На 19 февруари 2016 г. се навършват 50 години от смъртта на писателя и преводача Йордан Ковачев. Миналата година се навършиха и 120 години от рождението му, но тази годишнина не бе отбелязана – би могло да се каже, че премълчаването на юбилеите на българските духовни първенци е вече една печална традиция в днешна България, след като и 110-годишнината от рождението на писателя Атанас Далчев не бе отбелязана предната година.
Междувременно писателят Никола Инджов поде една интересна идея – сегашният национален химн на България да бъде заместен от химна „Върви, народе възродени…“ Подета бе и подписка по този повод. Резултатите от подписката бяха обобщени от самия Никола Инджов – великолепен поет, белетрист и преводач, – по следния начин в едно електронно писмо до широк кръг български интелектуалци: „Идеята песента „Върви, народе възродени…“ да стане химн на България постигна първоначалния замисъл и предизвика многогласен отзвук. До този ден и час в подкрепа на специалната подписка в интернет със сигнатура „Петиция 134961“ поставиха подписите си сто и седемнадесет души, между които учители, дипломати, читалищни деятели, студенти. Най-много са писателите, което означава, че в съвкупност с читателите си ние вече представляваме сърцевината на достатъчно многолюдна и авторитетна интелектуална общност“. В края на електронното си писмо поетът Никола Инджов приканва към предложения чрез кой народен представител би могла да се прокара идеята в законодателния смисъл.
Да си призная – при допитването, осъществено от поета Никола Инджов, предложих „Хубава си татковино“, тъй като стихът на Петко Славейков обобщава по-точно и действителните предели на българското народностно землище. Още по-прекрасен български национален химн би била песента „Де е България“, в която стихът на Вазов също по един гениален начин възпява и жали действителните, разпокъсани предели на българското народностно землище:
Там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.
Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.
Смятам обаче, че в българската история трябва да има приемственост и тъй като наскоро, запознавайки се с г-н Детелин Делкинов, син на Слав Делкинов, един от най-близките съратници на поета Йордан Ковачев, се сдобих чрез него с една изумителна, сътворена от Йордан Ковачев версия на българския национален химн „Шуми Марица“, изпълнявана, както разбрах от този свой нов и благороден приятел, на гара Баня при откриването на жп линията Пловдив – Карлово, в присъствието на държавния глава – Цар Борис III, предлагам този поетически текст за сегашен химн на България, при което изразяващата храбростта на българското войнство музикална композиция на българския национален химн от времето преди преврата на 9 септември 1944 г. се запазва. Поетическият текст, сътворен от Йордан Ковачев по творбата на Вазов, е следният:
„Шуми Марица на мирните”
(по Ив. Вазов)
Шуми Марица
О с в о б о д е на
Пее девица
Нова песен веч
Край, край
На войни и гнет
Към мир и братство
Да вървим напред!
В труда, в доброто
В борба със злото,
С плам на челото
Първи да сме ний.
Край, край…
В земята родна
Мирна, свободна
Нек непреходна
Да сияй любов!
Край, край….
Ето зората
Пръска тъмата
Грей свободата
На жадуван свят.
Край, край…
Всички народи
Нов глас ги води
Зов друг веч броди
Няма врагове.
Край, край…
Както се вижда, поетът Йордан Ковачев, сякаш пророчески предчувствайки бъдното спрямо неговото време и осъществено днес единение на европейските народи в Европейския съюз, е вложил в този свой поетически кавър идеала на миротворците, които се ръководят не от силата на военните оръжия, нито от мощта на политическите конюнктури, а от миролюбивото, приласкаващо всеки човек с обичта на Създателя кротко влияние на Светия Божи Дух, препоръчано от Спасителя в Захарий 4:6 – „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа ми, казва Господ на Силите“.
Още повече, че поантата на този химн утвърждава подобаващия за България като християнска държава новозаветен духовен принцип „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора“ (Римляни 12:18). Това е и духовното благородство на всеки истински християнин, който, следвайки принципа „Не го считайте за неприятел, а го наставлявайте като брат“ (2 Солунци 3:15), не смята за свой враг дори човека, постъпващ враждебно към Бога и своите съчовеци.
Щастливо стечение на обстоятелствата е и фактът, че г-жа Полина Карастоянова, председателката на Комисията по културата и медиите в Народното събрание понастоящем, която има правото и би била най-подобаващият вносител на предложението за промяна и по същество за възвръщане на българския национален химн в неговата миролюбива, хармонираща с европейските духовни ценности редакция, е родена в Пловдив и без съмнение познава творчеството и веруюто на своя велик съгражданин, писателят, преводачът и правистът Йордан Ковачев.
В заключение би могло да се спомене, че въпросът за определянето на българския национален химн не е само задача на интелектуалците. Той несъмнено би трябвало да е израз на въжделенията на духовно просветената, миролюбивата и зачитаща живота и свободата на съвестта у всеки човек прослойка от българския народ в съзвучие със съблюдаването на върховния нравствен закон – Десетте Божи заповеди и вярата Исусова.
В своите спомени г-жа Василка Валявичарска, кооператорка от Вегетарианското стопанство в днешния пловдивски квартал „Прослав”, една личност, която, за жалост, вече не е между живите, споделя следните подробности за изпяването на написаната от поета Йордан Ковачев версия на химна „Шуми Марица“ при откриването на
жп линията Пловдив – Карлово: „На гара Баня голямо множество от граждани и ученици посрещна влака и царя. Учениците под ръководството на своя учител Наню Ганчев изпяха химна с текста на Йордан Ковачев. Множеството ръкопляскаше, царят махна с ръка за поздрав и никой не се сети да протестира за „нарушението”.
Както се казва в такива случаи, коментарът е излишен.
08.02.2016
Маргарит Жеков
