Каква би била съдбата на младия палестинец Ашраф Файяд, ако на 17 ноември 2015 саудитски съд не го бе осъдил на смърт заради текстове в неговата стихосбирка „Упътването – вътре…“ (2008, Бейрут), сметнати за обида към исляма? Но Международният литературен фестивал в Берлин обяви на 14 януари четения по цял свят в знак за солидарност с Ашраф Файяд.
Ашраф Файяд (все още) не е написал много – не е имал време, а в затвора едва ли има и място, и сили за това. Дано неговата известност като политически затворник, изпреварила известността му като поет, му осигури време и място да продължи своите поетични провокации. И битието, разнищено в неговите поетични текстове до здрачния си предел, да постигне своето пресъграждане в светлина.
М. Ц.
Остър синдром на отечеството
Първични симптоми:
Повишената температура на аплодисментите от съгласилите се с теб да се сбогуват.
Изтощение…, предшестващо приготовленията ти за пътешествие с камила, тъй приличаща на теб.
Дамгосано е нейното начало с ридание, което изпреварва те, където и да се обърнеш.
И те преследват всичките проклятия, привични за легендите на древните.
Резултати от прегледа:
Актуален статус:
Страдаш от опиянение подобно на обезумял по стриптийзьорка!
Майстор си да сипеш ругатни по гнилото си минало.
Прекаляваш с танците по приемите…
и в хотелските салони…
и по булевардите.
Много лиги ти текат,
а се смаляват зениците на очите ти.
В този актуален статус
се наричаш емигрант.
Симптоми:
Хипертрофирано бълнуване… Безсънието – прекомерно… Тъмни кръгове
покрай прозорците на стаята ти и покрай спорещите светлини
по градовете… Остър кръвоизлив в продълженията на сърцето. Придружен
от прилошаване, което пък дължи се на тревога, произтекла от анализа на скитането
ти съмнително,
задушаване съпътства твоето говорене за себе си и твойта Лейла…
и за няколкото символа, в които някога си вярвал.
Спад чувствителен… във възприемането ти на минувачите,
треперене в краката, докато вървиш без разстояния
а и както си седиш;
активност нетипична при броенето на крачките, употребени
по всички тротоари;
остра недостатъчност
на кръвните телца желание във вените ти.
Уригвания… много повече от обичайното за теб.
И благославят кръчмите каквото ти припяваш пред пияниците на всеослушание…
и телата на красавици, в които се изплюваш…
А диджеят те издърпва,
щом припяването ти се изкачи в бълнуване
и във възхвала в името на виещите се тела под звуците на кораничните знамения за емиграцията.
Връщаш се
да легнеш на кушетки, за които не е чепкала памука майка ти,
възприемаш методи необичайни за заспиване –
да го употребиш за цели, свързани
със смисъла на бодърстването…
и смисъла на търсенето ти на собственото ти лице…
помежду застояли локви и витрините на магазините,
та да произнесеш изплюването си…, където му прилича да попадне.
и да се разболееш от ръжда в душата –
да прониже търсенето ти на собственото ти лице по капките дъждовни…
в отработените газове на леките коли
и в календарите с изтекли правомощия.
За да си спомниш…
и да скъсаш паметта си,
да си създадеш илюзията, че си твар забравяща
и да вдигнеш сам наздравица за тоя дъжд,
наздравица и за колите… и наздравици за шумотевицата като цяло.
Лечение:
Лъжа са всички новини… и онова, което казват вестниците
и анализите на експертите по новостите в модата.
Със съня не прекалявай, нито с ползването на мобилен телефон,
Поупражнявай се… в умиране.
От всички снимки се освободи, които носиш ти
от детството си и от юношеството, от бедността си,
и от бившата любима… и от приказките дядови…
и от тялото си, пропълзяло нощем да си поиграе с тия тъй наречени симптоми.
Горещата вода за баня ползвай
и краката си за да измиеш, щом събуеш си чорапите,
на опита опри се на онез, които са след тебе,
името си напиши обратно върху огледалото,
с дясната ръка храни се…
а каквото ти принадлежи, ти остави на по-достойните от теб за твоя залък, натопен в петрол.
Бог… е наш!!!
Създал ни е от глина
и за всяка болка е направил билка,
а за всеки здрав направил болест
и за всеки възликувал сторил плач!
Завий се с песента си
и недей да се излагаш пряко на копнежа.
..
Шансове за оздравяване – нищожни;
спазвай указанията, на гърба на огледалото изписани,
и образа си дръж далече от обсѓга на ръцете си!
***
Трите закона за отечеството
Първи закон:
Всяко отечество е безопасно… или в перманентна война е…
Всяко отечество бива тъпкано всеки ден от нозете ти… и не роптае…
Остава в сърцето… само то да не е под въздействие на емиграцията от себе си,
дето лишава го от значение.
Втори закон:
Емиграцията, дето въздейства върху дух без материя…
е правопропорционална на твойто бълнуване…
на илюзията за стабилност…
на всички лъжи за времето…
на звука от претъпкани автомобили…
на съдържанието на никотин в кръвта ти.
Трети закон:
Всяко изгубване…
има хипотетично намиране…
всяко празно пространство – запълване
всеки квартал пренаселен – гибел,
която да понамали обема,
да противодейства на пренаселеността,
а съседите спят през цялото време –
просто ти си самичък!
Преведе от арабски Мая Ценова
