Разговор с Цвета Андреева
Д-р Цвета Андреева работи в Европейската културна фондация в Амстердам. От 2000 до 2009 г. е работила в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в Министерство на културата на Република България. Била е част от българската делегация, участвала в създаването и приемането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (2005) и е автор на публикации по темата. В периода 2006-2008 г. е била хоноруван лектор в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Има магистърска степен по специалност „Икономика и управление на социално-културните дейности” и защитен докторат по „Икономика на културата” в УНСС. Специализирала е „Управление на културни организации във Висшето търговско училище“ в Дижон, Франция, и „Европеистика“ в Университета на Бирмингам, Великобритания.
Цвета, от дълго време се занимавате с изследването на ефекта, който развитието на културата и изкуствата оказва върху живота на градовете. Как бихте описали София в това отношение? Неотдавна бяха положени усилия тя да стане Eвропейска столица на културата за 2019 г. Успешна ли беше тази кампания от Ваша гледна точка? Как мислите, има ли – и ще има ли в бъдеще – тази инициатива ефект върху културната и социална среда на града?
Чарлз Ландри, „бащата“ на концепцията за творческите градове, казва „да имат въображение е основна цел на градовете, за да творят и управляват своята съдба“. Моята теория е, че самият процес на кандидатстване за Европейска столица на културата води до промяна в начина на мислене, до качествено нова визия и стратегия за развитие на културата в даден град. Създаването на многогодишни стратегии, поставянето на дългосрочни и краткосрочни цели, подплатени с новаторски, амбициозни програми, е добро упражнение за общините, както и за всички въвлечени в процеса. То е още по-успешно, когато в него активно участват независимите творци и НПО, граждани, както и други сектори (архитектура и градоустройство, образование, интеграция и пр.). Според мен процесът е по-важен от самата „титла“ Европейска културна столица. Все повече той се разбира като инвестиция в бъдещето, като създаване на възможности за развитие, а не като „загуба“ в едно състезание. В София наблюдаваме много динамично развитие и желание от страна на Столична община да продължава положителната тенденция и да търси начини да развива културните и творческите дейности, да създава нови пространства за култура.
Що се отнася до ефектите от тази дейност – за да бъдат измерени, е нужно време. Практиката показва, че в изкуствата и културата краткосрочният резултат отнема месеци, средносрочният – 2-3 години. Същински ефект се наблюдава след около 5 години, дори и по-късно. Хубавото на стратегическия подход е, че развива мислене и действия в дългосрочна перспектива, което за градовете е изключително важно.
Не по-малко важно е и да имаме добри инструменти, за да измерваме въздействието от тези стратегии – колкото и невъзможно да изглежда това за културата и изкуствата.
Къде е най-големият потенциал на културата и изкуството да въздействат върху съвременното общество, в кои посоки влиянието им е най-голямо?
Изследователският ми интерес дълго време беше фокусиран върху икономическите ефекти от културата и творческите индустрии. През последните години обаче все повече учени (между които социолози, статистици, икономисти и др.) търсят начини да измерват неикономическите ефекти, онези, които пряко или косвено оказват цялостно влияние върху обществото. Макар че за повечето специалисти вече не е необходимо да доказваме важната роля и принос на културата и изкуствата в обществото, на политическо ниво нещата се променят, приоритетите се менят, и се налага не само да повтаряме, но и да измисляме все нови и нови методи да извлечем доказателства и да ги представим в максимално достъпен вид на политиците и на широката публика.
Очевидно е, че гледането на филм, участието в танцово ателие, прочитът на книга, ходенето на концерт имат незабавно емоционално въздействие върху индивида или групата. Системното, продължително съприкосновение с изкуство и културни практики в нашия живот е това, което създава дълготраен ефект върху отношенията ни един към друг, подобрява здравословното ни състояние, развива когнитивните ни способности.
В момента участвам в един интересен проект за изучаване на т.нар. преносими ефекти от културата и творческите индустрии в Европа. Наричани още ефекти на преливане или индуцирани ефекти, вторични ефекти, те представляват измерими ефекти, които културните и творческите дейности оказват непряко върху други сфери на дейност. Както предполагате, това е доста трудна задача, но в момента с помощта на изследователи от четири държави търсим доказателства за наличието, измеримостта и методите, чрез които да бъдат уловени най-добре тези ефекти при няколко фестивала, културни програми и един център за дизайн .
Това, което е установено със сигурност до момента, е, че културните и творческите дейности, концентрирани в дадено място – град, село, квартал и пр. – допринасят безспорно за привлекателната му творческа и социална среда, те привличат бизнеси, нови жители, предимно млади обитатели; подобряват имиджа на мястото и пр. Инвестициите в развитие и регенериране на градската и постиндустриалната среда чрез създаване на културна инфраструктура и цялостното културно развитие на областта, града или региона допринасят за благоденствието (пример за този ефект са Рур – Есен, Сент Етиен, Хелзинки). Културните и творческите дейности създават „търговска марка“ на градовете (пример за това са Рур – Есен, Лондон, Флоренция, Милано). Те динамизират и трансфера на знания, умения, опит – тоест методи и подходи от творческата сфера могат да бъдат възприети от други сфери. Подпомагат също социалното сближаване и включване на общностите в нови културни практики и съвместна работа, развитието на доброволчеството (пример в това отношение са „Станица“ Жилина в Словакия и Меделин в Колумбия), и стимулират международния културен обмен в по-малките градове (както се случва в Жилина, Словакия, или в Риека, Хърватия и пр.) Сред стандартните икономически ефекти най-често споменаваме ролята на фестивалите за развитие на сферата на услугите в даденото място, за създаването на нови услуги (които са съобразени с нуждите на публиките), за увеличаването на туристическия поток и извън фестивалните периоди и пр.
В исторически план софийската култура е силно свързана с литературата. Според вас от днешна гледна точка пълноценно ли присъства литературният живот на столицата в съвременния живот на града? Какви мерки бихте препоръчали за развитието на литературата в София?
Ако погледнем списъка на Градовете на литературата на ЮНЕСКО, ще видим кои са главните характеристики, които правят един град истинско литературно средище. Сред тях са дълготрайната литературна традиция и наследство – тоест градът е не само място, където са родени или творили големи писатели, поети, драматурзи (какъвто е случаят с Дъблин и Оскар Уайлд, Брам Стоукър, Джеймс Джойс, Уилиям Б. Йейтс, Самюъл Бекет и пр.), но поддържа традицията в поддържането на литературни срещи, четения, писателски резиденции и пр. Значение имат броят и типологията на литературните фестивали, събития, конкурси, награди за литература, концентрацията на издателска и литературна дейност и книжарници – сред които независими книжарници (както например в Норуич, Великобритания), както и това градът да е средище на важни библиотеки (вкл. с ценни книги от миналото), университети и изследователски институти.
София безспорно е водеща в България по концентрация на места, хора, събития, издателства и пр. По данни на НСИ за 2015 г. около 65% от всички издадени книги в България са в София, едва 8% в Пловдив (на второ място), Велико Търново е с около 6% (на трето място).
Като столица, в която са концентрирани максимум инфраструктура, финансиране и население, не е трудно София да стане и „Град на литературата“, но не е в това въпросът. Другите градове в България нямат тези привилегии, налице е очевиден дисбаланс. София има нужда от активна независима литература и най-вече от нови средища и пространства, популяризиращи новите автори и четенето, така че те да достигнат до възможно най-широка публика. Все още единствено големите издателства и книжарници решават какво ще достига до читателя и как, къде и в какъв момент.
Амстердамският фонд за изкуства е много подходящ модел, с който си заслужава да запознаем нашите институции, тъй като има цялостен подход, подплатен с разбиране за нуждите както на публичната, така и на свободната творческа сцена. Например, подходът към начинаещите творци и инициативи е един, към добре установените културни организации е друг. За свободната сцена, която има нужда от стабилност, за да създава новаторски продукции, са подходящи възможностите за 1 и 2-годишни субсидии, които покриват и част от общата издръжка на организациите. За творци в началото на кариерата се предлагат възможности за професионално усъвършенстване (което е изключително важно за независимите НПО, които нямат собствени пространства и работят на проектен принцип). Стимулирането на културното участие е сред основните приоритети.
На централно ниво съществува специализиран Нидерландски фонд за литература, който подпомага чрез субсидии писатели, преводачи, издатели, литературни критици и периодични издания, международни фестивали и популяризира нидерландската литература в чужбина. Той е съобразен с нуждите на сектора и на отделните творци, и подпомага доста повече от литературен превод и издаване. Например, предвижда грантове за писатели (вкл. драматурзи), които към момента на кандидатстването работят по ръкопис или имат сключен договор за поставяне на драматургично произведение; подкрепя цифрови литературни проекти, участия в панаири и международни събития; финансира най-важните литературни събития в страната (повечето от които с международно участие). Специализираните знакови международни литературни събития могат да кандидатстват за многогодишни субсидии (4 години). Многогодишните субсидии покриват и литературно-образователни програми.
Един независим международен литературен фестивал стартира преди 4 години в Амстердам: Read my World, който разчупва традиционните подходи към подобни събития, поставя фокус върху независимите автори от различни държави от Европа и света. Например последното му издание в началото на октомври 2016 г. бе открито с участието на Илия Троянов, а програмата бе посветена на украинската и полската независима литература, подбрана от полски и украински куратори. Фестивалът включва поетически маратони, документални филми, музикални джем сешъни и пр., свързани с темите и контекстите, в които авторите работят (например феминизъм, война, граници, литература и политика и пр. Тази инициатива получи първата си субсидия от Литературния фонд, която ще му позволи да развие своята програма и публики, но и да достигне по-високите си цели – да покани автори от по-далечни места извън Европа.
Споменахте независимата литература – в момента тече процес за изследване на независимата сцена на изкуствата в София и изготвяне на предложение за стратегия за развитието им (проектът носи името „Споделена визия”). Вие познавате тази инициатива, какво мислите за нея, как оценявате възможностите за развитие на независимите изкуства в София? Струва ли си град като София да изгради своя политика за подкрепа на независимите творци?
„Споделена визия“ според мен е уникална възможност за естествено допълване на стратегията „София – творческа столица 2013 – 2023“ с общи и конкретни цели за развитие на свободната сцена. За първи път виждам независимите изкуства на София – театър, танц, музика, изобразително изкуство, литература и др. толкова обединени за постигане на общите цели! Това е изключително мотивиращ процес, в който бяха постигнати качествено нови резултати – като например първите анализи на свободната танцова и музикална сцена в София (а и в България). Споделени бяха прекрасни идеи, които заслужават внимание и реализация. Това, което един проспериращ град задължително прави за своите независими творци, е да им предостави устойчиво поле за изява, за да могат да разгърнат максимално своите способности, за да развиват все по-добре сетивата на нови, по-разнообразни публики, и да участват по-активно в обществения живот. Искрено се надявам, че Столична община ще прегърне тази нова визия и заедно със свободната твоческа сцена ще съдаде условия за устойчивост и развитие на творци, които ни радват не само естетически, но и допринасят за по-доброто качество на живота и благоденствието на гражданите на София.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
