Справедливостта като химера: по повод случая с преводача Мурдаров

Популярни статии

бр. 26/2017

Владимир Трендафилов

Худ. Дамян Дамянов

Странното в случая е, че всичко е ясно. Плагиатството на Владко Мурдаров е очевидно. Всеки, който си е направил труда да прочете статията на Ана Димова[1], ощетената преводачка на Йозеф Рот (браво, ЛВ, за рядко ценната публикация!), е разбрал, че става дума за флагрантен препис, при това не на пасажи в отделен разказ, а на цял сборник разкази, преведени и издадени само тридесетина години по-рано. Приликите между двете версии впечатляват с мащаба си, разликите са инцидентни и непредставителни.

Във всяка простъпка, дори най-лошата, има вариации на стилистика, които много пъти са определящи за отношението ни към нея. Тук стилистиката е брутална, арогантна, бияческа – все едно гледаме побойник-дангалак, който току-що е отнел баничката на минаващо момченце и сега го приканва със стиснати юмруци: „Хайде де, ела си я вземи.“ Именно заради цялата явност на простъпката, заради пасторално неприкритото й естество, можем бързо да се досетим защо Мурдаров въобще се е решил да плагиатства. Ами защото е сметнал, че може да си го позволи и че няма кой да го накаже. Герой на нашето време.

Спомням си друг един подобен случай, само че по-стар, на който случайно се натъкнах още в зората на професионалната си кариера. През 1979 г. в популярната библиотека „Галактика“ на варненското книгоиздателство излиза сборниче с разкази на Едгар Алън По, озаглавено „Спускане в Маелстрьом“, в превод на Александър Бояджиев. Преводът, между другото, е много добър. Само едно му е лошото – че копира почти дословно част от един малко по-голям сборник с разкази на По, излязъл през 1966 г. в поредицата „Книги за всички“ на издателство „Народна култура“. Сборникът се казва „Без дъх“, преводачът е Георги Славов.

Случаят хем е различен, хем е същият. Разликата е, че прегрешителят не беше някакъв фактор на политическата, културната или публично-медийната власт. Беше просто преводач на литература от английски, макар и все пак сред по-известните. Тръпката на неравновесие, а оттам и на потенциално изкушение, минава всъщност през „оригиналния“ преводач. Много скоро след излизането на томчето „Без дъх“ Славов е емигрирал на Запад и според неписания, но категоричен регламент на социалистическото книгоиздаване всички негови преводи (както впрочем и името му) са станали „опасни“ дори за споменаване, камо ли за цитиране или анализиране. Едновременно с това те са излезли извън правната и обществена опека и са се оказали оголени и беззащитни пред евентуални преписвачески инициативи. Ето от какво се е възползвал Александър Бояджиев и затова е дръзнал да плагиатства – мястото, където е бръкнал, е било неосветено от закона и официалния морал, поради което той е сметнал, че не го застрашава някаква санкция. Ами прав е бил. Поради същата причина моят разобличителен текст по повода си остана тогава ненаписан.

След всичко, което е открила в „преведеното“ от Мурдаров, Ана Димова би могла да го спука от подигравки в статията си. Би могла просто да го направи на дреб. И с основание. Простъпката сама си го проси, особено както е осъществена, проблемът е как да устоиш на изкушението. Но не го е сторила. Подходът й е сериозен, внимателен, грижлив, предпазлив. Избегнала е личните оценки. Съсредоточена е изцяло върху текста (текстовете). След публикацията на материала й е отнесла въпроса до вниманието на Съюза на преводачите в България. Той от своя страна (прави му чест!) поръчва експертно становище от Гергана Фъркова-Ангелова, авторитетна германистка, самата тя преводачка на Рот, и на база на това становище излиза със свое такова, публикувано пак в „Литературен вестник“, в което изцяло подкрепя казаното от Ана Димова. Казусът е кристално ясен и в друг случай бих се зачудил защо въобще съм седнал и пиша настоящия си текст.

Ами ето, затова. Гледах Мурдаров на 23 юни в собствената му рубрика „Език мой“ по БНТ. Беше денят му за отговор срещу обвиненията в плагиатство, основателни или не. Отрече всичко. Каза, че езикът на Рот е лесен и това правело шансовете за случайно съвпадение между два превода на негово произведение много големи (за тази глупост лично аз, на мястото на Димова и в един идеален свят, бих се разхождал с подковани обуща върху костите на Мурдаров поне в разстояние на два последователни абзаца). Каза, че разликите били по-важни от приликите, но подкрепи тезата си само със заглавието на един от разказите и с една епитафия вътре. Беше очевидно, че тия детайли ги е превеждал сам. Уви, въпросът за всичко останало извън тях остана да виси. Гласът му навремени потреперваше някъде около глътката и свидетелстваше, че и той самият не е уверен в убедителността си. Макар да бе запазил нахаканото си поведение на несменяем медиен любимец, бе позагубил сякаш усещането си за привилегирована неуязвимост. За сметка на това пък много му помагаха останалите присъстващи в предаването. Те буквално пренесоха на ръце прегрешилия преводач над всички актуални и потенциални резилни пунктове с един елементарен административен похват. Вместо да си играят да аргументират и опровергават критиката, те просто омаловажаваха източниците й: един вид, имало там някаква статия в „Литературен вестник“, някакъв съюз на преводачите я подкрепил, струва ли си да се занимаваме с такива дреболии, я да минаваме към по-важните неща… Нищо повече нямаше. Предаването приключи в неутрални граматически води, а Мурдаров продължава да си води тв рубриката за щ-тата и ер-малъците и досега.

Направи ли ви впечатление? Дотук не съм споменал ни веднъж обстоятелството, че през 2009 г. Владко Мурдаров бе оповестен от Комисията по досиетата като бивш агент на Държавна сигурност. Знаете ли, писна ми от история. Писна ми от биография. Писна ми от предисторията на проблемите. Ясно е, че у нас, макар да има закони, режимът на санкциите не работи и в резултат няма справедливост. Справедливостта я няма и в съда, и в парламента, и в полицията, и във властта по места, и в театъра, и в изкуството, и в литературата. Как бихме могли да се надяваме, че сферите на художествения превод и медийната конюнктура ще са нещо различно? Очевидно не са. Специфично при нашия случай, официалните институции на културата, включително и Съюзът на преводачите, имат минимално публично присъствие и нямат никаква публична или друга власт. Съответно, каквато и критическа оценка да излъчат те, няма кой да я разпространи, да я включи в режим на санкция, на естетическа норма или поне на морално въздействие. Защо да й обръщат внимание хора като Мурдаров, които плават високо над професионалните, обществените, моралните или естетическите норми поради това, че се числят към затворените елити на властта в сферата на културата?

Това съществува вече от доста време, какъвто и да е произходът му. То не е просто система от ченгета, които държат властта от края на социализма насам и за наша зла участ отказват да измрат. Системата, каквато е, е в състояние да се възпроизвежда, защото създава достатъчно на брой притегателни точки за евентуалните кандидати да влязат в нея и да си пробват късмета нагоре по етажите й. Тук нямам желание да правя подробен анализ как функционира тя, защото в момента не точно това ме занимава. Ще кажа само, че тази система е оптималната за произвеждане на бутафории в изкуството и литературата. Тя поощрява не творците, а администраторите на процесите в тези две сфери. Тя поощрява не талантливите, а посредствените, не ентусиастите, а хитреците. Специално в литературата тя поощрява не критиката, а рекламата, не независимото писане, а писането заради конкурсната награда. В резултат, поощрява не четенето, а нечетенето. И това не е ситуация, от която трябва да се опасяваме за момента. Това е в момента ситуацията.

[1] Димова, Ана. „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“. Литературен вестник, 11, 21.03.2017.

 

Подобни статии

1 КОМЕНТАР

  1. БРИЛЯНТЕН ТЕКСТ, ЧЕСТНА И СМЕЛА ПОЗИЦИЯ, А ПОСЛЕДНИЯТ АБЗАЦ…КЪНТИ КАТО АНАТЕМА НАД НАШЕТО ВРЕМЕ (И ЗА СЪЖАЛЕНИЕ Е АБСОЛЮТНО ТОЧНО ПРЕДСТАВЕНА „В МОМЕНТА СИТУАЦИЯТА“)

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Времето е превишено. Моля попълнете кода отново.

Най-нови статии

spot_img
spot_img