◊
Снощи в Атина срещнах живота ти.
Ти беше някъде,
той беше на улицата.
Мина край мен като дъх.
◊
Докато пораствах, моята търпима природа
ме склони да подам ръка на миналото
да се изправи.
Будистки храмове, бронзови камбани.
◊
Една неделя сутрин между сянката
и светлината аз постоях права.
Беше сред хълмовете.
◊
Наведох глава и шлемът ми се склони.
Тежък е, високата му част стои горе
и се поклаща.
◊
Една слънчева мразовита сутрин
на светофара пресече смъртта.
Изсечени египетски черти,
гъста сива коса, карминени
устни с ръбове.
◊
Насред морето ние разискваме
изборите на съществуването.
То няма много избори.
◊
Гняв о гняв, студ о студ.
Празни доспехи от сняг
се сражават.
Законът
Когато отидох до вратата,
не видях вратаря, който стоеше до нея.
Видях дръжката.
Натиснах я и вътрешността разкри
прастаро бебе, чакащо да се роди.
◊
Гладът на вълните
за пясък и светлина
е безкраен.
◊
Житове, дайте път!
Житове, дайте път.
Житовете тъмно мълчаха
под гъстото зелено слънце.
Направих стъпка
и след мен нямаше следа.
◊
Студът сипе прах от
гърба на вълната.
Дъх спира.
◊
„Победи ме“, ми каза моят демон,
както лежах простряна в краката му
в мрачините.
„Нека помисля“,
промълвих аз в отговор с труд.
◊
Тихо избухва бавна вълна
в пущинака, камънака
и вятъра.
