Луиза Славкова, изпълнителен директор на Фондация „Софийска платформа“, основен организатор и координатор на инициативата „25 години свободна България“, разказва за началото на проекта и събитията, свързани с отбелязването на годишнината от началото на демократичните промени у нас:
Всички знаем, че тази година има годишнина от промяната на политическия режим в България. Обикновено тези годишнини у нас минават доста незабелязано. И с двайсетата годишнина беше така. Различни кръгове хора се събират, правят някакъв прочит, както идеологически, така и политически оцветен. Много рядко прочитът е по-малко емоционален и повече базиран на факти, на това, което ти се е случило през 89-а, но и на това, което се случи преди
89-а. Така че амбицията на цялото това отбелязване всъщност беше да се започне един диалог в обществото за годините на Прехода, но и за тоталитарното управление преди това. Защото такъв диалог не е воден. Когато такъв диалог не се води, опасността от повтарянето на същите грешки, особено от младото поколение, което никога не е живяло в тези теми, в такова общество, е още по-голяма. Тази така наречена невидима заплаха съществува. С тази инициатива ние правим и една огромна акция по гражданско образование, инициирайки този широк дебат, използвайки различни форми вътре в него. Нормално е за всяко общество, на което му се е случило подобно нещо, такова авторитарно управление за толкова години, след това да влезе във фаза на мълчание, каквато до голяма степен бяха тези 25 години. В тези общества има жертви, има и палачи, има и такива хора, които почти не са разбрали какво им се е случило и продължават да живеят до голяма степен в заблуда за това какъв е бил комунистическият режим. Време е да се сложи край на мълчанието точно защото идва едно поколение, за което, бидейки далеч чисто емоционално от това време, му е много по-лесно да задава въпроси. Обикновено тази тема не присъства в разговорите в семействата.
В началото на инициативата мислехме за няколко основни крайпътни камъка. Първият е едно голямо социологическо проучване, което да погледне всъщност какви са нагласите в българското общество спрямо социализма и спрямо Прехода. По-късно на основата на това изследване да се организират няколко кръгли маси в страната, на които дискусии да присъстват граждани, представители на различните възрастови групи – от
20-годишните, през 40 и до 70-годишните. Това са поколения, които са били в различен етап от живота си през 1989 година. Такива кръгли маси вече се състояха в Русе и Благоевград. Дискусиите се провеждат в студентски градове, за да можем да привлечем младото поколение. Третата идея беше да направим една международна конференция, която първият ден да бъде обърната към нас, навътре. Тоест да седнат сегашни и бивши политици, журналисти, изследователи, политолози и гражданско общество, да погледнат нашия преход и да кажем какъв беше той. Решихме вторият ден от конференцията да бъде посветен на сравнителната перспектива с други страни от Източна Европа, основно от Вишеградската четворка, защото от политоложка гледна точка българският преход започна по еднакъв начин с този на държавите от Четворката. И при тях, както и при нас Преходът започна с Кръгла маса. Целта е да обърнем поглед и навън, към съседите ни. Какво означава, че България беше част от тази вълна на демократизация през 89-та година? Може ли този опит да послужи на съседите ни от Западните Балкани и Източното партньорство? Тази конференция ще се проведе на 11 и 12 ноември, като на нея ще присъстват държавници и президенти от чужбина.
В момента, в който събрахме инициативния комитет за кампанията, се оказа, че те имат още куп идеи, които ние събрахме под голяма шапка и сега в програмата ни са включени около 120 събития в цялата страна, а и в чужбина.
На сайта ни http://25freebg.com/ в момента работим върху една интерактивна хронология на Прехода, която скоро ще бъде достъпна.
Организирахме поредица от безплатни прожекции на филми в кино „Одеон”, които по някакъв начин показват справянето с миналото. Някои от тях са дисидентски филми, каквито са филмите „Дишай”, посветен на обгазяването на Русе, също и лентата „Пантеонът”. Друга част от филмите са актуални, какъвто е филмът „Чуй”, който в голяма степен тематизира именно това мълчание в годините на преход. Прожекции ще има и в Чешкия, и в Унгарския институт, а също и във Френския културен институт. Логичен е въпросът защо филми? Защо изложби, концерти и изложби? Защото културата, бидейки средството, което разказва много умело истории, които са и лични, но не са на самите хора, е добра отправна точка, от която може да се започне разговор. Изразните средства на културните формати отнемат първоначалната свенливост в дискусията за Прехода. Освен филмите, в подпрограмата ни присъстват и изложби. Първата вече е факт и тя се намира при „моста на влюбените” до НДК и оттам ще се премести в няколко града. Там се опитахме да дадем пълна свобода на млади артисти, които да коментират заглавието „25 години свободна България”. Получиха се разнородни тълкувания. Някои подхождат с ирония и чувство за хумор, други са сериозни и говорят за чувството на разпад, разчленяване на обществото.
Другата изложба, която организираме, е свързана с т.нар. Комисия по досиетата. Тя обхваща периода на десталинизацията в България и ще бъде показана в Музея за социалистическо изкуство от 10 ноември. Отново на тази дата, но в Националната художествена галерия откриваме една уникална за нашия контекст изложба, която показва над 350 автентични портрета на бивши лагеристи в Белене. Рисунките са на един надарен лагерист, който започва да ги прави почти веднага след Народния съд и в самото начало след създаването на Белене. На тези портрети е изобразен елитът на тогавашна България. Рисунките са върху всякакви парчета хартия, които е успял да намери. Портретите са важни не само защото обхващат цвета на България, тънещ в затвор, но и защото всъщност ние нямаме никакъв запазен официален архив от Белене. Не разполагаме с никакви артефакти. Интересен е дневникът на този лагерист, в който той разказва и по-късните си срещи с хора от Белене, част от които са се пречупили и са станали доносници. Този материал обхваща чисто човешки лутания, дилеми. Страхът е силно средство за манипулиране и това е разбираемо, но човек винаги има право на избор.
На 1 ноември ще има голям рок концерт, наречен „Концерт на свободата”. Избрахме това име, защото, ако не бяха онези, които излизаха да правят концерти и митинги в края на 80-те и началото на 90-те години, нямаше да ги има тези, които в момента са на музикалната сцена. Това е един ясен и много видим аргумент пред онези, които казват, че нищо не се е променило. Напротив, почти нищо не е останало непроменено.
След концерта правим серия от открити уроци, които за нас са изключително важни по няколко причини. Оказва се, че изучаването на комунизма присъства от 2001 г. в учебната програма, но никой не го учи и не го преподава. Членовете на инициативния комитет далеч не са само представители на дясномислещото общество в България. Напротив. Целта на цялата инициатива е тя да е включваща, да няма деление на „такива” и „онакива”. В инициативата имаме хора като Георги Саръиванов, но присъстват и хора като Копринка Червенкова, акад. Сендов и Георги Пирински. Тези хора изнасят откритите уроци в цялата страна. За нас беше много важно събитията да не бъдат концентрирани само в София, а да обиколят страната – места като Белене, Гара Септември, Кърджали и други по-малки градове, където тези разговори обикновено не се водят. Един от резултатите в социологическото проучване, което направихме, е, че всъщност младите хора до голяма степен нищичко не знаят за комунизма. Най-популярният политик за тях е Тодор Живков. Това съвсем не означава, че го оценяват положително, но говори за митологизирането на социалистическия режим. Стигаме до парадокса, че много хора гледат носталгично на комунизма точно защото не го познават достатъчно добре. Освен откритите уроци, през ноември месец ще има и Час на класния в цялата страна, посветен на темата „Преход”. Президентът Росен Плевнелиев ще изнесе открит урок по история в Русе на 10 ноември, защото това е мястото, където всичко започна с Комитета за защита на правата на човека.
Една уникална и много интересна дискусия ще се състои на 15 ноември в Белене, на нея ще бъде обсъден въпросът за отношенията между религията и комунизма в присъствието на представители на всички християнски църкви в България, както и на президента.
На 19 ноември в Софийския университет сме домакини на събитие, на което с чехи и словаци ще говорим за техния преход. Той е много интересен поради това, че имаше един особен и успешен тип лидерство, който Вацлав Хавел показа, една зрялост на човек, който е без всякакъв предишен ръководен опит. На срещата ще говорим и за формите на протест в Чехословакия, противопоставянето срещу пропагандата и др. Това са силни образи, които е важно да се разказват, защото историята се помни през емоционално заредените образи.
В чужбина също ще имаме няколко събития, изложби и публични лекции.
Ще направим една инсталация заедно с Центъра за култура и дебати „Червената къща” на един млад турски визуален артист, който е участник в т.нар. голяма екскурзия. Той ще разкаже за това как се пренася пиано през турската граница.
Предстои и издаването на тематични вестници, но това ще се осъществи догодина.
През декември ще направим научна конференция в Софийския университет, на която историците ни ще обсъдят периодизацията на нашия Преход. Това е важно, защото ние нямаме една история на Прехода и нямаме консенсус за това какви са фактите за него.
Поради непознаването на фактите и размиването на историята около 89-а година, поради това, че закъсняхме доста с отварянето на архивите и никога не е имало лустрация, стигнахме до момента, в който има едно голямо митологизиране на Прехода. Вместо да работим с факти и информация за това какъв е бил режимът преди 25 години, ние работим с митове като този за съсипването на селското стопанство или задлъжняването на държавата. Всички тези проблеми, с които трябваше да се справяме след падането на режима, бяха създадени и наследени от него. Демокрацията не е лоша. Просто вариантът, който си избрахме заради наследеното, е причината за разочарованието
Галина Калчева
