Александър Святогор
Още в първите дни и години на революцията, излагайки в печата и пред аудиторията великите идеи на безсмъртието и космоплаването, аз ги сведох до няколко съвсем непълни, но достатъчно определящи нашия облик твърдения. За мен беше важно в съзнанието на околните да се запечатат идеите в техните основни контури, във форма, близка до лозунга, а научната им и философска обосновка, се представяха само ако възникнеше реална необходимост от това.
Нашата основна ценност е реалното безсмъртие на личността и нейния живот в космоса. Тази ценност ние превърнахме в цел и така се образува нашата телеологическа концепция. Нашата философия е преди всичко велика телеология и всички философски проблеми поставяме под знака на нашите велики цели.
Ние се основаваме на нашия неизтребим инстинкт към безсмъртие, на жаждата към безкрайното велико творчество и се доверяваме на нашето биокосмическо съзнание, за което светът е обективно реален. Битието е безкрайна арена на великата борба за утвърждаване на максимално съществуване, водена от всички онези, в които е заложена индивидуалност и цел.
Нашата етика е етиката на делото в посока на осъществяване на великите цели на биокосмизма. Нашите етически норми се определят от нашата цел (в което ние сме напълно противоположни например на Кант, за когото ценността и целта произтичат от нормата). Нашата етика намира опора в нашата космология: та нали ако светът беше хармонично завършен, готов, то не би имало място не само за нашето дело, но и за ничие друго.
Върху тези философски предпоставки, представени тук в крайно сбит и непълен вид, се основават идеите на биокосмизма, които можем да сведем до следните положения:
1. Смъртта принизява човека, разлага човешкия род: прекомерната грижа за живота ражда страх, нерешителност, низост, лъжа, деформация. Коренът на социалната несправедливост, на деформиращата частна собственост, на междуиндивидуалните, националните и класовите антагонизми е в смъртта. Тази локализация на времето (смъртта) е извечната основа на духовния и материалния разпад на личността и обществото.
2. Но човекът носи в себе си могъщ, неизтребим инстинкт към безсмъртие и затова не може да се примири с порядъка на смъртта. Смъртта е дотолкова логически безсмислена, етически недопустима, естетически изкривена, че проблемът за безсмъртието възниква в съзнанието на човека по неизбежност. Като не се е примирявало със смъртта, човечеството е търсило спасение в религията, в мистиката, в надеждата за безсмъртие поне на духа.
3. Днес, когато религията е на изживяване, когато е ясно, че религиозното и мистическото решение на проблема на безсмъртието нямат реална основа, когато биологичните основания на смъртта са разколебани, човечеството може да пристъпи към реализация на индивидуалното безсмъртие като безсмъртие на личността в цялата пълнота на нейните физически и духовни сили.
4. Биокосмизмът твърди, че само в борбата за индивидуално безсмъртие личността и човечеството като цяло намират пълно освобождение, че тази борба е автентичната основа на духовното и материалното обединение на хората, че в тази борба личността и обществото ще израснат до небивали размери на своята сила и творчество, в нея ще се извиси неизмеримо човешкият род.
5. Трябва да се отбележи, че проблемът за личното безсмъртие, или имортализма, в биокосмизма се разглежда и като проблем на възкресението. Възкресението преди всичко е логичен завършек на проблема за личното безсмъртие, гаранция за случайната, принципно не неизбежна смърт на човека, вече утвърден в личното безсмъртие. Затова проблемът с възкресението е вързан с възстановяването на живота на хората, живели преди нас.
6. Наред с проблема на имортализма биокосмизмът издига и проблема с интерпланетаризма. Ако първият корен на индивидуалното и общественото зло е в смъртта (локализацията на времето), то вторият корен на това зло е локализацията на пространството, т.е. превъзходното на домашното огнище, родния град, нацията, държавата, расата. Даже интернационализмът в крайна сметка е само локализация във вселената.
7. Човечеството вече е на прага на интерпланетаризма – та нали след епохата на въздухоплаването непосредствено ще последва епохата на космоплаването. Интерпланетаризмът засяга проблема за това как да се преодолее космическото пространство, как да станеш гражданин на космоса, активен участник в космическия живот, регулиращ и трансформиращ със своята мъдра воля движението на космическите тела, преустройващ стари и създаващ нови светове.
8. Проблемите на имортализма и интерпланетаризма не могат да се разглеждат отделно, нито пък да се свързват механично. Техните проблеми произтичат един от друг, те са взаимообусловено органично цяло, обединено в общия термин „биокосмизъм“.
9. Дори и в биокосмизма да има елемент на фантастика, то тази фантастика не може изцяло да бъде сведена до утопията. Биокосмизмът се опира на последните завоевания на науката и техниката и тъкмо затова фантастиката на биокосмизма е достатъчно узряла, за да могат проблемите на имортализма и интерплатетаризма да се поставят на дневен ред. Ние твърдим, че биокосмизмът е новият максимален план за живота, към който трябва да се придържа човекът и човечеството като цяло и към чиято реализация трябва да се пристъпи сега.
10. Нашето твърдение, че е дошло времето да се поставят проблемите на биокосмизма като актуална задача от нашия реален живот се основава върху оценката ни за разгръщащата се световна борба между угнетени и угнетители, между труд и капитал. Тази борба цели унищожението на класовите различия, което от наша гледна точка е необходима предпоставка към поставяне на проблемите на биокосмизма в тяхната всеземна пълнота. Революцията несъмнено съдържа в себе си тенденциите на биокосмизма и определянето, събирането и организирането на тези тенденции трябва да бъде важна част от задачите на дейците на революцията най-малкото защото поставянето на проблемите на биокосмизма като максималния план например днес, когато революцията продължава, ще допринесе за победата на революцията в първия смисъл. Такава оценка на революцията ни дава възможност, без да се отдръпваме от осъществяване на идеите на биокосмизма в бъдеще, след революцията, да пристъпим към събиране и организация на биокосмическите сили още днес.
11. В борбата за биокосмизъм не трябва да се прави никаква подмяна и съглашателство от религиозно-мистичен характер. Вместо задгробното безсмъртие и безсмъртието на духа, нашата цел е безсмъртието тук, на земята, в реалния космос, безсмъртие на личността в цялата пълнота на нейните духовни и физически сили. Затова към религията и мистиката ние се отнасяме непримиримо отрицателно. По същия начин вместо мечтателно-поетическото, мнимо проникване в космоса ние издигаме реалния интерпланетаризъм като актуална задача пред техниката.
12. В борбата за биокосмизъм ние следваме завоеванията на науката и техниката и в същото време се стремим към тяхното пресъздаване, а също и към философията, социологията, икономиката, изкуството и т.н., съгласно нашата телеология. Тоест съдържанието и формата на тези културни фактори трябва да бъдат моделирани от зрителния ъгъл на великите идеи на биокосмизма. Ето защо биокосмизмът е начало на съвършено нова култура, нов порядък на нещата, ново битие.
Тези дванадесет положения съставят „Първия скрижал на биокосмизма“, който е и ще остане онзи основен ствол, от който, разлиствайки се, се разширява нашето творчество, нашата пропаганда, нашата борба. Ние носим велико евангелие и е трудно да се осъзнае небивалата досега грандиозност на движението, което трябва да обхване целия свят и което започваме ние, биокосмистите, тук, в Русия, в центъра на Великата Революция.
Досега човечеството наподобяваше хората на древния философ, които са живеели в пещери, където са виждали само сенките на нещата. Днес, в лицето на биокосмическия авангард човечеството може да бъде уподобено на същите хора, но вече излезли от пещерата и виждащи на слънчева светлина истинските неща, даже решени да погледнат към самото слънце. Ние твърдим, че дори и да не е днес, то в близко бъдеще човечеството ще гледа на себе си и на света с нашите очи и с радост ще издигне знамето на биокосмизма.
Разбира се, в нашето движение са възможни и грешки, а нас, първите вестители и вождове, най-вероятно ни чака гибел. Но нас възможността даже от големи грешки и неуспехи не ни смущава, тъй както упоритият завоевател не се смущава от опасността от дълги поражения. Онзи, който има велики цели, който твърдо е уверен в себе си, който е смел, конкретен и ясно издържан, той в крайна сметка е винаги победител.
14 януари 1922
Превод от руски: Галина Георгиева
