Разговор с директора на Полския институт в София Ярослав Годун
Уважаеми г-н Годун, да започнем с най-новата инициатива на Полския институт, в която и „Литературен вестник“ е партньор. Как стигнахте до идеята за проекта „Поезия в метрото“?
Радвам се, че заедно с вашия вестник, госпожо редактор, можем да представим проекта „Стихове в метрото“ в едно неочаквано пространство – софийското метро, и по-точно станция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където са разположени 9 големи и 40 по-малки плаката, които ще пътуват във вагоните на линии 1 и 2. Много се радвам, че това е съвместен полско-български поетичен проект. Накратко ще обясня каква е същността на това събитие. Поканихме 5 полски и 5 български известни и ценени поети, за да дадем възможността на пътниците на софийското метро да се запознаят с тяхното творчество. Необичайно е сред различните реклами да намерим поезия, която изисква да се съсредоточим, да се замислим, даже да поспрем. Надявам се, че столичани и туристите ще спрат за малко, ще прочетат стиховете и ще открият в себе си желанието и радостта да четат поезия… Докато пътуваме, до нас достига различна информация, важна и не чак толкова. Избраните от нас стихове са къси форми и са на български език. Възприемаме този проект като популяризиране на четенето, нещо много важно, за да бъдем любопитни към света… Благодаря на българските и полските поети, на преводачите за това, че се съгласиха да ни предоставят своето творчество. Събитието започна на 24 октомври на метростанция „Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с участието на български поети и полската поетеса Кристина Домбровска. Накрая искам да добавя, че подобен проект успях да реализирам в Украйна по време на Европейското първенство по футбол Евро 2012 в три града, където се провеждаха мачовете, т.е. в киевското и харковското метро и в Лвов (там няма метро). Тогава представихме стихове на полски и украински поети на украински и английски език. Помня положителната реакция на украинците и чуждестранните гости. Благодарение на любезното съгласие на Софийска община и Софийското метро този проект ще гостува в България.
А какви са следващите събития, които замисляте?
През есенния сезон за пореден път Полският институт участва в организирането и честването на европейския Ден на езиците, който тази година се проведе под надслов „Езици за цял живот“. Традиционно институтът участва в 9-ото издание на Международния литературен фестивал в Русе, по време на който в Дом Канети в Русе представихме документалната изложба „Поляци и германци. История на диалога“, посветена на 25-ата годишнина от подписването на Договора за добросъседство, приятелство и взаимно сътрудничество между Република Полша и Федерална република Германия. Заедно с Международното дружество „Елиас Канети“ при закриването на фестивала ще бъде представено българското издание на книгата на полския историк Карол Модзелевски „Да яхнем кобилата на историята. Откровенията на един препатил конник“.
В началото на декември ще посрещнем полската писателка Кая Малановска, чиято книга „Дребните шемети на ежедневието“ скоро ще бъде на българския пазар. Любителите на полската книга ще продължат да се срещат, за да поговорят за полска литература на срещите на действащия Дискусионен клуб на книгата към библиотеката на Института.
В галерията на Института бе представена документалната изложба „Мустафа Джемилев – несломим защитник на свободата и човешките права“, която представя Мустафа Джемилев, водача на кримските татари, съветския дисидент, човека, който в борбата си за правата на своите сънародници последователно защитава универсалните идеали за свобода, демокрация и човешки права в света. Мустафа Джемилев, проф. Ярослав Хрицак от Украйна и Уршула Дорошевска и Кшищоф Становски от Полша, както и Огнян Минчев и Весела Ченева от България ще участват в конференцията „Предизвикателствата пред съвременна Европа в контекста на „революцията на достойнството“ в Украйна“, която организираме съвместно с Посолството на Република Полша и Посолството на Украйна в София, Центъра за култура и дебат „Червената къща“ и Института за регионални и международни изследвания в София.
Планираме лекции на политика, историка и публициста Павел Ковал на тема „Полската обществена трансформация и ангажираността на Полша в процесите на демократизация“ в София и в Пловдивския университет, както и представяне на европейската мрежа „Памет и солидарност“ с участието на проф. Ян Ридел, професор в Ягелонския университет в Краков.
На оградата на Посолството на Република Полша софиянци и гости на столицата могат да разгледат фотоизложбата „Световни дни на младежта. Краков 2016“. Това са снимки от Световните дни на младежта, състояли се от 26 до 31 юли тази година в Краков. През ноември в галерията на Института ще представим изложбата „Папа на свободата“, която разказва за живота и дейността на папа Йоан-Павел ІІ, първия от 455 години папа неиталианец, славянин и жител на Източния блок. Творбите на полската художничка Мая Волна могат да се видят на специална изложба, представяща творчеството на участниците в 8-ото Международно триенале на сценичния плакат в София.
По повод на националния празник – Деня на независимостта 11 ноември – каним меломаните на концерт „Полски пианисти-композитори“ със солист известния български пианист Людмил Ангелов.
Това са само няколко от многото проекти. Затова най-лесно е да следите сайта и социалните мрежи, в които присъства Институтът.
Вие доста напреднахте с българския от времето, в което сте в София, и със сигурност успяхте да натрупате преки впечатления от културната ситуация у нас. В кои отношения виждате основания за близост или съпричастие между полската и българската култура?
От декември миналата година ръководя Полския институт в София, който работи в България вече 67 години. Той е един от 4-те най-стари Полски институти в света (Лондон, Будапеща и Букурещ). През тази почти година чух много добри думи за работата на Института. Директорите се сменят, но полско-българското сътрудничество в областта на публичната, културната и научна дипломация винаги има какво да предложи. Много ни радва фактът, че в българските университети виждаме много млади хора, желаещи да учат полски език, да задълбочават знанията си за историята, културата и науката. Специално ги споменавам, защото без тях трудно можем да си представим бъдещите преводачи, преподаватели, дори бизнесмени. Тези млади хора заедно с академичните кадри са посланици на Полша в България и на България в Полша. Пожелавам си нашите двустранни отношения да продължат да се развиват както в областта на икономикатата, така и в областта на културата и науката. Последната дава уникалната възможност да се опознае партньорът от друга/различна страна. Затова се стремим полската литература и поезия, изобщо хуманитаристика да бъде превеждана и издавана на български, полската музика, филми и театър да гостуват в България. Искаме също така да покажем, че Полша е атрактивна страна чрез нейната образователна привлекателност, креативност, нови технологии, кулинария, мода и туризъм.
Смятате ли, че националните автори са длъжни да могат да докажат своята стойност без подкрепата на държавна политика, която да подпомага лансирането им?
Съвременната стратегия на страни като Полша или България трябва да взема под внимание многостранната подкрепа на своите културни и научни творци. Много хора ще попитат как би трябвало да изглежда това на практика. Без да изпадам в подробности, мисля, че в дългосрочната стратегия за развитие на страната трябва да залегне ясния план, че науката и културата не са петото колело на колата и тежест за бюджета, а доброто, което се гради от поколения и укрепва позициите на страната на международната арена. Без институционализирана мрежа от държавни институции, подкрепящи своите творци, не бива да очакваме резултати в страната и в чужбина. Например не бива де се очаква Нобелова награда за литература, ако липсват последователни преводи, достигащи до международните специалисти, както не можеш да се надяваш да спечелиш филмови, театрални или музикални награди, ако финансирането на проекти в тези области е недостатъчно. Същото се отнася и до последователното финансиране на научно-изследователски проекти, без които не можем да си представим света на новите технологии и стартъпите.
Кои са полските творци, които са все още непознати на българската публика, а си заслужава да бъдат превеждани и четени в чужбина?
Процесът на взаимно опознаване продължава постоянно, непрекъснато се появяват млади талантливи писатели, драматурзи и поети, но не бива да забравяме и класиците на нашето време, т.е. на ХХ век, както и малко по-старите. Благодаря на българските преводачи и издатели, че си дават труда и дори поемат финансов риск при издаване на полска литература, поезия и драматургия. Благодарен съм и на „Литературен вестник“, че е място, където заедно можем да представяме полски литературни новости и литературна критика. Благодарение на вас българските издатели и читатели могат да научат повече за тенденциите, трендовете и дори модата в съвременния писателски свят на Полша. Полският институт заедно с българските си партньори непрекъснато работи за това участниците от Полша да присъстват и да участват в литературни фестивали и панаири на книгата. Често по-късно тези участия заживяват свой живот.
Какви са ефектите от глобализацията върху младите хора в Полша и тяхното себеусещане като носители на определена идентичност?
Процесите на глобализация винаги предизвикват бурни дискусии. Макар че глобализацията има и положителни елементи, като възможност за свободно придвижване, обучение, работа или живот в друга страна. За да останат младите и талантливи хора в родните си страни и да развиват способностите си, държавата трябва да създаде такива условия за наука и инвестиции и внедряване на идеите, които ще убедят младия човек да остане. Младежите на нашето време имат неограничени възможности да използват благата на съвремието.
Разговора води
Амелия Личева
Преведе от полски Светлана Каранешева
