Разговор с Ерина Кръстева, главен експерт Връзки с обществеността в Музея за история на София
ЛВ: Имаше очаквания, че Музеят за история на София в сградата на Централната минерална баня ще бъде открит в първата половина на тази година, но след това беше обявено, че има забавяне. В момента отново се говори за отлагане. Какво се случва?
Ерина Кръстева: На този етап все още няма да съобщаваме конкретна дата за откриването. Очаквайте обаче да го сторим съвсем скоро.
ЛВ: А дали това ще се случи в рамките на тази година?
Е.К.: Ще разберете.
ЛВ: Забавянията свързани ли са с административни или финансови проблеми?
Е.К.: Подготовката върви по план. Виждате, че оградата пред сградата на Централната минерална баня вече е премахната, започва да се оформя и околното пространство. Всичко ще се нареди и ще видите музея в пълния му блясък.
ЛВ: В момента Музеят за история на София няма постоянна сграда, няма къде да представяте постоянни експозиции. Има ли дейност музей, който няма сграда?
Е.К.: Става въпрос за културен институт. Освен музейната експозиция, която е материалното изражение на нашата работа, той има и много други функции. Тук се включва научната дейност като например организиране на конференции, издаване на сборници, книги и т.н. Съвсем наскоро издадохме книга, посветена на сградата на Централната минерална баня – „Хрониката на едно забележително съзидание”. Предстои да издадем научен сборник от конференцията ни, състояла се в чест на 1700 години от базиликата Света София. Друга част от работата ни включва опазването на движимото и недвижимото културно наследство на столицата. Постоянната експозиция е видимата част, но музеят съществува от 1928 г., т.е. близо век – през това време той не е преставал да функционира. Под името „музей” се крият всички тези дейности. Перлата в короната, това, което ще даде завършен облик на работата ни, ще е излагането на постоянната експозиция в адаптираната сграда на Централната минерална баня.
ЛВ: Преди няколко месеца на сайта беше обявен стартът на кампанията „100 години спомен”, чийто краен резултат е експозиция при тържественото откриване на музея в сградата на Централната минерална баня. Какво всъщност представлява идеята за кампанията и как стартира тя?
Е.К.: Започнахме кампанията в началото на лятото, нарича се „100 години спомен” и основната й цел е да се съберат колкото се може повече материали, свързани както със сградата на Централната минерална баня, така и с прилежащия площад „Бански”. Те са важно ядро в центъра на София. От историческа гледна точка събирането на такива архивни материали е наша функция, наша цел, а и наше огромно желание. Приканваме всички граждани, разполагащи с нещо интересно, което могат да дарят, да го сторят. На сайта ни е описано точно как да се случи това. Става въпрос за документални или материални свидетелства. Нещо интересно, нещо, което те пазят. Целта на кампанията е и друга. С нея искаме да привлечем самите граждани да участват в устройването на изложба, посветена на сградата на Централната минерална баня. Тя е емблематична и в историческо, и в архитектурно отношение. Целта на кампанията е както хората да дарят, да участват в събирането на материалите, така и да се включат с идеи по отношение на оформянето на самата изложба. По време на откриването планираме да фигурира именно тази изложба – с пана отвън или вътре в сградата, това предстои да бъде уточнено.
ЛВ: Първият етап от събирането на експонати към този момент вече мина. Какво дариха хората, какво ще се случи оттук нататък?
Е.К.: Имаме известно количество събрани материали като желанието ни е да дадем повторен старт на кампанията. Първата част от нея финишира на 31-ви август. Искаме с нова сила да съберем още много ценни неща, за да можем накрая да покажем есенцията от всичко дарено. Огромното ни желание е това, което ние притежаваме и това, което до момента сме събрали, да бъде попълнено с нови неща.
ЛВ: Имате ли впечатления какви хора се включват в кампанията? Откъде идват даренията?
Е.К.: Много е интересно. Очакванията ни бяха да се отзоват предимно по-възрастните граждани, но в интерес на истината, има и млади хора, които се сещат, че техните баби и дядовци притежават материали и идват при нас, за да ни ги дарят. Това ни учуди и същевременно поласка.
ЛВ: Имате ли любим предмет от бъдещата изложба?
Е.К.: Това е изненада. Има доста интересни снимки. Има и един предмет, който ще запазя в тайна, за да може да го видите при откриването на експозицията.
ЛВ: Имате ли впечатления дали към историята на София по принцип има повече интерес от страна на чужденци или българи?
Е.К.: За момента имаме наблюдение от нашия филиал – подземния музей под базиликата Света София, който се управлява от Музея за история на София. Там пристигат колкото българи, толкова и чужденци. Съотношението е приблизително 50:50. Общото между всички е, че пристъпват с невероятно благоговение на първо място заради експонираните от римската епоха структури in situ, а на второ – заради начина, по който пространството е претворено изключително успешно в музей.
ЛВ: Освен кампанията „100 години спомен”, какви други неща планирате?
Е.К.: Логично, голяма част от събитията са обвързани с важни дати от календара. Ако се върнем към началото на годината, организирахме ателие „Мартеничка”, за Великден разработихме ателие „Шарени и писани”, където заедно с деца от столични училища изписвахме яйца по стари технологии. За 24-ти май организирахме ателие „Калиграфия”. Общо взето не сме спирали. Включихме се в Детския панаир, един месец имахме Лятно училище в музея, където групи от деца посещаваха и се обучаваха по разработена от нас програма, включваща археология, история, рисуване, запознаване с ключови обекти в столицата. Наскоро показахме девет превозни средства, собственост на Музея за история на София, принадлежали на владетели от Третата българска държава до 1944 г. За 17-ти септември предстои да пуснем в движение ландо, принадлежало на княз Фердинанд и неговата съпруга княгиня Мария Луиза, което им е подарено за сватбата от княгиня Клементина, майката на Фердинанд. Ландото ще се движи по софийските улици, а софиянци ще могат да се снимат с него. Началната точка е Музеят за история на София – площад „Бански“ 1, тръгва към бул. „Мария Луиза“, движи се малко по булеварда, завива наляво по бул. „Цар Освободител“ до Народно събрание и обратно до музея. Желанието ни е да се движим в централната градска част, където максимален брой хора могат да го видят.
ЛВ: Имате ли други инициативи?
Е.К.: Можем да споменем образователна програма, която се осъществява през цялата година. Тя се нарича „Гордея се, че съм българин” и е насочена към ученици и студенти. В програмата са включени три ключови обекта на Музея за история на София: подземният музей под базиликата Света София, гробницата на княз Александър I Батенберг и експозицията за национално помирение. Осигуряваме екскурзовод, водещ беседа, специално адаптирана за деца. Групите първо посещават подземния музей, следва пешеходна разходка до гробницата на княз Александър І Батенберг, което включва разяснения за историята и архитектурата на столицата. При гробницата отново има беседа. От там групата отива пеша до бившето гарнизонно стрелбище, където е експозицията за национално помирение и отново има беседа. Интересното е, че всички тези беседи са съобразени с възрастовата група на децата. Особеното е, че сме включили обект от античната история на Сердика, какъвто е музеят под базиликата Света София. Гробницата на княз Александър І Батенберг е от новата ни история, а гарнизонното стрелбище е от най-новата ни история. Тази програма се осъществява от миналата година.
ЛВ: Има ли интерес?
Е.К.: Да, особено през учебната година, когато се събират групи както от столицата, така и от страната. Става с предварителна резервация и осигуряваме екскурзовод, който излиза абсолютно безплатно. Правим го, за да могат децата да научат нещо повече, да не седят единствено в класната стая, а да видят, да пипнат и да усетят София. Да разберат защо трябва да се гордеем не само със столицата, но и с родината си.
ЛВ: Смятате ли, че изборът на Пловдив за столица на културата през 2019 ще намали интензитета на културни събития в София? Покрай кампанията, съвсем естествено имаше пик, очаквате ли спад сега?
Е.К.: Не мога да прогнозирам за цялата столица. Мога да кажа конкретно за музея, че ние имаме наситена програма и я следваме. Тук се включват ателиетата, които изброих, празничните събития, които отбелязваме по подобаващ начин. Отделно, постоянно измисляме нови и нови неща, имаме идеи, които за щастие реализираме.
ЛВ: Броят ни излиза на 17-ти септември, Денят на София, искате ли да пожелаете нещо на софиянци по случай празника?
Е.К.: Пожелавам им да се гордеят със своята столица, да посещават културните събития и обекти, за да познават и разбират все повече за нейната история, да се ограмотяват и да знаят, че зад гърба ни стои минало, с което действително трябва да се гордеем.
Въпросите зададе
Галина Калчева
МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ стартира кампания „100 години спомен”. Тя е посветена на набирането на спомени, свързани с Централната минерална баня и пл. „Бански” през ХХ в. Инициативата ще завърши с изложба при откриването на новата сграда на Музея за история на София. Кампанията „100 години спомен” стартира на 1 юли 2014 г. Набирането на вещи, снимки, документи и др., свързани с историята на сградата на Централната минерална баня и пл. „Бански” продължава. Целта е да бъде събран богат архив, свързан с живота на сградата на Централната минерална баня, преди тя да се превърне в сграда на Музея за история на София. Материалите могат да бъдат дарени, заснети в офисите на Музея или дадени за временно ползване. Необходимо е гражданите да се обадят на тел.: 02/ 983 37 55 и впоследствие да предоставят предметите в сградата на Централната минерална баня. Всички материали ще се обработят дигитално и в бъдеще ще са достъпни чрез електронната страница на Музея за история на София (www.sofiahistorymuseum.bg). Отзовалите се на инициативата ще получат документ за дарителство. Финалът на кампанията ще бъде ознаменуван с изложба при откриването на постоянната експозиция на Музея за история на София в новата му сграда (Централна минерална баня, пл. „Бански” 1).
