Няма чудеса, откакто…
(избрани тетраметри)
Роден около 680 г. пр. Хр. на о-в Парос, Архилох е считан за един от първите елински лирически поети и един от създателите на жанра ямб: кратки поеми с игриво, иронично, често присмехулно съдържание в различни размери с преобладаващо присъствие на ямби, трохеи и дактили. За живота му знаем малко, предимно от неговите собствени стихове. В някакъв момент напуска Парос, за да вземе участие в една военна експедиция до о-в Тасос. Сам определя себе си като едновременно слуга на Музите и на бог Арес. Според повечето автори краят му е някъде около 645 г. пр. Хр. От многобройните му поеми до днес са оцелели малко над 300 фрагмента върху камък или папирус, или като цитати у различни автори. Те варират от една дума или няколко букви, до 40 и повече стиха. Тук публикуваме някои от най-известните стихове на поета в т.нар. каталектичен трохаически тетраметър: стих, състоящ се в чист вид от осем трохея, като втората сричка на последния липсва (затова е и наречен каталектичен, т.е. съкратен). На български сме предали този размер условно: с ударена сричка в началото и в края на стиха, с редуване на трохеи, ямби и дактили вътре в стиха (което се допуска и в гръцкия оригинал) и с вариации в дължините на стиха (което също се допуска в оригинала, където в рамките на една дума може да има повече от едно ударение, за разлика от българския, където то е само едно). Номерацията на фрагментите следва тази в наложилото се издание на Мартин Уест. Всички фрагменти на Архилох ще излязат на български в края на 2017 г.
фр. 89
всичките сега по ней……………………………………..
с дим покриват те …………………………………………
с корабите, остри..…………………………………………….
вражи, става сух……………………………………………..
слънце, хъс……………………………………………………..
с многото мечти ……………………………………………
Наксос [1], влизат………………………………………………..
сеч на дървеса……………………………………………….
траят и държат мъже ……………………………………
на войската ей това ………………………………………
сякаш че без гняв…………………………………………..
братски……………………………………………………………
от което срязаха парче………………………………….
с удари рушат…………………………………………………
тия работи на мен духът………………………………..
из дълбочини………………………………………………….
но макар мъртвец…………………………………………..
знай сега, ако…………………………………………………..
думи, който ще………………………………………………..
и на Тасос там едни………………………………………..
и Тороне [2]…………………………………………………………..
другите на корабите бързи……………………………………
и…от Парос………………………………………………………
брат………………………………………………………..
дух…….…………………………………………………………….
огън, който тъкмо в кръг…………………………………
в края на града…………………………………………………
те земята щом сквернят…………………………………..
и Ерксиас [3], хвърл.………………………………………………
тръгва той на път……………………………………………..
не, не са попътни те…………………………………………………………….
фр. 105
Глаукос [4], виж – до дъно се разбунва вече цялото море,
облак горе плъзва, на рида на Гюрай [5] прав стои.
знак за буря е това. От неизвестното пронизва страх.
фр. 106
……………………. кораби бързи в морската шир,
……………………..……свихме и платната до едно,
…………………………………….. и без корабно въже.
Имай милост, татко Зевсе, с вяра ще те почетем,
също вятъра задръж и не хвърляй върху нас,
тази буря, вече вдигна се разбунена вълна,
…………………….. погрижи се………………
…………………………………………………………д.х.
фр. 108
В Тасос се събрахме всички видни гръцки хаймани.
фр. 112
…………………………………….……..
……….………………….и надежда аз тая
……………………тътне клетата войска
………………….еб.н…аркадският осел
………младите, все много се надяват те
…………………Куротрофос [6] през града
…………………………………………..
…………………………вдигаш ти ръце
…………..……………..смазва го тълпа
………………………….него приближи
……..……………той на Афродита мил
………………………..сякаш е щастлив.
фр. 114
Не надут водач ми трябва, ни засукан генерал,
нито къдрокос суетник, ни подстриган на венец,
дай ми някой дребен, в коленете кривокрак,
стъпващ здраво на земята и с преливащо сърце.
фр. 116
Сбогом Парос и смокини, сбогом морски мой живот.
фр. 118
По ръката Необуле [7] да докоснех аз веднъж.
фр. 119
Труженик да буха в меха и корем върху корем,
лашкайки бедра в бедрата…
фр. 122
Вече ненадейно няма и в какво да се кълнеш,
няма чудеса, откакто Зевс, бащата от Олимп,
спусна нощ по пладне, яркото светило скри [8],
и без слънце у човека страх ужасен се яви.
Всичко стана вероятно и възможно след това.
Никой да не се диви, зърне ли в морето днес
земна твар като делфин морска паша да пасе,
не милее тя за твърд, гони шумните вълни,
а делфините се скитат по гъстак и планини.
фр. 128
Дух, разбунен от оплетени тревоги, дух,
прав посрещай трудното с изпъчени гърди,
стой, не трепвай даже в допира с врага;
щом победа извоюваш, гордостта си крий,
в загуба – недей пропада у дома сломен.
Радвай се в доброто, а на злото се мръщи,
всичко с мяра; ритъма на хората познай.
……………………………………………
…………a приятелите стискат за врата.
………………………………………………………….
Превод от старогръцки: Георги Гочев и Петя Хайнрих
1 Най-големият от Цикладските острови в Егейско море и съседен на Парос, родното място на поета.
2 Полис, разположен на полуостров Ситония, средния от трите Халкидически полуострова.
3 Вероятно приятел на Архилох. Споменат е и в друг фрагмент.
4 Вероятно приятел на Архилох. На остров Тасос е открита надгробна плоча с неговото име.
5 Става въпрос или за скалите върху носа на о-в Тенос, един от Цикладските острови, или за митологичните скали, върху които се разбира корабът на Аякс от Локри при връщането на героя от Троя.
6 Епоним на женско божество – Афродита, Артемида и др. – букв. „Хранителка на младежи“.
7 Постоянен персонаж в стиховете на Архилох, момиче, за което героят на поемите е сгоден, но впоследствие баща й разваля годежа.
8 Вероятно става въпрос за слънчевото затъмнение от 648 г. пр. Хр.
