Сънища без засилка

Йордан Ефтимов

Радост от съществуването на приятеля

Сънят ми преди ставане днес беше за някакъв нов приятел скулптор, който изобразява отсъствието. Много ми бяха харесали неговите работи „Шест месеца без Илия“ и „Околосветското пътешествие на мухата Цеца“ – паметник на липсата на някакъв човек, не на човека, а на липсата му за приятелите му, и опит да се проследи как изглежда консистенцията на въздуха и прозрачността на джамовете след преминаването на мухата Цеца през различни места.
Толкова се радвах, че го познавам.

Пролет 2014

Слънцеяд

Слънцеядството е привлекателно не толкова икономически, колкото морално. То е надскачане на биологическата природа на човека. Разбира се, няма нищо по-почтено от това да се храниш с лъчите, които слънцето и без това пръска, като екскременти. Но дали слънцеядството е модерно, като теософията, или трябва да го търсим при диваците в Гвиана, в Амазония?

Къде обаче слънцеядите по-добре ще превръщат светлината в материя – на върха на небостъргача или между клоните на четиридесетметрово дърво в джунглата? Не е ли на полюса, където снегът с неговото албедо ще им осигурява разсеяна свръхсветлина, а ъгълът на земната ос е достатъчен, за да прекатуриш всичките си сигурни представи?

3 август 2014

Верига

В този ден цялото училище е в големия градски парк:
бригада вместо часове.
Всички ученици събират кестени
по следната добре отработена процедура:
един от всички е избран –
взима кестенче от тревата
и го подава на следващия във веригата,
а той на следващия до него.
Както се предават тухли или кофи вар
при строеж.
Това би могло да е сън.

28.11.2016

Войната на червената и бялата вишна

Тази сутрин сънувах войната
на червената и бялата вишна.
Не самата война, разбира се,
а че според някакъв колега е важно
да отчета и тази война,
когато правя такова проучване
като това, което правя.

1 септември 2014 г.

Трети фрагмент от един или три съня

Този е артистът на сезона.
Акцията му се нарича Електрификация
на сърцето.
Проста работа:
посещава през седмица
кардиохирурзите. Влизат
през рамото и му поставят
пейсмейкър. Сменят
му клапа. След това сменят сърцето
със сърце на друг човек.
След това и другото сърце –
със свинско. Свинското също стои само седмица
и идва ред на изкуствено сърце.
Акцията се проваля,
когато според артистичния план
трябва да остане без сърце –
вързан за кръвоносната система на друг човек.
Жена му се е развела с него
още при операцията с клапата. А някой си Динко,
полакомил се в името на общото благо,
вече е посетен от знахара на махалата,
разтълкували са му пълния замисъл
и е изчезнал без следа.
Така и не се стига до връщането
на всички чаркове,
както са били в самото начало.

Ноември 2013

Вечна татуировка

Лъв, птица, повтаряща като бормашина, и змиорка.
Преди 15 години си беше татуирал лъва
и надписа „45 години стигат“.
Тогава все още бе безсмъртен
и можеше да обвинява без срам.
Сега смяташе един час
за предостатъчен.
После добави папагала
и превръзката с липсващото око.
Беше приел, пиратите
са най-добрият израз на самоконтрол.
А рибата, която не бе риба,
сякаш му трябваше, за да помни,
че всичко се измества през пластове вода –
в огледало, където се настигат
вечно замръзналите му образи
отпреди, отсега и от занапред,
безброй образи, насечени от мътната вода.

Стихотворението, което написах, след като се събудих на 22 септември 2014 г. Събудих се с него. В съня ми наляво-надясно се хвалеше, че го е написал, поетът и мой приятел Пламен Дойнов, така че то не само е сънувано, но и откраднато насън.

Бакрач

Сънувах това нещо, но то не бе последният сън, затова ми се е поизтрило: Разказвам някому за проучванията си на един шекспировед на име Бакрач. Да, и аз забелязах, че фамилията му напомня за тази на проф. Бакрачева, но беше някакъв руски евреин, емигрирал след ВОСР в Англия. Та Бакрач твърди в своя книга, че Шекспир убил 2 хиляди души, като им дал отрова с идеята, че те сами биха искали да я вземат, но не им стиска. Тоест само им е помогнал да изпълнят тяхно си решение. Цялата тази работа – като част от моите издирвания по студия за шекспирознанието.

13 ноември 2014

А преди това сънувах, че в една болница въртели страшна далавера с гипс – правели уж милиони гипсирания, а всъщност препродавали гипса за тях – от него ставали чудесни вази, кашпи, дори маси и столове, екоинтериор.

Сън за галерия, или Ангажираният зрител

Беше открито ново изложбено пространство, при това не в НБУ, но с архитект Зарко Узунов. И като част от пиар кампанията бяха решили няколко месеца в първата зала при входа да стоят по цял ден на един диван, а понякога прави пред някоя картина – прави, но замръзнали в поза на зрители, – един, двама или трима голи. Голи, но понякога с шал, с кецове, с очила или шапка. Първият такъв, естествено, е бил самият Зарко. Аз влизам в сюжета няколко седмици по-късно. И разговарям с единия от голите, който ми е приятел. В тази седмица освен него са съблекли и гаджето му, а в кампанията участва и прочутата плеймейтка Николета Лозанова. Но Николета, първо, не стои много, а за половин-един час, второ, облечена е в скиорски костюм. Била гола отдолу, каза ми моят гол приятел. Оказва се, че освен пиар тази кампания е и за набиране на дарения за новата галерия – всеки може да гласува с есемес за най-любимия си гол зрител. И голата под скиорския костюм Николета вече била бИла всички останали – дотук с 50 хиляди събрани лева.

22 март 2015