Събиране, изваждане, умножение, деление и много други основни математически знания са събрани и поднесени изключително атрактивно от Крис Окслейд (автор на детски книжки с над 200 заглавия зад гърба си) и Уесли Робинс (илюстратор на свободна практика) в книжката „Вълшебна математика“. Изпълнена с множество илюстрации, капачета, плъзгачи, колелца с прозорчета и разгъващи се вложки, тя успешно улавя и задържа интереса на децата. Основната фигура, която се явява учител за малчуганите, е вълшебникът Плюсминус. Книгата излиза на български само година след отпечатването й във Великобритания през 2016 г. Номинирана е в категорията „Нещотърсачи“ на наградата „Бисерче вълшебно“ за 2018 г.
Защо тази малка книга е важна? Казано накратко, защото демонстрира най-доброто от т.нар. „интерактивен подход на учене”, при който информацията се преподава чрез игра. Така учителят не само преподава, той общува с детето, което, така или иначе, общува най-пълноценно именно чрез игра. Този вид книги са малка крачка в правилната посока към реформиране на закостенялата ни образователна система. Наместо учебниците да се пълнят с все повече обяснения от същия текстови вид, те трябва да стават по-игрови. Това би стимулирало както креативността на децата, така и усещането им, че се справят. Днешните учебници и помагала, дори и за най-малките, често водят до ефекта на потиснатия ученик, стимулират у детето усещането, че не разбира и не се справя. Това е често явление при преподаването на предмет като математиката, който не малко деца намират за труден и по-скоро скучен.
Ето един пример от подхода в книгата. В нейния увод, наречен „Магията на формите“, книгата се обръща директно към детето, като го приканва да влезе в ролята на Плюсминус: „За всеки вълшебник е важно да различава геометричните фигури, защото те са навсякъде около нас и във всяка може да е скрита магия. Погледнете нощната картина през моя прозорец. Можете ли да откриете всички кръгове, квадрати и триъгълници в нея?“ Отстрани на текста се намира въпросният прозорец, през който се вижда нощната картина, а под малко капаче е скрит и отговорът на загадката. Магията е налице: от едни форми, свързани по определен начин, са се получили други. Важно е и това, че отговорът е поставен под капаче, което детето трябва да отвори: това е знак, че играта, в която най-често нещо се скрива, е истинска.
Авторите очевидно се стремят да следват ритъма на детското съзнание, видим най-вече в начина, по който детето играе. Стимулират се повече сетива – не само ума, но и очите, досегът. Докато учи за формите на пространството, детето действително усеща наличието на пространство и посредством операциите, които извършва, се ориентира в него. Така формулната информация, която трябва да се запамети, става много по-лесна за разбиране и помнене, но и нещо още по-важно за постигането на желания резултат: тя става достоверна. Детето удостоверява, че нещо е истина за него най-вече в игрите, които играе. Всички сме забелязвали този ефект у децата: математиката, която за нас е висша форма на абстрактна истина, за тях е недостатъчно убедителна и нещо, с което просто се примиряват, защото в действителност не разбират как тези черти и числа участват в техния живот.
Тъй като основният замисъл на книгата е обучението да се случва посредством игра, в нея е наблегнато на многоцветните илюстрации, както и на всякакви разгъващи се елементи и вложки. Образите, създадени от Уесли Робинс, са изключително пъстри и немонотонни, а разгъващите се елементи определено събуждат любопитството и на възрастния. Що се отнася до стила на текстовете – той е съвсем изчистен, липсват сложни думи и словосъчетания, както и абстрактни понятия, изискващи допълнителни обяснения. Изреченията са кратки и ясни. Това напълно отговаря и на категорията, в която книгата попада – детско помагало.
Принципът „Малкото е повече“, който сработва страхотно в комуникационен план, т.е. в общуването между книгата и детето, е донякъде слабост в плана на самото знание. Информацията по математика, която се предлага в книгата, е всъщност оскъдна и колкото и чудесно да е поднесена тя, обективно прави впечатление, че това са съвсем базови знания, които може би детето вече е научило от друго място. Налице е известно подценяване на неговите възможности – предвид и възрастовата група, към която книгата бива адресирана (8+). Може би е трябвало да се добавят и повече задачи, както и малко по-сложни игри.
В заключение: детето ви едва ли ще стане шампион по математика с тази книга, но тя е идеалното средство да го запознаете с основите на този предмет, който в училище – по всеобщо мнение – се преподава скучно. Книгата позволява многократна игра и твърдите корици, които биха я запазили за по-дълго време, са съвсем уместни. Единственото притеснение за родителя може да бъде цената, която е неоправдано висока за книжка с обем от 18 стр. в категорията „детско помагало“.
Роберта Стойнева
Крис Окслейд, Уесли Робинс, „Вълшебна математика“, София, „Фют“, 2017,
18 лв.
Роберта Стойнева е студент стажант в „Литературен вестник“ по програма „Студентски практики“ на МОН.
