Пламен Шуликов
◊
Случайно преживели зимата
по нечия касапска жал,
прасета пролетни сред тинята
измесват Божията кал,
измесват глината, с която
Творец по примера на Бош
създал би, твърде вероятно,
Адам със нож.
◊
Тъй вярно Му служат свините,
и мръсни, и чисто устроени,
че някой радичковски циганин
въздъхнал би: „Лебеди мои!”,
преди още да хване друма,
преди даже да се замисли,
че в новия рай(х) са думите
„шван” и „швайн” близки.
20.01.2015