„Езикът на Мо Йен се характеризира с богата експресивност, трудно преводима образност поради логическа несъвместимост с европейските езици, пиршество на езиковото богатство на Китай, а същевременно примитивна неовладяност, неочаквани сравнения, непреводими алюзии и подхвърляния без връзка с дискурса, дори наративни сривове, моментни изблици на грубост и дори вулгарност, подхвърлена като лопата тор направо от селския обор.” С тези думи Петко Хинов – българският преводач на романа „Уморен да се раждам и да умирам” на Мо Йен, се опита да обобщи стила на нобеловия лауреат, който гостува в София. На 27 септември с тържествена церемония в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Мо Йен получи званието „Доктор хонорис кауза” лично от ректора проф. Иван Илчев, а на събитието присъства и служебният премиер проф. Георги Близнашки. Писателят беше в България по покана на Института “Конфуций” и благодарение на съдействието на китайското посолство у нас.
Така, в рамките само на няколко дни, заедно с гостуването на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, българската публика получи възможността да се срещне с едни от най-значимите и отличени хуманитаристи на нашето време.
За Йен казват, че е един от най-популярните китайски автори, познати на западните читатели. През 2012 година Mo Йен става първият китайски писател, който получава отличието на Нобел за литература в неговата 113-годишна история. Списание “Тайм” го обявява за “един от най-известните, често забранявани и широко плагиатствани китайски писатели”. При аргументацията за връчването на наградата Нобеловият комитет казва за автора: „Чрез смесване на фантазия и реалност, на исторически и обществени перспективи, Мо Йен създава свят, наподобяващ този от творчеството на Фокнър и Габриел Гарсия Маркес.”
Мо Йен е псевдоним на писателя, чието истинско име е Гуан Мо-йе. Литературният псевдоним буквално значи “не говори” и е свързан с предупрежденията на родителите му да внимава какво говори пред хората, за да избегне проблеми с правителството в годините на политически репресии. Йен е роден на 17 февруари 1955 г. в селския район Гаоми, провинция Шандун. В годините на т.нар. Културна революция в Китай напуска училището си, за да започне работа във фабрика. Първите му занимания с литература започват когато е на 20 години, по същото време става част от Народноосвободителната армия. През 1981 г. излиза дебютният му сборник разкази. Автор е на есета и романи. В България е познат с романа му „Промяната”, излязъл у нас преди година, но се очаква скоро да се бъдат издадени българските преводи на книгите му “Уморен да се раждам и умирам” и “Наказанието със сандалово дърво”.
След официалната церемония по връчването на званието Йен участва в литературен форум, в който говори за трудностите, които критиците срещат при определяте на стила му, за особеностите на неговия език, разказа и кои са неговите източници на вдъхновение: „Моето първо произведение „Прозрачният морков” беше публикувано в поредицата „Нови звезди”. Това беше дело на едно доста голямо издателство в Китай – изд. „Писател”. В първия брой от тази поредица публикации бяха произведения на много значими писатели от 80-те години. Всички знаете, че през 1967 година Мао Дзедун, тогавашният лидер на Китай почина и с неговата смърт започна период на обновление и реформи в цялостното развитие на Китай, включително и на литературата. Тогава за голяма част от писателите, които по времето на Културната революция бяха насилствено свалени от литературната сцена, се откри нова възможност те да бъдат реабилитирани и да започнат отново своите активни прояви. В част от техните произведения се пресъздава огорчението и разрухата, които Културната революция е нанесла на самите тях и на техните семейства. В това време клишетата за литературните образи все още играеха много съществена роля. Имам предвид принципа да се създават положителни герои, да се говори за ролята на селяните, работниците и армията. По същото време за първи път в Китай се появиха преводи на много различни чуждестранни произведения, така че за първи път ние, китайските писатели, имахме възможност да осъществим контакт, да се докоснем до чуждестранна литература. Например, тогава ние четохме Кафка, Маркес, Фокнър за пръв път и бяхме много впечатлени, че има и друг начин за правене на литература. Тогава започна и периодът на подражание на стила на западните творци, но бързо осъзнахме, че няма особено голяма перспектива за развитие пред нас в тази посока. Разбрахме, че трябва с всички сили да се стремим към създаване на нещо неповторимо, нещо самобитно за нас. Китай в този момент се появи феноменът на литературата на търсене на корените. Търсенето на корените в името на това литературно течение означава именно обръщане към историята, към народната култура на нашата собствена страна, откъдето да се черпи материал за творчеството ни. Именно тогава ние се обърнахме към историческата класика на Китай. Когато става дума за това да се определи моето място в рамките на китайската литература, се оказва, че това е доста сложен въпрос. Някои казват, че аз съм основен представител на литературата, търсеща корените си, докато други казват, че аз съм представител на авангардната литература. Може би не принадлежа на нито едно от тези литературни течения или което и да било друго литературно течение. Аз просто съм си аз. Може да се каже, че 80-те години са Златна епоха в развитието на китайската литература, за която ние и сега често си спомняме. Една голяма част от сериозните китайски писатели, популярни в момента, се появиха на литературната сцена именно тогава. По това време литературата в Китай беше изключително важна сфера от обществения живот. При появата на дадено литературно произведение стотици хиляди читатели му обръщаха внимание и оживено го коментираха. Може да се каже, че това явление вече наистина остана в историята, защото всички процеси на развитие в Китай текат, както в останалия свят и комерсиализирането на всички области от живота на китайците нещата се променят и в литературата.
Когато съм писал и пиша, никога не съм се занимавал с мисълта към коя школа точно принадлежа аз. Критиците ми поставят различни етикети може би, защото всеки от тях открива отделни елементи от това, което иска да види или което е в състояние да види от моето творчество. Когато създавам произведение, за мен е важно да следвам принципа да пиша за това, което най-добре разбирам и познавам. Другото важно е да се обръщам с поглед на ученик, на човек, който иска да научи нещо от други автори. Опитвам се да стоя на общочовешка позиция и от нея да гледам на творчеството си, непрекъснато да се опитвам да го обновявам с нови средства. Въпросът за езика и структурата на моите романи са много важна част от работата ми. Връзката на класическата митология със съвременните хора със сигурност съществува. Митовете оказват влияние върху съвременните хора. Споменатите от мен по-горе автори като Маркес, Фокнър и Кафка използват художествени похвати на преувеличение и изкривяване на действителността. Разбира се, никой от нас не е виждал човек да се превърне в буболечка така, както се случва с Грегор Замза в „Преображението”. Интересното е, че когато пишат по този начин, те са съвсем убедителни, няма капчица съмнение в истинността на тези събития. Те създават нещо което от една страна е фикционално, но от друга въздейства реално на читателите. За Кафка се знае, че той самият смята, че се превръща в тази огромна буболечка. Създавайки тези фикционални образи и събития, тези творци използват език, който създава в голяма степен усещане за достоверност. Това се предава и на читателя. При връчването на Нобеловата награда през 2012 година, Нобеловият комитет трябваше да опише моя стил и да ме оразличи от магическия реализъм на латиноамериканските автори, затова използваха едно ново определение – „халюциногенен реализъм, който смесва народни приказки, история и съвременност”. Митовете и легендите са важен източник на информация за един творец. В митовете са отразени основни елементи от начина на живот в древността, те представят борбата на човека с природата. От друга страна, в тези истории се отразяват и представите на нашите прадеди за бъдещето, за по-доброто, което предстои. Не съм се занимавал специално с изследването на митологията, но мисля, че в това отношение отделните народи имат много общо. Това, което е в основата е човекът. Нещата са идентични. Ако решим да свържем митовете с реалността, може би ще трябва да опишем божествата като хора. Разбира се, когато говорим за богове, трябва да имаме предвид и свързаните с тях демони, злите сили, които присъстват навсякъде. Въпреки всичко, вярвам, че след много години, може би след стотици години, ние хората ще се превърнем в божества.” С тези думи китайският нобелист отговори на интереса на българската публика към историята на неговото творчество и вижданията му за връзките между съвременната литература и традицията.
В края на гостуването си в България Мо Йен награди победителите от първия литературен конкурс за преводи на кратки разкази от самия автор, наречен „Нефритени слова”. В категорията за дипломирани китаисти тази година не бе присъдена награда, а първата награда от категория за студенти получи Елена Бисеркова за превода й на разказа „Сухата река”. Организаторите на конкурса се надяват той да стане традиционен и да успее да предизвика преводачите да овладеят изкуството на превода, но и богатството на българския език.
Галина Калчева
