Стефан Иванов
едни писатели гледат по свой начин на литературата
и това е окей
имат сляпо петно
други писатели гледат по друг начин
и това е окей
те също имат сляпо петно
срещата между тях
не би трябвало
да е скандал
от който нищо не произлиза
всеки е себе си
няма да се промени
наоколо
между обидите
полето се стеснява
става все по-просто
и не като обратното на сложно
все по-празно
все по-кухо е
може да се иска хората да са различни
може да се псува че не са такива
каквито уж трябва да бъдат
това не помага
да се вижда по-добре
тъмната страна
на страницата
мъртвата зона не оживява
от крясък
бялото в черните букви
на вестника
го е страх
излиза, че
писателят вторачен е във
сляпото петно –
писанията свои
и туй макар да е окей
ще се окаже не окей
щот даже крамолата от сблъсъка коварен
на погледи враждебни
не просто не отмества
погледа от сляпото петно, а
ГО
вторачва във
сляпото петно,
но мъртва зона
тук се появява
и вездесъщи Кинг
ще ни спаси от
кухост,
пустота,
нелепост,
комплексираност
бездарност