Фарук Шехич
Представяме ви новото стихотворение на Фарук Шехич, един от най-добрите и успешни писатели и поети от новото поколение. Последното му литературно признание беше наградата на Европейската комисия за романа „Книга за Уна”. Още преди нея Шехич се класира с поезията („Хит депо”, „Транссараево”, „Моите реки”) и с прозата си („Под натиск”, „Книга за Уна”) за първенството на Европейската литературна купа. За трети път босненско-херцеговският писател предоставя свое произведение най-напред в нашия портал, което подчертаваме с особено задоволство. И така: четете Фарук Шехич!
Не трябваше да разчиствам старите неща
цветята, хербаризирани в карирани тетрадки
и книгите, подписани от анонимни автори
Не трябваше да ги изхвърлям
да разрушавам хармонията от прахоляк, от частици моя кожа
и от кожата на тези, които съм обичал в уюта на бърлогата си
Не трябваше да се захващам с тази революция
с непредсказуеми последици,
защото разрушиш ли веднъж тайния порядък на нещата
докоснеш ли защитната плацента на скритите вселени
разкъсаш ли паяжината, в която се мята отминалото време
всичко ще отиде по дяволите
За стореното няма ход назад
механизмът на меланхолията е пуснат
и отвред те дебнат невидимите й пистолети
нейните агенти и убийци
Не можеш да избягаш, надушват ти следите, сърцето те издава
където да погледнеш, все някой и нещо се инфилтрира в паметта ти
Лицето, което си обичал, се оглежда във вдлъбнатото огледало на лъжицата,
а дръпнеш ли казанчето на тоалетната
с водата се оттичат и следите от преживените събития
Напразно се мъчиш да се скриеш в навиците,
тези банални ритуали, издигани на пиедестала на посредствеността.
Не си виновен, че поиска да се пребориш с меланхолията в себе си
само почисти и премести прахоляка и старите неща
И точно тогава започна истинската революция
Ти влезе право в нея, без излишни размишления
макар да знаеше, че войната те е изхабила като гумичка
но революцията е ултраеротична, улиците са препълнени с млади жени
готови на всичко, единствено на всичко
а мотото на революцията е: кръв и сълзи, пот и сперма
И както винаги след нея се оказваш по-беден от преди
революцията ти изяде какво ли не
изгуби и жена си,
тя замина, щом изсъхна гарденията на перваза на остъклената тераса
Ти даде всичко на революцията, а тя на тебе – нищо
само спаружени листенца от растението на балкона
остави ти търбуха от бойлера, закачен на стената
отмъкна ти жената и я хвърли в обятията на някакъв белогвардеец
такива са революциите, изяждат всичко наред като свинете,
а и човекът е най-голямата свиня
щом те рани и червата ти се пръснат по снега
ще ти ги замени със свински, че с какви ли други,
и безименни, ти и свинята, ще се побратимите в храносмилането
затова не подхващай малки революции в бърлогата си
след тях ще дойдат и революциите в центъра на града
а връхлетят ли те, барикадирай се в дома си, прави се, че не виждаш пламъците в
президентството
струпай запаси от храна, вода и свещи, притаи се, изчакай да отмине всичко
люби жена си сякаш всеки път е за последно
не позволявай да те побратимяват със свинските черва
няма полза от това нито за теб, ни за свинята
а всичко почна толкова невинно, без помпозен шум
просто разруши тайнствения порядък на нещата
и сега си сърбай последиците
няма друг начин
нарами кръста на гърба си и поемай пътя.
Преведе от босненски РУСАНКА ЛЯПОВА
Източник: http://lupiga.com/vijesti/premijera-pjesma-faruka-sehica-revolucija-je-odiseja