Иля Милщайн
бр. 11/2014
Той с ума си ли е, или не е? Сред въпросите, които днес си задават най-различни хора, от анонимни блогъри до президента на САЩ, този като че ли е най-важният. И става дума не за тънкости при диагностицирането, а за много по-насъщни проблеми. За оцеляването на човечеството например.
Отговорите са минимум два – и всеки от тях оформя самостоятелен сюжет.
В полза на версията, че Владимир Владимирович е относително здрав, свидетелства той самият – и въпреки че този аргумент може да се окаже съмнителен, не трябва да го отхвърляме с лека ръка. В позабравената днес книга „От първо лице” кандидатът за президент Путин споменава, че „в една характеристика” на школата за разузнавачи са записали за него като отрицателна черта „понижено чувство за опасност”. Въпреки че „този недостатък се разглеждаше като много сериозен”, все пак випускникът на КГБ е бил признат за годен – а там болни не приемат.
Тогава можем да гледаме в бъдещето с известен оптимизъм. Разбира се, не без известни колебания, вгледани в новините и размишлявайки за текущите събития, ние можем да предположим, че той отчасти блъфира и отчасти не знае какво прави. И ако световната общност прояви твърдост, то той и със своето понижено чувство за опасност рано или късно ще осъзнае накъде тласка своята страна. Тоест с изкуствени средства, с помощта на твърди санкции и други методи на убеждение, намаленият усет за опасност на пациента ще се повиши до нормалното равнище – и ситуацията постепенно ще се нормализира.
Друго би било, ако фрау канцлерката е права – и той наистина е изгубил връзка с реалността. Тогава ще му е все едно и няма такива санкции, включително тоталното разкулачване на подопечните му олигарси на Запад или драматичния срив на рублата, които биха впечатлили нашия присъединител на украински земи. Във войната, пък била тя и световна – ще си каже той – няма нищо страшно. В тази паралелна реалност, която той пребивава, Русия печели всички войни, включително ядрената. С разгрїмен резултат.
Така локалният проблем с безстрашния полковник се превръща в общочовешки.
Лидерите на страните от НАТО се опитват да го озаптят по различен начин. С помощта на меки санкции например. И на меки заплахи, както в изявлението на британския министър на външните работи Уилям Хейг, който обещава на Русия големи неприятности в бъдеще време. А преди всичко западните лидери се опитват да си изяснят ситуацията в лични разговори с Путин, на когото тези дни непрекъснато звънят по телефона – например само Обама час и половина го молеше да се опомни. Само че абонатът е недостъпен за доводи от подобен род – и отговаря по стереотипен начин: вижте, Янукович е законен президент, а мирните въоръжени тълпи в Крим противостоят на фашистките шайки в Киев и Лвов.
И тук вече Западът, губейки търпение, а също и заради чистотата на експеримента, се опитва да разгадае здравословното състояние на руския президент с по-твърди средства. Това иначе се нарича шокова терапия, при все че по-често се използва в икономиката, както е известно на всеки руснак, отколкото в политическите баталии.
Вчерашният „дипломатически ултиматум” на Джон Кери може да бъде тълкуван по различен начин. В прекия смисъл на думата: вижте, ако вие и занапред се каните да присъединявате Крим, то забравете за срещата на осемте в Сочи и се гответе за тотална изолация. Впрочем изявлението на Кери беше подкрепено с думите на генерал Мартин Демпси, ръководещ обединения комитет на генералните щабове на САЩ, при което генералът за осемте въобще и не споменава. Политическите игри в Сочи не са негово задължение. Генералът получава заплата, за да може в случай на необходимост да продължи политиката с други средства – и ето, по заповед на главнокомандващия той изпраща „сигнал”. Ако кризата в Украйна се развива в режим на ескалация, заявява Мартин Демпси, то САЩ ще подкрепят своите съюзници от Североатлантическия алианс.
А сценарият на ескалацията вече е написан и се претворява в живота. Първо референдум, после аншлус – според заветите на един присъединител на германски и други земи, на когото и в кошмарен сън не би му се присънило, че неговата ексклузивна методика на превземане ще бъде използвана през следващия век от руския фюрер за окупация на Украйна. Но тъй като тази методика е известна, то и светът, поучен от предишния опит, е принуден да й се противопостави. С разни средства, включително и с тези, за които говори началникът на щабовете. В противен случай утре Путин ще защитава правата на нещастните руснаци в Киев, вдругиден в Минск, след това в Астан, а след време в Лондон и Вашингтон.
Между нас казано, това е наистина страшно. И голямата беда не е в това, че между Русия и НАТО е възможно да избухне война. Голямата беда е в това, че между Русия и НАТО е практически невъзможна „нормалната” война – каквато се водеше между сърбите и албанците или между американците и Милошевич. Двете страни са ядрени суперсили, поради което е твърде силен страхът при влизането в конфликт да пропуснеш да нанесеш първия удар, и е твърде голямо изкушението да го нанесеш пръв, при все че това едва ли ще те спаси от унищожение. А по-нататък… По-нататък гледайте исторически филми от типа на „Писмо от мъртвия човек” – и това не е най-лошият финал на този сюжет.
Разбира се, освен варианта за присъединяване на Крим към Русия има и не малко други, които днес се обсъждат. Само че политическото уравнение е с едно неизвестно – Владимир Путин, въоръжен до зъби – и то не е разгадано до днес, и въпросът виси във въздуха: той с ума си ли е, или не е? Блъфира или боледува? Консилиумът заседава ежедневно, а на нас, роднините и близките от разтревоженото човечество, ни остава само да следим новините и да се надяваме на благоприятен изход. Ясно е, че случаят е тежък.
И това, което ни примирява с реалността, е съзнанието за уникалността на тези мигове. Като че ли никога досега ролята на личността в историята, на една-единствена личност в цялата човешка история, не е била тъй огромна, както е сега. Даже на бедния Хрушчов, който подари злополучния Крим на Украйна, не би било по силите да причини на света това, което може да му се случи по прищявката на Владимир Путин. Тогава не са достигали ядрени мощности за пълноценен апокалипсис, а сега са в изобилие…
Ще се гордеем и на внуците ще разказваме, ако той все пак им подари живота, а те желаят да чуят.
Преведе от руски Едвин Сугарев