Идеята дава гъркинята Мелина Меркури (1920-1994) – една силна жена, съчетала в себе си характер и визионерски дух. Зад гърба си тя има успешна международна кариера като актриса и певица, а в правителствата на Андреас Папандреу (1981-1989 и 1993-1994) заема и длъжността министър на културата. Началото е поставено на 13 юни 1985 г. с решение на Съвета на министрите на Европейския съюз. Първоначално наименованието на инициативата е Европейски град на културата, титлата се присъжда за период от една година, а Атина е първият номиниран град. От 1985 г. до сега инициативата набира все по-голям престиж и значимост, за да се прeвърне в събитие от огромна важност, като конкуренцията сред градовете кандидати става все по-разгорещена и осезаема. През 1999 г. инициативата Европейски град на културата започва да носи името Европейска столица на културата, за да подчертае стратегическата стойност и международния отзвук на титлата.
От 2008 г. номинацията придобива именно конкурентен характер със специален календар, който всяка година дава възможност на две държави (в извънредни случаи – три), да определят по предварително установен ред своята Европейска столица на културата.
Кой може да участва
В съревнованието за титлата могат да участват всички градове, които са част от страните, определени в календара за съответната година. Всеки град се конкурира единствено с останалите кандидатирали се градове от собствената си държава. Кандидатурите на Италия и България са предвидени за 2019 г., следователно могат да се конкурират всички италиански градове с изключение на онези, които вече са печелили титлата в миналото, което за Италия означава – без Флоренция (избрана през 1986 г.), Болоня (2000 г.) и Генуа (2004 г.).
Какво се случва в Италия
От 21 италиански града след селекцията в краткия списък останаха 6, а именно Сиена, Лече, Равена, Перуджа, Матера и Каляри. Официалното им обявяване раздвижи мътните води и предизвика остри полемики. В публичното пространство се появиха заглавия от типа „Някой не можа да преглътне влизането на Лече в краткия списък за европейска столица на културата 2019“. От Северна Италия достигат не особено спортсменски гласове относно успеха на някои южни градове в надпреварата. Кристина Капелини, общински съветник по културата за област Ломбардия, е сред онези, които изразиха възмущението си след изключването на Мантуа и Бергамо от състезанието. Нападката й беше отправена към Масимо Брай, министър на културата и туризма, и към тогавашния премиер Енрико Лета: „Правителството на Лета още веднъж се прояви като неприятел на Северна Италия и нейното културно наследство, като с това е в абсолютен синхрон със скорошното постановление на министър Брай за културата.” Съветничката заяви още: „Ломбардия е уморена да бъде локомотивът на една неблагодарна държава, която оцелява на гърба на северните области, но не им отдава признанието, което заслужават на културно равнище. Очевидно е как званието Европейска столица на културата се използва според старата социална логика – биват награждавани не европейски градове в пълния смисъл на думата, като тези от Севера, а такива, които имат нужда от обичайната благотворителност, за да се превърнат в европейски градове благодарение на солидното финансиране, идващо с присъждането на титлата”.
Силни и полемични изказвания направи и областният секретар на Бергамо, който в социалната мрежа заяви, че са наградени „администрации с лявоцентристко управление и два града на ръба на разорението като Сиена и Лече. Със сигурност поради заслуги, а не заради политика”, като по този начин иронизира двама общински координатори на Бергамо от партията на Берлускони „Фратели д’Италия”. Kметът на Венеция Джорджо Орсони твърди: „Единствената ни вина е, че не разучихме европейските конкурси. Щяхме да разберем веднага, че побеждават градове, които имат да преодоляват проблеми.” Тежки думи от различни фронтове идват по адрес на градовете от Южна Италия, преминали успешно селекцията – според личности от администрацията на Северна Италия само защото става дума за родния град на министър Брай или за опит да бъдат съживени с европейски средства. Неуместната полемика не отговаря на реалните факти. Лече в действителност няма „лява” история, както се твърди заради корените на бившия вече министър Брай. Администрацията на града принадлежи от няколко десетилетия на дясноцентристите. При това от 13-те съдии, които включва журито, 7 са чужденци, избрани от ЕС, и 6 са италианци, избрани от министъра на културата. От италианските комисари двама са римляни, двама неаполитанци: с две думи едно разнородно, а не едностранчиво, жури. Разразява се антисредиземноморска полемика, която води отново към разделение, което според мнозина би трябвало да е преодоляно, но очевидно все още представлява основно затруднение. Подценяващата идея за Юга, който произвежда по-малко от Севера, изглежда все още е водеща мисъл. Показателен е коментарът на Силвия Годели, общински съветник по културата за южната област Пулия, която съвсем естествено отговаря на обвиненията: „Някои хора ще трябва да се примирят с факта, че качествата на Италия могат да бъдат представени и от южните градове“.
Кметът на Лече Паоло Пероне се изказва във фейсбук: „Заслужихме да стигнем до финала. Всяка полемика около нашето класиране е необоснована и инсценирана и през нея прозира цялата горчивина на градовете, които бяха изключени.” Според него става дума за класическата завист на загубилия, който не е приел голямото предизвикателство на това съревнование, което няма за цел единствено спечелването на това признание и полагащите се финансирания, а по-скоро дава шанса да се усъвършенстват качества, подпомагащи развиването на града, да се обединят компетентности, без да се гледа непременно крайният резултат. Пример за това е Лече, който създаде солиден футболен отбор и целият град се мобилизира в негова подкрепа. „Трябва да умеем както да печелим, така и да губим, но същевременно да се съревноваваме и да извличаме поука от неуспехите.“
Шестте кандидатури
Сиена – С кандидатурата си за Европейска столица на културата Сиена може да се възползва от възможността да усъвършенства идентичността и икономиката си. Целта на града е да се превърне в културен и научно-технически център от международен мащаб, способен да създаде нови работни места, да привлече ресурси и таланти, да осигури пространство за ново поколение предприемачи, като се превърне в дестинация за един по-целенасочен туризъм. Кандидатирането за Европейска столица на културата е реална и неповторима възможност да се проектира нов път за развитие на града. Самият финал през 2019 не е крайна точка, а по-скоро начална – не само за града, но и за цялата област. Въпреки че Сиена се кандидатира за Европейска столица на културата 2019 г., областта със своите 272 638 жители и 36 общини изгражда ядрото на проекта. Територията на Сиена с четирите местности, защитени от ЮНЕСКО, представлява едно от най-важните културно-исторически наследства в Италия и в целия свят. Върху тази великолепна основа се изгражда проект за кандидатура, който цели да направи от културата основен елемент на лабораторията за местно развитие. Основните цели на кандидатурата са да бъдат задоволени належащите икономически и социални нужди на града. „С вас, с всеки от вас” – това е мотото на кампанията. Един от основните елементи на проекта е да се въвлекат всички жители, от всякакви възрасти, без оглед на пол, икономическо състояние, етнос и вероизповедание, за да се съживи и събуди местната идентичност и креативност.
Лече, „токчето” на Европа, мостът над Средиземно море, кръстопът на различни култури, пресечна точка с южната част на света – с този дух, носещ хилядолетна история, територията на Лече и Бриндизи отправя кандидатурата си за Европейска столица на културата 2019 г. Богата, пъстроцветна смесица от различни култури, плод на обмен, срещи и диалог с Балканите, Изтока и Юга съпровождат Лече към мечтата за нова Европа, уповавяща се на взаимодействия, различия, незнайни перспективи и хоризонти. Централно в кампанията е схващането, че от 40-ия паралел е възможно да се пресътвори бъдещето и да се начертае нов център на тежестта, Средиземно море да се преобрази във фар и пулсиращо сърце на Европейския съюз и да се поставят основите на нова идея за развитие, в която се крият големи възможности за нововъведения. Тук, недалеч от Гърция, Африка и страните по бреговете на Адриатическо море, се строят мостове, за да се гледа и преминава отвъд, като се работи върху качествата на изключително богатата земя, като се подхранват таланти и знания, за да се даде тласък на действителната промяна. „Тръгваме от нулевата степен на самите себе си, за да начертаем наново бъдещето” – това е предизвикателството, което Лече си поставя – не толкова игра на думи, колкото призив за промяна, който се съчетава с конкретни действия за постигането на реални резултати. За Лече възстановяването на културните богатства означава не само да се задоволи с архитектурното си наследство, а да разпознае, да улови потенциала, да осъществи взаимовръзката и да прескочи бариерата на изолацията, за да задейства между жителите си един непрекъснат цикъл от знания, възможности и иновативни модели за растеж. Именно в културните различия се изразява истинското богатство на обединена Европа.
След като три пъти е била столица през Средновековието, Равена се кандидатира и за Европейска столица на културата 2019. Причината за тази кандидатура не е само внушителното наследство от културни паметници, високо оценено от ЮНЕСКО. Равена се кандидатира преди всичко защото е способна да представи по изключително въздействащ начин Италия. Разположението на града, историята му, изобилието от културни артефакти, връзката с Данте Алигиери и произхода на италианския език, както и контактите по вода и суша изграждат образа на град, който отразява същността на италианската действителност. Равена е пресечна точка на различни култури, древен мост между Изтока и Запада. Кандидатира се с подкрепата на област Емилия-Романя. Градът цели да възстанови равновесието между древно и съвременно, като рисува картина, в която миналото бива разтълкувано по нов начин, без носталгия, а по-скоро като историческа база и източник на вдъхновение за едно бъдеще, което тепърва ще се изгражда. Значими теми за бъдещото развитие на града са гостоприемството и културните различия, конфликтите и възможните помирения, взаимодействието с другите страни, креативността и новите технологии. Пътят към титлата Европейска столица на културата 2019 е дълъг, но област Романя върви рамо до рамо с Равена. И това не е само метафора, а реална инициатива, наречена „Романя, устремена към 2019 г.”, която се осъществява чрез поредица от маршрути, преминаващи през важни исторически места. Обиколките са седем и всеки ден са в различен град на област Романя. Осигурени са безплатни щамповани тениски за всички доброволци в шествията, разкриващи красотите на областта.
Перуджа със светите места на Франциск Асизки и прелестните кътчета на област Умбрия също е сред кандидатите за Европейска столица на културата 2019 г. Замисълът и подготовката на кандидатурата се осъществяват благодарение на редица имена в областта на изкуството както с национално, така и с международно влияние. Главната цел на града е да мобилизира пълния си потенциал, за да се изправи пред социалната криза, обхванала региона. Не става въпрос за културен обрат. Силите са насочени към създаване на нови идеи, осъществяване на диалог и сътрудничество. Градът е съсредоточил усилията си към цялостно възобновяване на историческия център и културните паметници. Водещият лозунг „Възраждане на места” подчертава търпеливата работа по реконструкцията на „обществената, културната и градската материя” с трите начина за съществуване на един град, заложени в основата на кандидатурата:
1. Град на идеите, благоприятстващ творческата мисъл, способна да обнови културното наследство, благодарение на която идеите се превръщат в действителност.
2. Град на диалога, чрез който се осъществява сътрудничество и се затвърждава идентичност.
3.Град на гостоприемството, принадлежащ към широк кръг от взаимодействащи си, взаимносвързани градове.
„Възраждането на места” се изразява в съживяване духа на културните корени, който открай време позволява Перуджа и умбрийските градове да са китно уютно кътче и център на обществения живот. Според някои с течение на времето градът е поизгубил своята атрактивност и конкурентоспособност. „Възраждането на места” е замислено като такава форма на културно развитие, в която древност и бъдеще изграждат неделимо единство в полза на възкресяването на отколешния блясък на региона.
Кандидатурата на Матера е изцяло подкрепена от област Базиликата. От 50-те години насам градът е важно място за експерименти, иновации, притегателен център за велики кинодейци и артисти, място на благодатно взаимодействие между чуждестранни личности и местни ресурси. Матера е положила много усилия, които биват възнаградени – културните й паметници са обявени за световно културно наследство. От напълно непознато място тя се превръща в център за изкуство и култура.
Това е едно специално кътче, което събужда дълбоки чувства и предизвиква размисъл. Тук човек осъзнава основните елементи на Вселената и крехкостта на съществуването, циклите на живота и смъртта и кръговрата на природните процеси. Празнота и пълнота, звук и тишина, мрак и светлина са част от противоположностите, изграждащи хармоничното цяло, което свързва неразривно човека с природата. Водена от тази хармония, Матера се кандидатира от името на цяла Южна Италия, Южна Европа и всички южни кътчета по света като символ на забравените култури – онези, които притежават ключа и изконните ценности, чрез които да освободят страните от обхваналата ги икономическа, културна и социална криза. В основата на кандидатурата на Матера е заложена идеята за създаване и възпитаване на нов културен жител, т.е. на един отговорен и съзнателен човек, който възприема културата като висше общо благо, съвкупност от човешки, научни и икономически познания.
Каляри участва с лозунга „Заедно можем да обновим града, като започнем от културата“. Сардиния и Каляри като неин главен областен център имат нужда да поемат по нов модел на развитие, способен да съживи територията и да укрепи социалния капитал. В този смисъл кандидатурата се превръща в невероятна възможност за започването на процес на размишление и преоткриване на себе си. Основната идея е да се обвържат местните пейзажи с езиците на културата и изкуството, за да се започне процес на възобновяване на града. Градската управа се надява да използва културата, за да активизира нови енергии и да ускори процеса на промяна, който вече започна с проекта за културно и градско планиране и за ремонтни дейности. Проектът Каляри 2019 е един дълъг път на експериментиране, творене и изграждане, който ще започне през 2015 г., за да достигне своята кулминация през 2019 г. Става дума включително и за ремонтни дейности, които общинската администрация извършва от две години по линия на проекта за културна политика. Целта е до 2019 г. да се обнови обликът на града, като се започне от културата. От своя страна културният афиш ще се развива чрез различни артистични изяви и от различни гледни точки. Всички творчески асоциации и културни дейци ще бъдат призовани да вземат участие в огромна програма от събития, които ще започнат да се провеждат от 2015 г.
Независимо от крайния резултат от това състезание може би най-ценното от всичко е, че заради кандидатурата си за европейска столица на културата много градове в Италия съживиха културния живот, организираха множество събития, които обединиха хора на различни възрасти и от различни сфери в името на културата. Всеобща констатация е, че във време на икономическа криза, бум на технологии и глобализация, уви, последното, за което се мисли, е културата. Организаторите на кампаниите по места си дадоха сметка, че е дошло времето да извадят на слънце ценните ресурси на миналото, да ги поизтупат от прахта и да ги оставят да подишат чист въздух в очакване на привлечените от дейността им гости. Активното включване на гражданите – това е основният им коз, който цели децентрализация на управлението на градовете и създаването на нови структури.
Дали най-важното е кой град ще спечели присъждането на
титлата Европейска столица на културата
Една арабска поговорка гласи: „Последната камила в кервана върви толкова бързо, колкото и първата”. Благодарение на участието в тази надпревара много градове ще променят и облика, и много от структурите си, ще се открие свободно пространство за диалог, а това от своя страна ще доведе до по-открито и пълноценно общуване и взаимодействие, ще се разпишат дългосрочни планове, включващи проекти с трайни резултати. Това е и най-продуктивният подход към тази инициатива: да не се гледа на нея единствено като на състезание, в което печели само победителят, а като катализатор за бъдещо развитие на всички участници.
НИНА СЕРКОВА, ТАНЯ ВЪЛЧЕВА
студенти в МП „Преводач редактор” към СУ „Св. Кл. Охридски“
