„Хралупата” е ново културно пространство в центъра на София, създадено от Валентин Дишев и младите поети от Школата за литература и хуманитаристика „Глоси”. Бутик за думи, образи и смисъл – каквото е мотото на „Хралупата” – обединява литературно и визуално и си поставя за цел да предостави сцена на млади български творци. За по-малко от пет месеца са се състояли поетични четения и спектакли както на утвърдени, така и на дебютиращи поети, литературни дискусии, няколко изложби на художници и фотографи, прожекции, премиери на книги.
Как се появи идеята за „Хралупата”?
Валентин Дишев: Преди години мечтаех да създам „свое място”. Наричах го за себе си „Хралупата на поезията”. Мислех го като мъничко, а книгите с поезия – като онова, което е неговото лице. И кухнята… Да – представях си как вечер, на две или три масички, присядат хора, обичащи книгите и поезията, а аз им готвя…
Когато подготвях предаването на цялото си „наследство” – списания, издателства, проекти, цялата си „история”, всичко пазено и развивано в годините – на младите хора и автори, които ми сториха честта да бъдат мои приятели, исках да им подаря и тази мечта. А какво ще се случи с нея зависи само от тях. Защото целта на цялото това „наследяване” е превръщането на нечия „история” във възможност за бъдеще за другиго. Тяхно бъдеще. Каквото го поискат. Съвсем сигурното е, че в това „издание” на „Хралупата” не готвя.
Коя/каква е общността около това начинание, кое държи една общност жива и нащрек?
Георги Гаврилов: Общността около „Хралупата” се състои от един основен кръг хора – това сме аз, Валентин Дишев, Теодора Тотева, Христо Мухтанов, Росен Григоров, Антонина Георгиева и Наталия Иванова. Освен този кръг около нас се образува и още един, по-широк, но също важен за съществуването на мястото – можем да твърдим, че „Хралупата” вече има своите верни посетители, които, освен че присъстват на повечето ни събития, привличат нови хора и разпространяват името ни. И тези два пръстена от хора са именно онова, което държи една общност жива. Всеки един от изброените участва със сърце, дух и ум в идейното и интериорното развитие на пространството. Мисля, че чрез „Хралупата” всеки един от нас намери едно голямо липсващо парче от своята „мисия” тук. Получава се нещо като взаимна индукция, ако си послужа с метафора от друга една сфера. Идеите и начинанията, които имаме и ни предстоят, са наистина много, така че очаквайте големи изненади в най-скоро бъдеще.
На пръв поглед хралупа и бутик са две недотам близки пространства. Какво и защо ги обединява?
Антонина Георгиева: Първата ми асоциация при предложението за име „Хралупата“ беше малко, топло и уютно пространство, дом. За кратко време тя се превърна точно в това – място, където всеки от нас и всеки от вас е добре дошъл да се стопли с думи, образи и смисъл. Бутик, който предлага изкуство в най-различни форми.
Валентин Дишев: „Хралупата” е име. „Бутик” е определение. Всъщност „напрежението” между двете беше търсено – то отваря пространство: между „свое, мило, мъничко, сгушено…” и „стил”. Това е и декларация: „Всичко, което правим, ще е сближаване и близост, но няма да допуснем „Хралупата” да стане бърлога”.
„Стефан Караджа” 22 – това е на пъпа на София. Как влияе самото място на средата и привличането на разнопосочни публики?
Георги Гаврилов: Мястото е неслучайно. Дълго време търсихме подходящата локация за изграждане на „Хралупата”. Сега ми е трудно да си я представя другаде, ул. „Стефан Караджа” 22 е мечтано разположение в самото сърце на града – между три метростанции, близо до Столична библиотека, НАТФИЗ и театралната улица „Раковски”. Публиката е свикнала да посещава събития в този район, затова беше изключително важно да се позиционираме именно там. Особено през зимните месеци процентът на посещаване би спаднал значително, ако локацията ни беше различна. Мисълта за хората, за това да бъде достъпно и удобно, беше основна в избора ни.
Имате няколко основни направления под шапката на „Хралупата”, на които се случват събитията при вас, като най-основните сякаш са „Поезия и образ” и „Ние сме”. Защо поезия и образ и кои сте вие?
Георги Гаврилов: Ще започна отзад напред: „Ние сме…” е поредица, в която представяме авторите, стоящи зад „Хралупата”. До този момент собствени вечери са имали Теодора Тотева, Христо Мухтанов и Антонина Георгиева. През април ще чете Наталия Иванова, а през май – Росен Григоров. Аз също имах едно общо поетично представяне с Маламир Николов, който е от хората, помагащи, когато могат, за мястото. „Поезия и образ” е кратко определение за събитията, в които авторите се изявяват в няколко направления (пример: Александър Байтошев, Калоян Праматаров с илюстрациите на Борис Праматаров, Антонина Георгиева – четене и откриване на изложба), което е една от първичните ни идеи – да разчупим обичайния формат на литературните и културни вечери в столицата. Затова и всяко събитие в „Хралупата” е различно, авторите имат пълна свобода на себеизразяване, няма сценарий, по който ги водим, важното е да се мисли върху концепция, създаване на атмосфера, пренасяне в друго измерение. Видеозаписи от всяко наше събитие можете да откриете в канала на ARSMedia в Youtube. Поезията и образите са първото, което ни обедини. Но още през май ще започнем и нова рубрика, за която сега няма да издам нищо, но се надявам с нея да достигнем до още повече хора и да ги заинтригуваме. И като вътрешен облик, и като тематика на случващото се „Хралупата” постоянно се променя и за краткото време от създаването й възприехме това като още една нейна характеристика, пластичността, кипенето, преобразуването без финална точка.
Как избирате кои творци да каните в „Хралупата”?
Георги Гаврилов: В „Хралупата” каним както утвърдени автори, така и търсещи свой път. Единственият филтър, който прилагаме, е човекът да бъде талантлив, да има какво да каже и да желае да го сподели. Още в началото започнахме да получаваме и съобщения, обаждания, заявки за организиране на четения от автори, които сами са ни намерили. Това ни вдъхнови още повече, видяхме, че нещата започват да се получават, да работят, името ни ставаше разпознаваемо малко по малко. Така се запознахме с много нови хора, отворихме кръга си. В момента сме в процес на организация на най-голямото събитие до този момент, в което участие ще вземат както част от авторите, гостували до този момент, така и други, все интересни имена. Ако всичко се случи по план, събитието ще се проведе в началото на май.
Какво представлява литературното събитие през двадесет и първи век?
Наталия Иванова: Най-важният въпрос по отношение на литературните събития сякаш е не „какво представлява”, а „какво трябва да представлява”. На западната сцена например този отговор е все по-ясен: популярните четения на млади автори приличат повече на моноспектакли, дори и пърформанси, които привличат публика по-скоро заради изпълнението, а не заради литературата сама по себе си. В този смисъл поезията отстъпва място на драматургията – диалогичност, ярки и провокативни образи, по-малко и по-лесни за възприятие метафори, ясен сюжет. Това има и някакво обяснение – във време, в което вниманието ни е разпиляно непрестанно, събирането му на едно място се случва с атрактивност. И въпреки че нямам конкретни съображения „против”, ми се струва важно литературата за четене да не страда от литературните четения и да не се превръща в неин роб (или дори придворен шут). Ако ме питате обаче как това да се случи, без да се губи публика, конкретен отговор нямам.
Какво е мястото на града и градската среда за съвременния творец?
Росен Григоров: Градът, особено голям град като София, може да е едновременно и изключително подходящ, и проблемен топос за твореца. От една страна, уникалността е все по-изключена, което култивира еднаквост, но от друга – градът предлага полета за съпротиви, които другаде не биха могли да се оформят и които често са в основата на творческия процес. Постоянната възбуда на съзнанието от динамиката на градския живот и многото впечатления води до нервни реакции, отключващи инстинкта на твореца да опита да съхрани индивидуалността си, от която пък е призован да се откаже, за да бъде полезна част от обществения механизъм. Именно в тези културни разломи се оформя пространството за изкуство.
Христо Мухтанов: Визията на „Хралупата“ е за излизане от стандартните рамки на литературното събитие. До голяма степен нещата, които се случват на литературната сцена в София, продължават да бъдат предимно прочитания на текст, а не представяния, които да включват също визуални или музикални форми. Литературното събитие при нас се превръща в събитие за изкуствата. Разбира се, ние тръгваме от текста и думите, защото това е основното поле на повечето от нас. За нас литературните събития трябва да се разгръщат върху текста. Това се оказва ключов момент при организирането им. Градската среда и сцена са неизменна част от същността ни и това се усеща от нашите текстове.
В „Хралупата” също има и книжарница – могат да се купят книги, поезия и хуманитаристика. Какво търсят посетителите?
Теодора Тотева: Интересно е, защото вече се наблюдава определена практика. Всеки път след представяне на автор при нас, на следващия ден идват хора, за да търсят негова книга или картина. Този факт ни прави изключително щастливи, ние сме дали гласност, възникнала е потребност, създала се е връзка. Това още повече ни доближава до литературата и ни подсказва, че сме на прав път, че има смисъл от нашите думи и образи.
Разкажете някаква странна или забавна история около мястото, случайните минаващи и новата среда за визуални и поетични експерименти.
Теодора Тотева: Като човека, който отваря „Хралупата” и посреща различни посетители… Ставала съм свидетел на най-различни интерпретации на името и мястото от случайните минувачи. По няколко пъти на ден чувам как различни гласове сричат по улицата – „хра-лу-па-та”, после прочитат „бутик за думи, образи и смисъл”. Случва се дечица, вече на възраст, на която могат да четат, да питат родителите си какво е „Хралупата”? „Какво значи и какво има вътре?” Така няколко пъти млади семейства са се спирали, влизали са и са разглеждали мястото. Също така са ме питали и „Кой живее в Хралупата?” Забавните истории винаги са по-любопитни, когато не са разказани. Затова ще премина на темата за новата среда за визуални и поетични експерименти. Това, което е повод за радост, са нашите посетители и автори, които ни гостуват. Всяко едно представяне е индивидуално, носи собствен език и характер. Ето и някои подробности. Събитията преминават като усещане за ново пространство – в сърцето на града ти вече отсъстваш от градския шум и си напълно потопен в света на автора, в поетиката му, в неговия разказ. За около час и половина ти напълно потъваш и съпреживяваш. Създава се атмосфера, в която знаеш, че литературата живее.
А какво ви се чете на страниците на ЛВ?
Георги Гаврилов: „Литературен вестник” е изградил своето име през годините, преживял е много трудни години, последните знам, че също са такива. Това, което липсва според мен във всяка една литературна медия, е публикуването на средноодобрителна критика – за книгите винаги се говори или с възторг, или с пълно отхвърляне, а от тези крайности никой няма съществена полза. Бих се радвал много да видя на страниците на ЛВ повече критически текстове, които посочват и силните, и слабите страни на една новоизлязла книга. Знам, че това е трудно начинание най-вече защото много от авторите не са готови да посрещнат открита оценка за творбите си, но би било хубаво за всички, включително и най-вече за авторите, ако това се случи.
И анонси за предстоящите събития в „Хралупата”.
И накрая един футуристичен въпрос – какво е бъдещето на българската поезия?
Теодора Тотева: Бъдещето на българската поезия ще бъде такова, каквото всеки от нас го създаде. Има много неясни прогнози, въпросът е то да бъде осъзнато и мислено. Това се отнася за всички времена. А ние се надяваме на най-доброто. Със сигурност трябва да се дава по-голяма изява на българската поезия и литература по света. Трябва да се разпространява, показва и да се заявява. Но преди това ние имаме нужда да заявим ролята на поезията тук – това, което тя прави и ни дава, да я утвърдим и най-вече да работим за нейното по-широко разпространение, точно както прави и „Хралупата”.
Валентин Дишев: За да има промяна – трябва да има поезия.
Разговора води ФРАНЧЕСКА ЗЕМЯРСКА
