктрини и идеологии „Quintaptich” е звуково и ритмично Елдорадо за камерния кръг от литератори с интереси към строежа, историята и вътрешната „памет” на стиха.
ТОДОРКА МИНЕВА, главен редактор на издателство „СОНМ”
За мен характер на литературна събитийност през изтеклата година имаха две явления.
На първо място, „Кратката история на българския комикс“ на Антон Стайков – уникален изследователски труд, който проследява историята на деветото изкуство у нас от Освобождението (в. „Звездица“ и „Българан“) до новата вълна и ъндърграунда в наши дни. Работата на Стайков по подготовката на тази история естествено обедини художниците на комикси у нас и спомогна за раждането на първата Национална изложба на българския комикс през септември 2013 г., където се видя, че сред кътаните в чекмеджетата на нашите художници комикс истории има и свобода, и майсторство, и креативност.
На второ място искам да спомена запомнящите се стихосбирки на жени поетеси, публикувани през годината – Оля Стоянова („Улица „Щастие“), Амелия Личева („Трябва да се види“), Галина Николова („Азбука на завръщането“), Диана Иванова („Басма и габардин“)…
И огорчението ми – всички номинации, класации и квалификации на литературни творби и тази година се превръщаха в повод за тотално очерняне на техните автори, забравяйки творбите. Провинциално и унизително – за всички ни.
БИЛЯНА КУРТАШЕВА, преподавател в НБУ, главен редактор на сп. „Следва”
Протестът от юни насам е голямото литературно събитие на 2013. Не само защото много литературни хора – писатели и хуманитари – го подкрепиха и се включиха активно в него. А и защото протестът направи литературата отново важна, накара я да заработи по нов начин, вкара я от маргиналията обратно в центъра на случващото се тук и сега – от лозунгите в началото, много от които изобретателно съживяваха и преработваха класици („Свестните у нас считат за лумпени” и пр.), до трогателните студентски „щитове” през есента – този обновен канон в действие, изправен срещу полицейските палки и заграждения.
БЕЛОСЛАВА ДИМИТРОВА, поет, журналист в радио Бинар, БНР
Важни за мен са литературните срещи с писатели на живо, които отварят нови посоки на мислене: Марио Варгас Льоса, Анджей Сташук и Кшищоф Варга. Както и българските поетични книги, които успяват да се появят и да отстояват смисъла си: Владислав Христов с „Фи“, Галина Николова – „Азбука на завръщането“ и новата поетична провокация на Илко Димитров с „Това едно / Можеш ли го“. Също така срещата с „Гошко“ на Силвия Чолева – сборникът с разкази, който показва, че разказът е стихотворение и обратното. „Митология на погледа“ на Иван Теофилов – книга, през която мога сама да изследвам и да научавам повече. Появата на издания, които трудно намират място в българската литературна среда поради липсата на традиция в радикалното писане и послание. Мирон Цовнир и „Паразити на безсилието“ – разкази и фотографии. Вълнението от срещата с есетата на Бродски „Самотни пътешествия“. Създаването на издателство само за поезия „ДА“. Първата поетична книга от Ларш Собю Кристенсен „Таралежово слънце“ (да не забравя и втората част на романа му „Бийтълс“ – „Олово“ в превод на Анюта Качева. После Алеш Дебеляк и „Край на носталгията“ в превод на Людмила Миндова. И разбира се, накрая на годината, събитие, което българската литература чакаше дълго и упорито – първия Софийски литературен фестивал.
ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ, поет
Литературното събитие за 2013 г. безспорно е излизането на романа „2666” на Роберто Боланьо, всеобхватна книга, към която едва ли много читатели ще посегнат. Веднага след нея по значимост нареждам появата на „Поправките” на Джонатан Франзен – също знаков роман. Норвежкият писател Ларш Собю Кристенсен привлече вниманието ми с романа „Бийтълс 2: Олово” а така също и със стихосбирката „Таралежово слънце”. Романът „Надгробна мозайка” на Кшищоф Варга ме впечатли със своята натуралност и тънко чувство за хумор. За съжаление 2013 г.не беше добра за българската проза. В нечовешките времена, в които живеем, две човешки книги обаче ми дадоха малко надежда „Внукът на Хемингуей“ на Деян Енев и „Гошко” на Силвия Чолева. За сметка на прозата родната поезия имаше силна година – Владислав Тинчев „Юдит”, Илко Димитров „Това едно / Можеш ли го”, Йордан Ефтимов „Сърцето не е създател”, Иво Рафаилов „Изброими изкушения”, Галина Николова „Азбука на завръщането” са сред важните за мен поетични заглавия. От преводната поезия – Влада Урошевич „Митология на съня”, Кнут Одегард „Прозорец, широко отворен”, Били Колинс „Пеша през Атлантическия океан” и Никита Станеску „Редът на думите” – книги дълго чакани и значими. Завършвам с есеистиката – няма как да пропусна фрагментите на Иван Теофилов „Митология на погледа” и сборника „Самотни пътешествия” на Йосиф Бродски.
МЛАДЕН ВЛАШКИ, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, редактор в сп. „Страница“
През литературната 2013 година ми направиха впечатление няколко събития: динамика в издателския сектор по отношение на българската литература – освен традиционното присъствие на издателства като „Жанет 45“ и „Сиела“ на пазара на българска литература се намесват все по-активно издателствата „Хермес“ и „Изток-Запад“; три от най-различните за българската литература книги, в хубавия смисъл на обновителен експеримент в прозата, идват от Пловдив – Александър Секулов, „Гравьор на сънища“ („Сиела”), Борис Минков, „Презапис или Другият куфар в Берлин“ („Жанет 45”) и Недялко Славов, „Портрет на поета като млад“ („Хермес”); издателите разумно започнаха да си припомнят добри заглавия от близкото минало, които и днес са актуални и могат да намерят своя нова читателска публика – Здравко Попов „Кон на втория етаж („Жанет 45”), Владимир Зарев,“Лето 1850“ („Хермес”). Освен удовлетворението ми от подобни тенденции за мен беше удоволствие да прочета „Сестри Палавееви“ („Сиела”) на Алек Попов, книгите с разкази и есета на Георги Господинов („Жанет 45”), романите на Людмил Тодоров „Шлеп в пустинята“ („Жанет 45”) и на Александър Чобанов „Хлапета“ („Хермес”). И да не забравя – важното и ценно изследване на Александър Кьосев „Караниците около четенето” („Сиела”).
ЮЛИАН ЖИЛИЕВ, литературен критик
Научната конференция, посветена на творчеството на Златомир Златанов.
Поетическите книги „Сърцето не е създател” от Йордан Ефтимов, „Томи. Нощна смяна” от Иван Сухиванов, „Изброими изкушения” от Иво Рафаилов, „Адажио на самотата” от Андреана Пейчева (1963-1997), „Брачни песни” от Ивайло Иванов”, „Това едно / Можеш ли го” от Илко Димитров”, „Тотемът на вълка. Неполитическото” от Пламен Антов, „Денят на еднодневката” от Кръстьо Раленков, „Крехка суета” от Анжела Димчева, „Дебелянов и други стихотворения” и пиесите „Да живее кралицата” от Борис Роканов. От преводната поезия: „Пеша през Атлантическия океан” от Били Колинс (пр. Огняна Иванова), „Голямата загадка” от Тумас Транстрьомер (пр. колектив), „Събрани стихотворения” от Лоис Перейро (пр. Цветанка Еленкова), „Таралежово слънце” от Ларш Собю Кристенсен (пр. Анюта Качева), „Митология на съня” от Влада Урошевич и „Раждане на словото” от Ацо Шопов, преведени от Роман Кисьов.
„Антология на бургаската проза” т. 1 (съст. Росен Друмев, Иван Сухиванов), „Шлеп в пустинята” от Людмил Тодоров, „Един след полунощ” и „Слънчогледи за Мария” от Керана Ангелова. Преведените: „Ослепително” от Мирча Картареску (пр. Иван Станков), „Приказки” от Огуст Стриндберг (пр. Свежа Дачева), „Изкуството в изгнание” от Жорж Роденбах (пр. Калоян Праматаров), „Самотна гургулица” от Дьорд Фердинанди (пр. Мартин Христов).
И няколко заглавия извън номинациите за масово чудо: „Нищо особено” (съзерцателни есета) от Петър Горанов; „Елисавета Багряна. Писма” (съст. Людмила Малинова); „Semper Idem: Константин Константинов. Поетика на късните разкази” от Мира Душкова, „Любов и литература” от Михаил Неделчев, „Деликатните настроения на Борис Априлов” и „По стародавни мотиви…” от Мая Горчева, „Между два бряга” от Хюсеин Мевсим, „И критиката е любов” от Анжела Димчева. От преведените: „Моите ненаписани книги” от Джордж Стайнър” (пр. Стоян Гяуров), „Рисковото общество” от Улрих Бек, „Тотем и табу” и „Човекът вълк” от Зигмунд Фройд – трите в превод на Светла Маринова (плюс допълнението от Рут Мак Брънзуик към последния от „5-те случая” в превод на Антоанета Колева).
ПАЛМИ РАНЧЕВ, писател
През тази година се опитвах да намаля огромния куп от непрочетени книги, преводни и на български автори, издадени в предишни години. Но купчината само се увеличаваше. И все пак. Ще препрочитам новата книга с философско-есеистични размисли и литературни реплики на Иван Теофилов „Митология на погледа”. Голяма радост преживях с „2666” на Роберто Боланьо. С не по-малко удоволствие прочетох „Куци ангели” – Владо Трифонов, „Гошко” – Силвия Чолева, „Тит от Никомедия” – Силвия Томова, „Старците” – Тодор Благоев, „Дългият сън на крокодила” – Марио Марков. Ще отбележа и новите (буквални) преводи в пет книжки на Констатинос Кавафис. Не заради качеството на превода, а защото всичко, свързано с този поет, ми е интересно. Най-интензивно четох стихове: „Румботавър” – Румен Леонидов, „Изброими изкушения” – Иво Рафаилов, „Митология на съня” – Влада Урошевич, „Стихове от студената планина” – Ханшан, „Голямата загадка” – Тумас Транстрьомер, „Стерео тишина” – Росен Карамфилов. И доста други.
Проф. НИКОЛАЙ АРЕТОВ, литературовед и издател
Да си спестя повторението, че за съжаление не познавам достатъчно литературната година, може и това да е причината да не забелязвам голямо събитие, както беше при появата на „Възвишение” и „Физика на тъгата”. Вярно е, че Георги Господинов присъства с две книги – разказите „И всичко стана луна” („Жанет-45”) и есетата „Невидимите кризи” („Жанет-45”), но може би по жанрови причини се въздържам да ги определя като Събитието въпреки радващото ме топло посрещане от читателите.
Литературните награди тази година ми изглеждат точни, което прави коментара скучен. Да, „Сестри Палавееви в бурята на революцията” („Сиела”) на Алек Попов заслужава „Хеликон” заради сполучливото навлизане в една отдавна очаквана територия – пародията на литературата от втората половина на миналия век, а „Улица „Щастие” („Жанет 45”) на Оля Стоянова – наградата „Николай Кънчев”, защото е добра и въздействаща поезия.
Събитие за хуманитарната общност несъмнено е монографията „Караниците около четенето” („Сиела”) на Александър Кьосев.
Радвам се на интереса към „Бежанци” („Жанет-45”) на Весела Ляхова и си обещавам да прочета този роман не толкова защото темата ме привлича, колкото да видя сполучливото осъществяване на класическия тип повествование, което критиката открива в него. Не бих искал да пропусна и също класическото в някакъв смисъл издание на дълбоко лични, да не кажа тайни писма на Васил Стоилов, събрани от Румяна Пашалийска в „Заключен съм в мисълта по тебе” („Сиела”).
И ако ми позволите, като декларирам конфликта на интереси, да спомена втория том от съчиненията на Асен Христофоров, един писател, погълнал последните ми години, както и неочаквания роман на Боряна Христова „Да преминеш по сенчестата пътека” („Кралица Маб”).
АЛЕКСАНДЪР БАЙТОШЕВ, поет
Литературните събития, които бяха осезаеми за мен тази година, са професорската лекция на Александър Кьосев „Списъкът на корабите: за преданото и за разсеяното четене, късно нощем“ както и неговата книга „Караниците около четенето“. Също така представянето на книгата на Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията“ и вдъхновяващият разговор върху нея. Голямо впечатление ми направиха книгите – Амелия Личева „Трябва да се види“, Иво Рафаилов „Изброими изкушения“, Радослав Чичев „Сърцето на ловеца е лисица“, Владислав Христов „Фи“, Валентин Дишев „Маргьорит (и други регистри)“, Пейчо Кънев „Уиски в тенекиена кутия“, Росен Карамфилов „Стерео тишина“, Оля Стоянова „Улица „Щастие“. Друго важно събитие е и поредицата за деца на Божана Апостолова „Малката Божана“. Особено впечатление ми направи и книгата избрани стихове на Алеш Дебеляк „Край на носталгията“. Важен беше и Софийският литературен фестивал, който беше посетен от много хора и представи съвременна поезия и проза.
АНТОАНЕТА КОЛЕВА, изд. къща „КХ – Критика и Хуманизъм”
1) Събитието е, че „събитие” се мисли само в множествено число и литературният генералисимус е прогонен от рояк високи случки – сладка светлина в мрака на по-широката социалност.
2) Понеже работя с хуманитаристика, ще спазя цивилизоващия принцип „избягвай конфликт на интереси” и напускам това поле. Соча поезиите „Това едно / Можеш ли го” с Илко Димитров и „Маргьорит (и други регистри)” на Валентин Дишев. Браво за новото „Раждане на снега” на Златозар Петров! В превод радост е „Пеша през Атлантическия океан” с Били Колинс и Огняна Иванова; грандиозитетът на Прустовия „Жан Сантьой” и Мария Георгиева.
3) Бележа като събитие на „напоследъка” и олитературяването на фейсбук – четох там вълнуващи парченца.
4) И понеже не се пита изрично „в България”, събития от евросцената: появили се post mortem текстове на Фуко, от които ще отбележа „Великата чужденка”, посветен на литературата; и „Хайдегер: въпросът за битието и историята” на Дерида.
СВЕТЛОЗАР ЖЕЛЕВ, маркетинг директор, изд. „Колибри”
За мен литературното събитие на 2013 г. беше излизането на български език на романите „Поправките” и „Свобода” на Джонатан Франзен в прекрасния превод на Владимир Молев, получил наградата за превод на фондация „Елизабет Костова” „Кръстан Дянков”. Излизането най-после на български език на обявения за „американския роман на 21. век” „Поправките” е изключително важно за познаването на съвременната американска литература от българските читатели и запознаването им с прекрасните произведения на наложилия се като един от най-влиятелните и интересни съвременни американски писатели Джонатан Франзен. Двата романа са едни от най-забележителните литературни текстове в американската литература за последните 20 години и направиха истински фурор в литературния свят. Неслучайно за тях Франзен получава Националната награда за литература на САЩ и Наградата на Салона на книгата в Париж, Франция. С излизането на двата му романа на български език, едно от най-големите имена в съвременната световна литература е вече достъпно за българските читатели.
Ето и какво пише „Ню Йорк Таймс” за тези романи, мисля, че е достатъчно изчерпателно: „Поправките“ и „Свобода“ са шедьоври на съвременната американска проза. Двете книги имат много допирни точки. Франзен е създал обемисто, сложно и внимателно организирано четиво – средоточие на всички наболели теми в съвременното общество. Изглежда че е неизбежно всеки от нас да защитава своите лични свободи (фраза, която Франзен използва смело, съзнавайки идеологическата импликация), без да се стига до сблъсъци с други хора, които… правят същото.”
Измерението на свободата е още по-важно в светлината на събитията в България през последната година, и излизането на романите на Франзен е един изключително необходим елемент от опита на българското общество да изгради усещането си за лична и гражданска свобода. Литературните текстове, инспирирани от протестите, от автори като Георги Господинов, Иван Ланджев, Райко Байчев и много други, със сигурност бяха едно от литературните явления с най-голяма важност през годината, както и излизането на третия брой на списанието „ГРАНТА България: Революции”. Свободата се превърна в литературна максима и 2013 г. е годината на нейното осмисляне.
ЖАКЛИН ВАГЕНЩАЙН, изд. „Колибри”
„Колибри”, Паметни събития и проекти – 2013
Литературно събитие: Гостуването на испано-перуанския нобелист Марио Варгас Льоса.
Често определян като писателя с най-многомерно творчество на испански език и най-значимата фигура в испанската и испаноамериканската проза на XX век., Варгас Льоса пристигна в България през май тази година, за да бъде удостоен с титлата „доктор хонорис кауза” от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и да се срещне със страстни читатели и поклонници. Пребиваването му тук съвпадна с публикуването на български език на емблематичните му произведения „Панталеон и посетителките“
и „Кой уби Паломино Молеро?“, документалния роман „Мечтата на келта“ и наскоро издадената „Литума в Андите“, както и на есеистичната книга „Цивилизация на зрелището“ – една безмилостна дисекция на нашето време. Творчеството на Марио Варгас Льоса, който е член на Испанската кралска академия на езика, му носи редица авторитетни отличия, в т.ч. „Сервантес”, „Принцът на Астурия”, а през 2010 г. му е присъдена Нобелова награда за литература.
Литературно предизвикателство: Преводът на български език на два от най-дискутираните романи през последното десетилетие – „Поправките“
и „Свобода“.
Неслучайно американската и световната литературна критика обсипаха с отличия техния автор Джонатан Франзен за увлекателния му стил и умението да изгражда релефни образи, а Владимир Молев спечели Годишния приз на фондация „Елизабет Костова“, който носи името на Кръстан Дянков, за превода на мрачната семейна сага „Поправките“.
Най-смешна и най-продавана книга: „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон. Един неимоверно забавен, жизнеутвърждаващ сюжет, достоен за филм на Уди Алън, омесен от щура фантазия, историческа сатира и непредвидими обрати! До момента романът е преведен на 35 езика и се радва на тираж от 4.5 милиона екземпляра.
Най-успешен проект:„Дора Изследователката“. Виталното момиченце с вкус към приключенията (и добрите обноски) се оказа точно толкова атрактивно за българските дечица, колкото и за невръстните читатели в много страни по света. Десет от най-красивите книжки за Дора и нейните приятели вече намериха своята публика у нас. През 2014 г. ще бъдат издадени още десет заглавия, сред които книжки за оцветяване и четене на различни нива.
КРИСТИНА ЙОРДАНОВА, литературен критик
Във време на политически и ценностен кризис знаковата книга на годината за мен е „Родната Европа” на Чеслав Милош (МД „Елиас Канети”). Към нея ще прибавя и чудесния нов брой на Granta „Революции”, въпреки че в тази анкета рядко попада периодично списание. Тъй като това е и година на Багряна (120-годишнина от раждането на поетесата) – трябва да се отбележат и две чудесни книги, посветени на авторката. Първата е ново съставителство на кореспонденцията на писателката, направено от Людмила Малинова (ИК „Огледало”). Книгата включва над 200 епистоларни къса и пощенски картички. Писмата на поетесата до Иван Бочев и част от тези до Владимир Василев са публикувани за първи път в настоящето издание. Втората книга е „Играещата със стихиите. Елисавета Багряна” от Катя Зографова (Изд. „Изток-Запад”), която излезе съвсем скоро. Ако продължа линията на важни книги, които изследват творчеството на жените писателки, безспорно събитие е и вторият финален том на „Неслученият канон. Български писателки от 1944 година до наши дни” под редакцията и съставителството на Милена Кирова (Изд. „Алтера”). От завършилите поредици през тази година ще прибавя още една – издателствата „Критика и хуманизъм” и „Стигмати” поставиха финалната точка на освен важната и изключително естетически изглеждаща серия (художник на поредицата е Яна Левиева) върху случаите на Фройд с „Човекът вълк. Из историята на една инфантилна невроза”. Освен текстът на Фройд книгата съдържа и този на психоаналитичката Рут Мак Брънзуик, която поема анализата на пациента след известния виенчанин. Към теоретичните книги, излезли през годината, ще добавя тези на Умберто Еко „Да сътворим врага” (ИК „БАРД”) – есеизирани, обаятелно написани наблюдения върху важни за съвремието ни теми, Улрих Бек „Рисковото общество. По пътя към една друга модерност” (ИК „Критика и хуманизъм”) и интердисциплинарното изследване на Александър Кьосев „Караниците около четенето” (Изд. „Сиела”).
И накрая ще завърша с две книги, които излязоха някак синхронно в самия край на миналата година, затова и не успях да ги включа в тогавашната си класация, и затвориха цикъла на български на големите произведения на Пруст – ранния, незавършен роман на автора „Жан Сантьой” (Изд. „Стигмати”) и „Против Сент Бьов и други есета” (Изд.„Ерго”).
ДАРИЯ КАРАПЕТКОВА, преводач, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”
Две литературоведски книги, излезли през изминалата година, ми се струват особено значими поради оригиналното си и стойностно изследователско намерение и прекрасната му реализация: „Литература. Бинокъл. Микроскоп” от Амелия Личева (изд. „Сиела”) и „България: стереотипи и екзотика” от Николай Чернокожев (УИ „Св. Климент Охридски”).
[…] Литературното събитие на 2013 […]