През юни в столицата се състоя деветото издание на фестивала с международно участие София: Поетики. Тази година то беше посветено на честванията по случай двадесет и петата годишнина от падането на комунистическия режим в Източна Европа. Тридневната програма, наречена „Пикник на свободата“, включваше тематични събития с гости от Германия, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. И съвсем неслучайно основната вечер, в която се проведе конкурсът на фестивала, съвпадна с отбелязването на една година от началото на антиправителствените протести в България. Организирани бяха кинопрожекции на филми, свързани със събитията около падането на режима, изложби, представяне на книга, музика и театър. Най-голямо внимание от страна на публиката получиха откритите лекции и дискусиите, в които говориха Януш Онишкевич от Полша и Йон Карамитру от Румъния, участвали в повратните за съдбата на Източна Европа събития. От българска страна в разговорите за дисидентството и истината за близкото минало се включиха проф. Михаил Неделчев, проф. Александър Йорданов, Владимир Левчев и Едвин Сугарев.
За пръв път организацията на
София: Поетики имаше толкова широка подкрепа от институции като Столична община, Културния център на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и дипломатическите представителства на държавите-участници, което пролича в и мащабността на събитията, които се проведоха в Полския културен институт, Унгарския културен институт, Чешкия културен център и Университетския театър „Алма Алтер“.
Кулминацията на „Пикника на свободата“ беше традиционното поетическо четене, в края на което публиката избира победител. То се състоя на лятната сцена в Борисовата градина, а най-големите почитатели на стихове успяха да издържат на проливния дъжд, който започна минути след представянето на първия автор и продължи до края на вечерта. Тази година в списъка на конкурса бяха включени точно 30 писатели, поканени от основателя на фестивала Ясен Атанасов и миналогодишния отличен участник Иван Димитров. Подборът бе направен с особено внимание към автори, които по една или друга причина засега са не добре познати на публиката и дебютанти. Точно такъв е тазгодишният победител Августин Господинов.
Илиян Любомиров избира да подписва произведенията си с артистичния псевдоним Августин Господинов. Роден е през 1990 г. в София, където завършва средното си образование. Заминава за Берлин, за да учи политология. Понастоящем живее и работи там, въпреки че все по-често се връща в София. Августин Господинов е от младите автори, които предпочитат интернет платформите и прекия достъп до публика чрез социалните мрежи. Първоначално се захваща с писане на къси разкази, но в момента се е ориентирал към поезията. Въпреки темата на София: Поетики тази година и образованието си, предпочита да не смесва политиката с литературата и смята, че има други неща, за които си заслужава да се пише. В момента работи върху дебютната си книга. Двигател е на сайта http://lettersofflesh.com/.
Представете се с няколко думи.
Августин. Ерген, неосъждан, с лято в джобовете.
Тази година публиката на София: Поетики ви избра за свой фаворит. Предполагахте ли, че това ще се случи, особено предвид екстремните метеорологични условия във вечерта на конкурса?
Съгласих се да участвам в София: Поетики именно защото няма жури, а наградата на фестивала се присъжда от публиката, което за мен е доста по-ценно. Хубаво преживяване беше да изляза рамо до рамо с хора, от които съм се учил. А от екстремните условия ще излязат страхотни истории за внуците.
Какво означава за вас победата на този фестивал?
С наградния фонд си купих картина на Росен Марковски, няколко книги и бутилка ром. А, и ме дадоха по телевизора. Това означава най-общо.
Кой е вашият жанр?
Порното.
Каква трябва да е съвременната литература? Кои са авторите, които предпочитате – български или чужди?
Далеч съм от нравоучителната позиция да размахвам пръст и да давам акъл какво трябва да е съвременната литература и какво не. Ако се пише искрено, ударно и грамотно, е окей. Последният автор, който ми се е загнездил в съзнанието, е Виктор Пасков.
Вие сте един от основателите на проекта Letters of flesh. Разкажете за него. Какви са целите му и кой е включен в него?
Letters of flesh създадохме заедно с моя брат по перо Георги Белоречки в края на 2012-а година, защото ни трябваше свободна платформа, където да публикуваме късите си разкази, без да е необходимо да имаме контакти в други сайтове. В проекта се включиха и няколко много талантливи илюстраторки, като визията на сайта е дело на Марина Шидерова. Публикувахме и разказите на още двайсетина млади автори, а впоследствие концепцията се смени, Георги се отдели, аз загърбих прозата за сметка на поезията и започнах да качвам само собствените си стихотворения. Проектът успява да изпълни основната си цел, а именно да популяризира текстовете ни и възнамерявам да го развивам и занапред.
Рубриката ни е посветена на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г. Вие от години живеете в Берлин, който е известен като един от най-артистичните градове в Европа и няма как да не ви попитам какво е вашето сравнение между двата града в културно отношение?
Берлин е жесток не само в културно отношение, но София ми е вкъщи. База за сравнение няма. Много по-ценно ми е да отида на концерт с 50 човека публика, от които да познавам поне 20, а с останалите да си кажа наздраве, отколкото да потъвам в анонимност на по-пищни мероприятия. Иначе последните години Берлин стана много арт, хип и какво ли не, което в един момент ще задуши изкуството. Истинските творци не виреят добре, заобиколени от други творци. В София има хляб и то не типов! Организират се страхотни събития и ако не се изплесне в позьорщина и мания по ивенти, има големи шансове да стане сериозен културен център от Европейско значение. Дойдох си в началото на май уж за седмица-две, а втори месец не мога да си тръгна.
Възможна ли е съпоставка между трудностите, които срещат артистите в Германия и България?
Страня от арт средите и предпочитам да пия цяла вечер с квартални побойници, отколкото с артисти, защото в първите има повече живот и по-малко обраност. За немските артаджии и други пъти съм казвал, че имат две основни преимущества: по-лесно могат да си плащат наема и не им се смеят, като носят чорапи със сандали. Изкуството не се дели на източно и западно. Ако те бива, те бива, това е. Така или иначе велик се става посмъртно. В България поне пиенето е евтино.
Имате ли наблюдения върху държавната културна политика в Германия?
Не.
Част от задълженията на настоящия победител в София Поетики е да помага в подбора и организирането на следващото издание. Имате ли вече идеи в това отношение? Решили ли сте да приложите част от опита си в чужбина?
Имам, да. Ще предложа автори, които досега не са участвали. Това е ценно както за публиката и самия фестивал, така и за новите лица. Самият аз участвах за първи път тази година по покана на Иван Димитров, който също беше воден от идеята да се дава шанс не само на утвърдените имена.
Какво предстои за вас оттук нататък?
Предстои ми едно страхотно лято със сърф, мента и нови музи. Живот и здраве и дебютна стихосбирка наесен.
Стихотворението, с което Августин Господинов спечели наградата на публиката на София: Поетики 2014 г.
в селото където отиваме
няма обхват
и ще трябва да викаме
там дядо ми е винаги
пиян и говори за Маркс
баба ми вари чорби
бере билки коли зайци
и пита за името ти
там можем по цял ден
да косим трева
да караме балканчета
да се храним само
с джанки и да пием вода
от чешмата в читалището
или тази до гробищата
там има плевня ако решим
да сме клишета от филми
имаме и кръчма където
да те черпя голяма мастика
с малка мента и да си търся
повод да разбия бутилка
от жълта лимонада
в главата на някого защото
те е погледнал неподобаващо
ти казваш че можеш и сама
да разбиваш глави знам го
и да сменяш крушки можеш
сама остави ме обаче
да бъда достатъчно мъж
в нещо толкова дребно
а после ме занеси до вкъщи
сложи ме да легна
и излез да нацепиш дървата.
