Какво представлява институцията, в която работите?
– Аз съм заместник-директор и програмен директор на Краковското фестивално бюро. Това е една институция, създадена през 1997 г. като Бюро „Краков 2000”, която трябваше да подготви и реализира културните събития в юбилейната 2000 година, когато Краков беше една от европейските столици на културата. По-късно тази институция еволюира много, през 2003 г. нейното название беше сменено на Краковско фестивално бюро. Тя отразяваше политиката на града по отношение на културата.
В началото, преди 2000 г. реализираше концепцията за духовността, творческата нагласа като водеща характеристика на европейския културен елит. Тогава искахме да покажем, че Полша и в частност Краков, е част от европейското наследство, че е част от семейството на градовете, в които се срещат най-важните културни течения през вековете, място с голямо значение за европейската култура.
По-късно институцията се отдалечи от реализирането на тази по-обща, европейска идентичност за сметка на организирането на големи събития и фестивали. Това беше свързано с нуждите на туристическия бранш, тъй като инициативата „Краков – Столица на културата 2000” предизвика туристически наплив към нашия град. Около 2003, когато туристите намаляха, хотелите и ресторантите започнаха да усещат първата криза. Тогава поставихме акцента върху мащабни събития, големи фестивали, които често имаха масов характер и не винаги бяха възможно най-добре организирани.
През 2007 г. установихме, че в Краков идват много туристи, но те не забелязват града и не изпитват необходимост да го откриват през призмата на културата. Това, разбира се, беше свързано с откриването на евтини самолетни линии до нашия град, с наплива на туристи от Великобритания и Ирландия, които бяха привлечени само от евтината бира и евтините забавления. Тогава се уплашихме, че целият културен капитал, който натрупахме през 2000 г., може да се окаже пропилян. Тогава градските власти разработиха нова програма за промоция през призмата на ключовите културни марки – големи фестивали, адресирани до много разнообразна публика от различни тематични области: старинна музика, барокова опера, литература, поезия, театър, изкуства, свързани с публичните пространства в града, но също и електронна музика, съвременна музика. Това беше идея, която ни позволи да реализираме концепцията за град на големите, добре организирани събития, на високата култура. Това беше втората стратегия.
Но в Краков се провеждат няколко хиляди фестивала. Онези 10-12, които попадат в престижната лига и получават подкрепа, се превърнаха изведнъж в обект на критика, защото поглъщаха по-голямата част от бюджета и бяха организирани от една институция. И от 2009-2010 г. реализираме план за изграждане на тематични платформи в различни области на изкуството: музика, литература, кино, театър, но и публични изкуства, това, което бихме могли да определим като engangement, т.е. активиране на местната общественост около различни събития – празници на града, Нова година, нощта на Еньовден, празници на музиката, когато пристигат различни творци, ангажираме клубове и музиката е във всяко кътче, на всяко ъгълче на града. За града са важни и различни радикализиращи дейности, които оживяват изоставените пространства – празнични базари, панаири с историческо значение, промоция на регионални храни.
Някои инициативи са насочени и към цялата агломерация, тъй като до този момент фестивалите бяха свързани с историческия център на града и използваха сценографията на защитената от ЮНЕСКО зона. Разбира се, в резултат на това се нарушава равновесието и затова малко по малко излизаме и навън.
Бихте ли ни казали и нещо за себе си?
– Следвал съм литература, социология и културна дипломация в Ягелонския университет в Краков, във Франция, в Université de Provence Aix-Marseille и в Colegium Civitas във Варшава. Отговарям не само за изготвяне на програмата на Бюрото, но и за координирането на програмата „Краков – град на литературата ЮНЕСКО” – аз писах проекта, с който кандидатствахме за този статут. Днес координирам дейността на целия литературен сектор в Краков под този бранд, под това заглавие „Град на литературата ЮНЕСКО”. Също така съм и артистичен директор на Фестивала за филмова музика в Краков, който понастоящем е най-големият фестивал за филмова музика в света.
Кой проект чувствате като своя лична кауза?
– Трудно е да се говори за мое и твое, тъй като аз работя в един много креативен екип. Този екип прави много неща, често заедно вземаме решения, които са ключови. Но близък на сърцето ми и много свързан с мен самия, с личното ми отношение към тези програми и събития е, разбира се, „Град на литературата ЮНЕСКО”. Както казах, имам личен принос за това, че градът ни получи тази титла. Също и двата литературни фестивала – фестивалът „Джоузеф Конрад” и фестивалът „Чеслав Милош” – в които вземам много активно участие и им помагам да се развиват. Фестивалът за филмова музика, понеже това е едно от малкото събития от този тип в света. Лично се чувствам много удовлетворен, тъй като този фестивал ни поставя на световната карта на големи културни събития. Разбира се, координирам и други фестивали. Случва се така, че за няколко години един фестивал е най-важен, а след това човек се насочва към други области, към други предизвикателства и изпитва потребност да се доказва в различни неща.
Това, което обаче ценя най-много в своята работа, е нейната интердисциплинарност – тази връзка между литература, музика и кино, публични изкуства, социология на града, пластика на града, осъзнаването на обществените процеси, но много ме интересува и ангажиментът към градската политика. В момента съм в процес на работа над нова визия за облика на града, която е насочена към усвояване на креативния потенциал на града, към локалния характер като носител на най-важното за града. Ще видим къде ще ни отведе това.
Как смятате – дали дейността на Фестивалното бюро и всички тези инициативи, свързани с него, променят начина, по който гражданите на Краков гледат на своя град и на самите себе си?
– Да, макар че ефектите бяха различни. Когато ви говорих за различните политики, които реализирахме, споменах, че настъпи момент, в който осъзнахме, че трябва да предлагаме определени идеи на общността. Това беше свързано с нуждата от едно отваряне, екстериоризация, отхвърляне на този провинциален хомот, на тези окови, в които сами бяхме поставили нашата, а в по-широк контекст и славянската култура. Възприемахме я като наследство, от което трябва да се освободим.
Но от перспективата на годините, през които работя в културния сектор, виждам, че най-важно е изграждането на такива платформи, в рамките на които си сътрудничат различни организации и заедно работят за успеха на дадено културно пространство. Добър пример за това е литературата. Когато преди няколко години започнахме проекта „Град на литературата ЮНЕСКО”, Краков – въпреки присъствието на нобелови лауреати, добре развит издателски пазар, богатата си академична традиция, широката мрежа библиотеки, седалището на Института за литература, литературните кафенета – винаги е бил поле на конфликти, единоборства. Ставаше дума както за средства, така и за присъствие в публичното пространство, за значение. Тази титла – „Град на литературата ЮНЕСКО”, се превърна в средство за неутрализиране на конфликтите, обедини различните среди. Нямаше значение дали някой е нобелист или пише поезия по стените, защото и едното, и другото създава много важен контекст за литературата, за промотиране на четенето и за изграждане на литературната идентичност на града.
За нас важни са гражданите и изградихме своята програма като каталог на приоритети или стандарти, сред които е и следното – звучи много добре на английски: „Keep comunity in the heart of your action” – тоест съзнанието, че нашата оферта е най-вече за жителите на града. Да поддържаме равновесие между вниманието към онези, които пристигат специално за фестивала, и онези, които всеки ден градят културния облик на града. Това равновесие е много важно за нас, защото в миналото изкушението да се насочим към онези, които идват отвън, беше много голямо. Но истината е, че хората не идват в Краков заради фестивалите, това не е основната им цел. Хората идват в Краков заради прекрасната атмосфера на града, заради неговата историческа магия, заради визията за романтичен град, град, в който се съсредоточават различни културни пластове. Но процентът на фестивалите, които привличат много публика отвън, е много малък и това ни накара да се замислим. Хората отиват в град, в който постоянно се случва нещо интересно; в който интересни са самите хора и местата, на които тези хора живеят; в който хората са образовани и осъзнати; в който има равен достъп до културата – включително и за изолираните групи; в който чрез културата се изграждат обществени връзки, променя се пространството, често се ревитализира определен квартал или се повдига обществен проблем. Осъзнаваме, че със средствата на културата можем да разрешим или поне да засегнем определени проблеми.
Затова наше задължение е преди всичко да изразим града, да създадем условия за изразходване на естествената енергия, която се натрупва, да усвоим експлозията на култура под формата на фестивали. Но тези фестивали не бива да бъдат единствено събития, а трябва да се превърнат в платформи, върху които се работи през цялата година, подготвя се обществеността за тях, включват се творци, поръчват се произведения, обменя се опит, канят се външни експерти. Затова много важна е творческата култура на това, което правим, и високото качество на програмата. Но и културното образование на различни обществени групи – от най-малките до най-възрастните. Също и промотирането на различни обществени акции – интеграция, неутрализиране на обществената изолация, включително в областта на културата, промоция на екологичните принципи, обществената отговорност. Така изграждаме едно отворено общество, способно да се самонаблюдава.
Има, разбира се, и други причини, заради които изграждаме широк културен фон на града, които можем да определим като икономически. Подпомагаме икономическия ръст на града, като изграждаме привлекателно място за живеене. Повишаваме стандарта на живот, превръщаме града в атрактивна локация за киното, за установяване на големи корпораци, за компании, които се интересуват от града. Правим града привлекателен за млади хора, които идват да следват в Краков. Аз самият съм пример за това как един човек идва от малко градче в Шльонск, вижда уличните театри в Краков и си казва: Колко хубаво би било да живея и работя тук!, осъзнава, че може да участва в изграждането на културата на града и това му дава огромно удовлетворение.
За полските творци Краков открай време е не само декор, но и традиция, която едновременно изгражда тяхната идентичност, но и предизвиква съпротива. Актуален ли е този модел и днес?
– Да, при това, струва ми се, на същото ниво, на което водят подобен диалог творците на Млада Полша, които се противопоставят на старото поколение, краковският авангард и футуризмът, които се противопоставят на романтизма и останалите традиционалистично-консервативни течения, Новата вълна, която сама се превръща в много класическо течение. Не биха били възможни фигури като Виткаци, Кантор, Виспянски и мнозина други забележителни реформатори на полската култура, ако не съществуваше постоянното напрежение и необходимост да се дискутира с миналото, да се предефинира неговият смисъл и значение. И така е до ден днешен.
Така е и с това, което ние правим. То често има много съвременен и космополитен характер, но често е и обект на нападки от страна на организаторите на по-малки събития, които често са много еластични, ефективни и конкурират институционалната оферта. Това е чудесно, защото се формира един град на конфликт, но творчески конфликт. Поражда се напрежение срещу консервативния културен модел и концепцията за музей на историческите паметници, града като отворен музей под открито небе, както мислим за Венеция, Флоренция, а и за Краков. Но от друга страна, тези градове се превръщат в мъртви гробища за някогашни идеи, ако липсват постоянните опити за предефиниране, за реинтерпретация, конфронтация, творческа критика, ако няма постоянни набези срещу олтара на миналото, разбиран като елемент на дискурса, постоянна дискусия, постоянно реинтерпретиране.
Всичко това е много живо в Краков. Краков е слабо известен като място за алтернативни и низови явления, но тук се намира първият в Полша Музей на съвременното изкуство „МОЦАК”, първият фестивал на съвременното изкуство, публичното пространство е много критично с творци като Йоанна Райковска, Мирослав Балка. Тук се провежда фестивалът на съвременната музика „Сакрум-профанум” – много новаторски фестивал на новата алтернатива, школа за ново звучене, носител на много отличия, фестивал от международен ранг, известен в Ню Йорк, Мелбърн, Сидни.
Провеждат се и експериментални театрални фестивали. Краковският театър има много консервативен, буржоазен имидж, но в Краков действат много частни театри, които засягат теми като LGBT и gender equality, теми с голямо социално значение, социални или културни аспекти, с които трябва да се справяме, спрямо които трябва да прекрачим собствената си идентичност, привидната монокултурност и монорелигиозност, да се справим със собствения си национален стереотип, като го подлагаме на изпитание на различни равнища.
Краков е център и за съвременните пластични изкуства. Най-изявените имена на полското съвременно изкуство са свързани с Краков.
Що се отнася до литературата – това е едно голямо предизвикателство. Отиват си големите майстори от миналото, големите поети от миналото. От класическата формация остана само Адам Загайевски. Последният представител на тази голяма поезия в духа на Милош и Шимборска. Но в този момент трябва специално да се погрижим за творците, така че да останат в града, да не избягат. Става дума за големите таланти, които дебютират, за най-младите творци, но и за поетите от средното поколение, които също се радват на издателски успех. Гая Гжегожевска, Жемовит Шчерек, който получи Паспорта на „Политика” преди две години, Лукаш Орбитовски, Яцек Дукай. Съвсем нови, свежи имена. Но и важни имена на полската поезия: Ева Липска, Ришард Криницки, Адам Загайевски. Паметта за Шимборска, поддържана и от фондацията на нейно име, която връчва най-голямата награда за поезия в Краков.
Изключително жизнен организъм е общността на преводачите на полска литература. В Краков се връчва наградата на Института на книгата за преводачи и популяризатори на полската литература в чужбина. Имаме и награда за литературна критика на името на Кажимеж Вика, награда за книга в областта на хуманитаристиката на името на Ян Длугош. Неотдавна в рамките на фестивала „Конрад” беше въведена награда за млади писатели, дебютанти, която ще присъжда публиката.
Затова мисля, че в литературно отношение Краков не е само паметник на литературата, а постоянно се обновява. Създава възможности за дискусия, за изява на нови таланти, нови явления, които да бъдат открити или поне да не бъдат пропуснати.
(следва)
Разговора води Радостина Петрова
