Визуалните изкуства през 2015

Популярни статии

Анкета

бр. 41-42/2015

рис. Александър Байтошев

Мария Василева
Отминаващата година беше изключително наситена със събития. Не само бройката им бе впечатляваща, но и разнообразието. На сцената се изявиха всякакви „играчи“ – държавни и общински музеи, частни галерии, неправителствени организации, фондации, групи и индивидуалисти. Като че ли най-после художественият живот изгражда пълнокръвна структура, в която присъстват всички пластове и нива, някои по-запълнени, други – все още рехави, но обещаващи развитие.
Освен традиционните досега сегменти, видимо се открои този на фестивалите. „Дома арт фест” и „Зона култура” се изявиха със самочувствие. Макар и продукцията им да крие доста въпросителни, те създават едно енергийно поле, което може и да доведе до качествени натрупвания. Всъщност това е основният въпрос. Води ли количеството от събития до качество? Рано е да се каже. Някои се отказват прекалено бързо – като Иво Димчев и желанието му да превърне пространството „Мозей“ в център на неоползотворената творческа енергия. Оказа се, че такава май няма в излишък. И ентусиазмът бързо се разби в съмнителното качество на работите.
От опит знаем, че постоянството не е присъщо на радикалните заявки. За разлика от тях галерия „Сариев” разчита на обратното – дългогодишни програми и упорито преследване на целите, които тази година се увенчаха с организирането на „Фокус България” в рамките на панаира на изкуството Vienna Contemporary.
Иначе безспорно голямото събитие за българската култура бе откриването на „Квадрат 500” и създаването на новата структура Национална галерия. Така наречената представителна изложба, курирана от Светлин Русев, събуди много спорове. Очевидната й цел да покаже най-вече българското изкуство в неговото многообразие е постигната в голяма степен, но на места се препъва в претрупаността от работи и липсата на текстове. Само познавачите успяват да проследят логиката на експозицията, за широката публика тя остава недоловима, без това да ги лишава от удоволствието да гледат качествени произведения. Наличието на голям съвременен музей е сериозна и неочаквана придобивка.
Второто най-голямо събитие бе изложбата „Кристо и Жан-Клод. Графики и обекти“ в Софийска градска художествена галерия. Освен високото качество на изложбата, наредена с личното (макар и от дистанция) участие на Кристо, с нея бе преодоляна една дългогодишна травма. Още веднага след 1989 г. започват опитите за „връщане“ на художника в България. Нито един от тях не успява, но натрупаните усилия и желание в крайна сметка победиха негативизма, пошлия национализъм и примитивното мислене. 15 000 души  посетиха изложбата и показаха позитивни реакции. Изложбата има огромно значение, защото затвори една драматична страница и като че ли отваря нови възможности за различното мислене и възприятие.
Подреждайки така събитията, естествено, възниква въпросът: кога Кристо и Жан-Клод ще влязат подобаващо в най-големия български музей, т.е. в Националната галерия? Ще има ли воля да се придобие поне един техен оригинал за колекцията? Този въпрос е колкото конкретен, толкова и открива поле за размисъл въобще за бъдещите действия и стратегии на тази институция. В тази връзка не можем да не споменем и големия протест на музейните и библиотечните работници от цялата страна срещу ниските бюджети в сферата на културата.
От моя лична гледна точка успешен беше и проектът „Изкуство за промяна 1985-2015“. Той се превърна в лакмус на нашите собствени способности да погледнем обективно на историята и да водим диалози за нейното осмисляне. Предизвиканите дискусии показаха, че далеч не сме готови за задълбочен разговор, че тежестта на близкото минало и политическите пристрастия все още определят реакциите ни и влияят върху оценките ни, че говореното е далеч по-лесно от правенето.
През 2015 г. художественият живот се движеше в два коловоза – осмисляне на историята и анализ на съвремието. В голяма степен именно реакциите на хора от визуалното поле предизвикаха Столична община да инициира промени в Наредбата за паметниците. Осъзнаването на собствената сила и заемането на обществена позиция се превръща в отличителен белег.
Обективността не е валидна нито за кураторските проекти, нито за класациите. Но в общия хор от различни гласове понякога по-лесно могат да се видят изпъкващите елементи. Поканих хора с различен опит и социален статус, както и от различни поколения, да споделят какво ги е впечатлило в областта на визуалните изкуства през 2015 г. и кое за тях е най-важното събитие. Разликите в избора и предпочитанията са симптоматични. Ето техните реакции (по азбучен ред).

Лъчезар Бояджиев, художник
Тази година имаше много паметни събития и изложби. Ритъмът на активност и качество особено се завиши в последните 4 месеца на 2015. За мене безспорно най-важното събитие е перфектно организираната, курирана, подредена и съпътствана с филмова и друга програма изложба на Christo and Jeanne-Claude в СГХГ – не само защото това е едно символично завръщане, но и защото доказа отвореността и идентичността на българската арт сцена в света. На всяка цена ще спомена и откриването на новата Национална галерия – „Квадрат 500”. При всички възражения, които човек има най-вече към архитектурата и твърде скромното финансиране на новата институция, това е стъпка към бъдещето – сега вече има нещо сериозно и цялостно, което да тълкуваме, ругаем, подобряваме и развиваме. И не на последно място – „Изкуство за промяна“, изложбата в СГХГ, която доказа, че съвременното изкуство в България има своя история, и че тъкмо изложбите тук и там, с такъв или друг състав, са за момента основният инструмент, с който нашата сцена разполага за така нужната саморефлексия.

Яра Бубнова, изкуствоведка
Събитията не са подредени по йерархичен принцип:
– Изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014“ в СГХГ. Освен публичното признаване на качествата на самия художник в неговата родина, възприемам това събитие и като политическо събитие – „затваряне“ на една от срамните страници на културната политика на соца.
– Откриването на новата сграда на Националната галерия „Квадрат 500“, куратор Светлин Русев, и ок. 90 000 посетители на експозицията за 6 месеца –
поставя националната история на изкуството в истинския й мащаб, както и „отваря“ страницата на множество възможности за критичен анализ и на нови отношения с публиките.
– Изложбата „Данаил Дечев (1891–1962). Завръщането” в НГ „Двореца“ – заради публичното сътрудничество на частни капитали в полза на изкуството: „Български колекционери откупуват на търг в Париж платна на майстора, връщат у нас над 60 негови работи“ (цит. по http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4973002)
– Протестът на „скромните и тихите“ музейни и библиотечни работници през ноември 2015, заради скромен, но все пак резултат – допълнителни 10 млн. лева за заплати, макар че не намерих окончателното потвърждение на този факт.
– Неучастието на България на Венецианското биенале и неотбелязването от професионалното ни общество на 100-годишнината на „Черният квадрат“ на Казимир Малевич (1915), едно от най-революционните произведения на ХХ век.

Вито Валентинов, художник
За мен най-значимото събитие в сферата на българското съвременно изкуство бе представянето на  България като фокус на изложението Vienna Contemporary. Това бе силен шанс за българската сцена да бъде показана и промотирана по нов и по-всеобхватен начин. Разхождайки се из павилиона, бях очарован от многоликостта на съвременните български артисти – богатството от жанрове, изразни средства, теми и методи на представяне. Българското присъствие естествено се превърна в притегателен център за участници и посетители, което създаде много положителна атмосфера за диалог.

Станимир Генов, художник
Имайки предвид факта, че далеч не съм запознат с всички културни събития на изминалата година, което напълно изключва възможността да съм обективен, ще мога да изкажа крайно субективното си мнение по въпроса. От тази гледна точка соча изложбата „Внимание! Прясна Боя“ (в СГХГ) като такова. Важността на тази изложба не се валидира от качество, а от желанието за струпване на информация, която евентуално може да прелее в посока. Сещате се… Надявам се също, че тази картинка на картинката ще се надгражда от други: оттук може, а оттук вече няма нужда. Та дам.

Ивана Ненчева, художничка
Безспорно едно от най-значимите събития за независимата художествена сцена, и не само, е откриването на пространството  Swimming Pool, което постави началото си с две доста силни колаборации между художници и куратори на международно ниво.
Swimming Pool обитава пространството на една забележителна архитектура от 30-те години на миналия век, извисяваща се над покривите на София с отворен хоризонт към света. Оттук би могла да се появи една интерпретация за това как физическото пространство прави връзка с концепцията си за приемственост, идеи за срещи и споделяне. Последният проект на Swimming Pool, „нас”/ „us”събра осем независими пространства от цял свят, голяма част от които съвсем скоро сформирани. Поставя въпроси относно художественото пространство, неговата функция и достъп, както и за осмисляне на границите му – лично и публично. Начините, по които едно художествено пространство би могло да финансира себе си чрез продажби на сиви анцузи например, като Life Sport, магазин и арт пространство, базирано в Атина.

Весела Ножарова, изкуствоведка
За мен най-важното събитие на изминаващата година е откриването на новия музей „Квадрат 500”. Това е извънредно събитие, което, макар и да не се случи по възможно най-добрия начин, все пак е факт и обещава много нови възможности за развитие за цялата художествена сцена. За пръв път можахме да видим голяма част от колекцията на НХГ, която иначе беше прибрана по депата поради липса на място, и този разказ на историята на изкуството, подреден по неподражаем начин от Светлин Русев, е нещо, което тепърва ще можем да обмисляме. Отделно от това, ремонтираните зали на Двореца дават още по-големи възможности за временни изложби. Знам, че сградата сама по себе си не е гаранция за качествени изложби, но дългогодишният ни опит в мъчителни усилия да надвием залите в лошо състояние и с лошо осветление е доказал, че по този начин няма как изложбите ни да се получават добре, без инвестиция в архитектура. Оттук нататък екипът на новосформираната галерия е изправен пред големи предизвикателства да задържи интереса на публиката и да разширява своето влияние.

Диана Попова, изкуствоведка
За мен две са най-важните събития през 2015 в българското изкуство. И двете са в СГХГ, и двете получили широк публичен отзвук, и двете свързани с главния уредник Мария Василева. По своеобразен начин те „рамкираха” тази година, доколкото едното бе в началото, а другото – в края й.
„Изкуство за промяна 1985-2015” бе поглед към исторически период в българското изкуство през включването му в политическите и социалните вълнения. Представи го не обичайно като сфера, в която се отразяват промените, а като повече или по-малко активен участник в тях. Съпътстващото едноименно издание със статии и интервюта разширява и задълбочава темата и очевидно ще остане като основен извор за периода – впрочем вече се цитира в публикации в списания…
„Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014” бе първата възможност за българската публика да види и проследи развитието на художниците от ранните обекти и идеи на Кристо до реализираните мащабни проекти съвместно с Жан-Клод. Изнесените лекции и програмата от прожекции допълниха картината на това световно изкуство, в което българската „следа” е сама по себе си повод за гордост – докато напънът то да бъде „побългарявано” е единствено израз на комплекс за малоценност. А ако трябва да се спра на едно от двете – първото все пак…

Даниела Радева, изкуствоведка
Гостуването на изложбата „Кристо и Жан-Клод: графики и обекти 1963-2014” беше събитието на 2015, което само по себе си обезсмисля всякакъв вид класиране и степенуване на дейностите в изложбения живот. Ако се опитаме да ги разпределим в различни категории, във всяка на първо място ще излезе тази изложба.
В категория „исторически значими за българското изкуство” изложбата поставя страхотни въпроси, защото само в контекста на софийската сцена може да се направи сравнение между работата на Кристо и негови връстници, формирани в същата среда, но продължили да работят у нас.
В категория „международни събития и чуждестранни художници” изложбата е без аналог, не само за 2015 г., но може би и за години преди това. Кристо и Жан-Клод като световно значими фигури могат да бъдат сравнявани само с имена като Тим Улрихс или Гюнтер Юкер.
Също така, по отношение на качественото представяне на автор в определен контекст – всички досегашни опити за изложби и събития, посветени на Кристо и Жан-Клод, са показателни в тяхната компромисност.
Само в категория „значими за съвременното българско изкуство” изложбата може би нямаше да издържи, особено ако имаше достатъчно и сериозни ретроспективи на съвременни български художници

Недко Солаков, художник
Христо Явашев.

BUREAU ARTRECORD, видеоплатформа
Появата на пространството за изкуство Swimming Pool води нашата класация за арт събитие за 2015 г. „Балкония“ и „нас“ – двата проекта, осъществени в апартамента на покрива на бул. „Цар Освободител” 10, оставиха следа със задълбоченото си отношение към художествената материя, от една страна, и с приятелското си отваряне към всички участници от софийската среда, от друга. Виктория Драганова, инициаторът на Swimming Pool, начерта една пресечна точка между града ни и артисти от различни географски пространства със съвсем разнообразни художествени търсения. Swimming Pool се оформя като пространство за мислене, базирано на взаимен обмен и доверие, в което изкуството e само отправна точка за дебат върху важните неща от живота.

Анкетата изготви
Мария Василева

Подобни статии

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img