За свободната арт сцена в София
Проучването „Споделена визия“ се стреми да очертае потенциала на свободната (или независима) творческа сцена за визуални изкуства, танц, театър, музика и литература в София. То е част от предложението за изготвяне на стратегия за развитие на свободната творческа сцена в столицата, инициирано е от Асоциация за свободен театър и се изпълнява с подкрепата на Програма „Европа 2016” на Столична община от Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура “36 маймуни“. Изследването вече се намира във финалната си фаза (след над половин година работа по него). Потърсихме мнението на трима от участниците в проекта, които отговориха за ЛВ на следните въпроси:
1. В какъв контекст и условия се развива свободната сцена в последните няколко години?
2. Какви са съвременното състояние, тенденциите и участниците в тази сцена?
3. На какви публики и места разчитат свободните артисти?
4. С какви проблеми се сблъсквате? Как се финансират независимите творчески инициативи?
ПЕТЯ КОЛЕВА, ръководител на процеса на анализ в „Споделена визия”, основател на Интеркултура Консулт®
1. Интеркултура Консулт® беше основана по повод обучителен модул за професионално развитие на творци в изпълнителските изкуства, докато работех в Амстердам. Чрез нея имах желание да свържа опита и интересите си към творческото сътрудничество, като работя с изходна точка София в международен мащаб. Не подозирах, че ще минат десет години след влизането ни в Европейския съюз, преди в София да се заговори, че нарастват индустриите, основани на знание (софтуерни разработки, гейм-, културни и творчески индустрии), и че изкуствата имат водеща роля за конкурентоспособността им. В моята област за всеки международен експерт е очевидно, че държавите се конкурират чрез водещите градове, които успяват да извоюват за жителите и гостите си нещо повече от досег до „луксозен живот в централните „елитни“ части на града“. Напротив, градовете в Европа и по света, които са богати на възможности за промяна и където творческата динамика дава нови посоки на мислене, създаване и развитие, определено са градовете на XXI в.
2. В София през последните три години свободната творческа сцена нараства (според 67% от отговорилите в анкетата, проведена в рамките на „Споделена визия”) и тя е наситена с творчески успехи във всяко от изкуствата, проучени в проекта. Очевидно е обаче, че има нужда от стабилизиране на развитието, защото условията за местна и международна видимост и за „пазар на изкуства“ са слаби. В сравнение с други европейски градове (като Берлин, Белград, Букурещ, Барселона, Билбао) свободната сцена на изкуствата в София е неразпознаваема или в застой. Това е мнение на 75% от участвалите в анкетата.
3. София е столицата на ЕС, върху която пада огромна отговорност да даде „глас“ на свободната творческа сцена и да я развие, за да може тя да пресъздаде за съседните страни и региони мястото, в което Европа е средище на талант, където изкуствата обновяват своите художествени практики и вълнуват цели поколения, защото там се споделят ценности и културни блага.
4. През последните 3 години свободната сцена реализира дейността си, като привлича подкрепа от частни лица и други фондове, в пъти по-голяма от тази, която получава от град София. Време е самият град да оптимизира ресурсите за развитие на творческата сцена и да се създадат условия за развитие и споделяне с публиката и други региони. Да се стимулира участие на бизнеса и да се изградят партньорства. Без целеви действия ще продължават трудностите пред професионалното израстване на творци и специалисти и разширяването на мащаба на дейност на творческите предприемачи. Настоящата „несигурна“ и без посока форма на подкрепа предизвиква загуба на талант и разбира се, на вече направени инвестиции – не в сгради, а в умовете, създаващи художествена и културна стойност, както и престиж. Основната задача на столицата е да сподели визията за развитие, която предложението на проекта изгради чрез широко гражданско и експертно участие, и да я вгради в план за действие, който до голяма степен засяга целите на вече действащите стратегии за развитие – за култура, интелигентна специализация и образование. Предвид ролята на София по време на Председателството на Съвета на Европейския съюз (2018 г.) това предложение за стратегия е особено актуално и изисква бързи действия.
АНДРОНИЯ ПОПОВА, музикант в групите Nasekomix, Help Me Jones и др.
1. Досега не е правено нито количествено, нито качествено изследване на състоянието на свободната музикална сцена в София. Поради това е трудно да се твърди със сигурност, но активни на тази сцена са приблизително 250 групи, двайсетина продуциращи компании, няколко разпространители и над 500 изпълнители, автори и продуценти.
Количеството и размерът на сцените и наличните технически и финансови възможности влияят силно на форматите, в които се случват проектите на свободната музикална сцена. Мотивация за експеримент са резидентни програми и проекти за международен музикален обмен, които София не предлага. Не на последно място ниското заплащане за музикантите в инициативи, които създават рискови продукти или формират нови вкусове, е демотивиращо. В голяма част от клубовете DJ-те са предпочитани. Рядко групи от над четири човека и „некамерни” ансамбли за класическа музика са устойчиви. Тази тенденция води до текучество на музиканти в много от проектите на софийската сцена и до известна несигурност в средата.
2. В последните 3 години броят на участниците в свободната сцена нараства значително. Въпреки своя ръст тя е силно фрагментирана, що се отнася до жанровото и стиловото разделение на творците и публиките и съществува в рамките на разделени субкултурни общности. Липсата на мрежа и обединение на свободната музикална сцена в София и на независимите музиканти е предпоставка за бавното й развитие като „сцена“ спрямо тази в Берлин и други европейски градове, където към 2016 г. свободните творци и музикалният пазар си взаимодействат с ярка полза за градовете и изкуствата. Класическата музика, макар и „патент“ на няколко музикални институции, също е представена на свободната сцена. Съществуват около 10 независими формации, които изпълняват барокова, неокласика, предкласика и съвременна музика.
На пръв поглед динамиката е положителна, но реалността, в която организациите работят и срещат своите публики на живо и през пазарни посредници, е сложна. Тя е по-трудна в София в сравнение с други градове в Европа. Непрестанно и видимо от сцената изтича талант. Водещ пример в това отношение е класическата музика.
3. Споделянето с публики на некомерсиалните музикални проекти е под постоянен натиск да се превърне културната активност в икономическа стойност. Свободните артисти имат за главна мотивация волята си да случват изкуство, без компромиси с разбиранията си за посланието, съдържанието и формата на продуктите и процесите зад тях.
Свободната музикална сцена в София е все още във фазата на формиране на по-широка публика. Това е процес, който тече бавно чрез живите изпълнения и присъствието в интернет. В настоящия момент и обстановка голяма част от артистите се справят сами и добиват ценни знания от всички области, свързани с музикалната сцена (от запояването на кабели до дизайн на плакат за събитие). Това развива участниците, но крие и своите рискове и със сигурност усложнява задачата им.
Срещата на свободната музикална сцена и публиката се случва въпреки липсата на достъп до платформа, която да съдържа информация за събитията. Най-често хората разбират от социалните мрежи или разговор с приятели за предстоящ концерт. Отразяването на събитията на независимите музиканти в големите медии се случва основно в Програма „Христо Ботев” и Радио „Бинар”, и двете част от БНР.
Независимата свободна сцена не се занимава с манифактура за хитове, подчинена на общата мода или опитваща се да наложи такава, въпреки че отделни продукти или изпълнители придобиват популярност. Създава съдържание, което не се нагажда спрямо публиката, а търси своята публика. Именно затова разпространението на информация за свободната сцена и обществената подкрепа е важна, за да не се загубва нейният глас в морето от комерсиална българска и международна музика.
4. Свободната музикална сцена е важна част от духа на София. В трудни условия тя все пак успява да расте и да създава качествени продукти, съизмерими със световните. Международният опит показва, че около пространствата за процес и изява на свободната сцена за музика се разгръща интензивна дейност. Те развиват всички аспекти на сцената и участниците в нея. Създават се множество връзки и възможности, които имат огромен ефект върху цялата сцена. Такива пространства София няма.
Обновяването на нашата представа колко многообразен е музикалният пулс на този град чрез подходяща информационна подкрепа и среда за разпространение и споделяне би го направило привлекателен не само за туристи и гости, но би променило и настроенията на града.
ПЕТЪР МЕЛТЕВ, актьор на свободна практика
1. Свободен театър винаги е имало и ще има. Изразът означава работата без трудов договор и извън поточната линия на организиране на артистичния труд, означава поставяне на силен акцент върху ролята на свободната инициатива и личната мотивация при създаването/участието в даден театрален проект.
За един млад актьор ситуацията е такава – в един „нормален“ театър те канят, пробват те в една постановка, ако се справиш добре и си добър „работник“, може да те вземат на щат и започваш да играеш в постановките, които театърът избира да поставя. Ако си добър работник и се справяш добре, в един прекрасен момент си звездата или примата на театъра… предначертано бъдеще. За много хора е прекрасно. Аз ги разбирам и подкрепям. Наистина.
Само че защо да не съществува и вариант като за мен, свободолюбивото яйце на свободна кокошка – виждаш нещо важно, актуално и реално, търсиш, правиш проучвания, събираш (включваш се в) екип, който според теб има голям потенциал, реализираш представление, пърформанс, театрална инсталация, аудиопроизведение… намираш му публиката… И защо и докога е необходимо този вариант да бъде отричан като възможен и да се атакува всячески? Още повече, когато вече се е доказал многократно в толкова много страни? Пътят на всеки артист е различен и той, ако не друго, трябва да има правото да го търси. И ако искаме да имаме големи артисти, трябва да намерим начини и основания да ги подкрепяме по най-разнообразни криволичещи пътеки.
Преди време видях документалния филм „Отместеното поколение“ (https://youtu.be/_p0A0vcQKUY). В него има толкова творци, толкова енергия, толкова успехи… „Сълза и смях“ за първи път като открита сцена, Галин Стоев, Теди Москов с „Ла Страда” и „Улицата”, Иван Станев, Възкресия Вихърова… С изумление разбрах, че и преди моето поколение е съществувал този вариант. И аз съм ги гледал. Много от тези представления. Само че изобщо не съм разбирал защо тези представления са различни. Откъде идва тази енергия, която струи от сцената. А си спомням впечатлението, което ми бяха направили. И още слушаме легенди за „Бит“ и други представления от това време. Всички тези хора днес са извън България или са обратно в конвенционалния театър, заедно с откритията си. А мейнстриймът (добрият такъв) малко може да си позволи да поема рискове, да бъде откривателски, ангажиран, да пропусне да поставя един сезон или да спре постановка, на която очевидно й е минало времето.
2. В последните години активните артисти и организации в областта на свободния театър са много. Иво Димчев, Десислава Шпатова, Момо, „По действителен случай” на Ирина и Огнян Голеви, „36 маймуни”, „Нейно величество тенджерата под налягане”, Неда Соколовска, Младен Алексиев… Едни влизат, някои изчезват, други преминават, трети се завръщат. Текучеството е голямо, разбира се, при условията, в които работим. Сигурно за много хора е нормално да е така, но цялата ни страна губи огромен творчески потенциал. Защото тези хора са свободни, имат огромна енергия, която избират къде да влагат и най-важното – имат какво да кажат на слушащите ги. Те могат много, захранват всички сфери, в които се използва творчество (маркетинг, реклама, дизайн, кино) и дават ужасно много различност на обществото ни.
През тези няколко години тези хора създадоха изцяло нови жанрове, лично преведоха или бяха катализатори за преводите на наистина съвременна театрална теория и драматургия, привлякоха много нова публика в театъра.
3. Много от тези артисти вече са развили собствена публика. Проектът ПроТекст на „36 маймуни” в четвъртото си издание трябваше да направи 6 или 7 представяния в рамките на два дни, поради големия интерес към тях. Документалният театър вече е мода, която започва да предизвиква интерес и в провинцията…
От сцената се интересуват преди всичко млади хора (много от тях откриват сценичните изкуства тук) и голямо количество професионалисти от всички възрасти – откритията на сцената определено доста бързо започват да се използват от всички други в полето.
През 2010 г. се създаде Асоциация за свободен театър (АСТ). Една от основните цели беше обединението на (колкото е възможно по-голяма част от) действащите в полето. И стана. Не беше лесно, не напълно, но стана. И Асоциацията успя да направи много неща. И много пъти видяхме как постигнатото с огромни усилия пропада заради некомпетентна политика, антагонизъм или просто така. Както например стана, когато за първи път се въведе демоничната методика за финансиране на театрите при последния опит за реформа. Благодарение на нея в момента е практически невъзможно за независими представления да се играят вътре в държавните и общински театри (освен ако не могат да си позволят наем от порядъка на хиляда-две хиляди лева за една вечер).
Другата й цел – налагането на наименованието „свободен театър“ – започва да се изпълнява. Може би посредством „АСТ фестивала“ за свободен театър, може би поради двете реализирани срещи на международната организация за сценични изкуства IETM, може би поради все повечето качествените продукции, които настоятелно повтарят, че са „свободни представления“.
4. Разполагаме с два реални финансиращи инструмента – на общинско и на държавно ниво – действащи малко несигурно (понякога някоя сесия не се обявява, сроковете често са плаващи понятия, бюджетите и приоритетите също, документацията – огромна), Гьоте-институт, Френският институт и другите чужди културни институти помагат спорадично. Много от продукциите се реализират със собствени средства из апартаменти, барове и паркове.
Най-големите ни проблеми са свързани със задържането на екип – хората буквално изтичат измежду пръстите ни, а когато говорим за професионални маркетинг специалисти, мениджъри и хора, които умеят да планират стратегически, те дори трудно се завъртат в полето. Разбира се, имаме огромни затруднения при достъпа до оборудвани за професионална работа сцени и репетиционни.
Ако искате да видите свободно представление, най-вероятно ще трябва да отидете в някоя художествена галерия. „Червената къща“ буквално отглежда представления и компании, много неща са се случвали в Art Hostel, наскоро се появиха вариантите I AM Studio, Studio FO и кино „Влайкова”. В момента се откриват и две микросцени, които също ще бъдат домакини на свободни представления още преди новата 2017 г. – Gaba bar и ХаХаХа ИмПро Палас.
Днес имаме диалог със Столична община. Със сигурност още много имаме пред нас, докато подобрим ситуацията видимо. Но кой знае… Според мен в бъдещето ни е предначертано един ден да успеем да убедим дори и Министерството на културата, че свободният театър също е важна част от културата.
Въпросите зададе ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА
