„Нищо в бягството не е бегло. Стовари ли се веднъж върху живота, не го пуска до края“ – пише Илия Троянов в „След бягството“. Бягството е предварително обмислено събитие, решително действие, рискован ход на поелия към неизвесността в чужбина, но още и белег, който маркира човека до края на живота му в самото определение – на бежанец. Книгата „След бягството“, публикувана през месец май на изминалата 2017 г. в Германия, вече е издадена и на български от издателство „Сиела“ в превод на Екатерина Войнова.
Както подсказва самото заглавие на творбата, „След бягството“ отново се отнася до една от добре познатите теми в творчеството на писателя Илия Троянов – за пътешестването като екзистенциален феномен. Тематично книгата се сближава със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Събирачът на светове“, „Номад на четири континента“, „Щурият глобус“ и др., като следва да се отбележи, че в „След бягството“ отново леко се разпознава/улавя автобиографичната идентификация на автора с литературния герой. В настоящата книга обаче героят остава без име, а местата, по които пътешества, не добиват конкретика. В „След бягството“ не става въпрос единствено за българина бежанец, а за бежанеца изобщо – без оглед на неговата национална принадлежност или (не)приобщеност към определена общност. По този начин книгата постига по-общ, универсален характер, като в създадения образ на винаги/вечно пътуващия човек, за когото няма финално пристигане след бягството, може да се припознае всеки. За това свидетелства и самият автор в интервю за Българското национално радио от 14 август тази година. В него Илия Троянов споделя, че е получил отзиви от германци, които са били принудени след 1945 г. да бягат от Източна към Западна Германия, като написаното в „След бягството“ много напомня на техните лични преживявания.
„След бягството“ е есеистична книга, написана във фрагменти, които на места писателят „смесва“ с „минидраматургии“, разиграва кратки драматургични сюжети. Въпреки накъсването на текста на кратки отрязъци, част от които биват поднесени тезисно и напомнят квинтесенции, книгата не създава впечатление за хаотичност. Точно обратното, „След бягството“ има ясна структура, добра подреденост и последователност в разгръщането на тематиката. Фрагментите са организирани в два основни дяла. Първата част е озаглавена „За заблудите“, а втората – „За спасенията“, като е търсен съвсем умишлен баланс в броя фрагменти – по 99 във всяка от двете части. В първия дял е използвана римска номерация във възходящ ред (от I до XCIX), а във втория – арабска номерация в низходящ ред (от 99 до 1). По този начин книгата постига своеобразна парабола на емоциите по зададената от автора координатна система, образувана от двете пресечни оси в живота на бежанеца – на заблудите и спасенията.
„Бежанецът е особена категория човек“ – настоява книгата. Комплексна, многопланова и усложнена. Бежанецът е чужденец, застанал (или заседнал) на границата между две пространства – емигрант, който никога не се интегрира напълно в рамките на чуждата територия, но за когото няма и връщане назад към отечеството. Какво се случва с човека след бягството? В книгата могат да се откроят няколко проблемни ядра, които авторът засяга – езикът, родината, носталгията, непрекъснатото движение, преминаването на граници и въпросът за идентичността.
За езика и комуникацията с Другия, за доверчивостта и смелостта в изговарянето на собственото име, което назовава придошлия. Чуждият език е провокация, която акцентът издава и пред която майчиният отстъпва място.
За родината, която е географски отдалечена в настоящето, но никога дистанцирана от съзнанието на бежанеца. Родината е противоречива – едновременно като отсъствие и присъствие, отхвърляне и завръщане към нея посредством спомените от миналото.
За носталгията – „незавършена тъга, която се вкопава все по-дълбоко в собствената същност“ на другоземеца. Но и още: „висша форма на невежество, вредно за спомените вманиачаване“, от което с времето се открива спасение.
За непрекъснатото движение, изведено от Илия Троянов като водеща дефиниция на бежанеца. Бягството бележи началото на нескончаемия ход, в който беглецът реализира себе си и при който пристигането до крайна дестинация се оказва илюзия/утопия.
За преминаването на граници като предизвикателство в търсене на индивидуалните посоки на живота. Границите регистрират промяната на статуквото и правата, посредством които чужденецът ще се легитимира.
За идентичността на човека, която го разграничава едновременно от своето и чуждото пространство. Много красноречива е аналогията, която авторът извежда с дървото, останало без корени: „Едно отсечено дърво може да стане лодка. Коренът е мъртъв. Дърво без корен. Качваш се в лодката, пориш водата, насочваш се към нови брегове. Лодката-дърво може да се преобърне – казва си бежанецът, но няма как да пусне корени. Какво ли би било – мисли си, докато гребе спокойно, – ако идентичността се определяше само по плодовете на дървото?“. В чужбина бежанецът изгражда своя живот от нулата и личността винаги ще копнее да заявява себе си през индивидуално постигнатото, но въпреки това неизбежно ще продължава да носи етикета на националната принадлежност.
Знакова в тази посока на разсъждения е и корицата на българското издание, дело на художника Дамян Дамянов. Тя илюстрира множество разнообразни форми на печати върху страница от международен паспорт, в които е изписано заглавието „След бягството“. Печатите, от една страна, бележат тъкмо промяната на живота; вододела, който настъпва при емигрирането в чужда държава. От друга страна, те могат да бъдат разгледани още като свидетелство за границите на идентичността, които се разширяват и обогатяват спрямо палитрата от култури, с които бежанецът се среща.
Темата за емигрантството е актуална както в български, така и в европейски и глобален план. В творбата на Илия Троянов се откриват множество внимателно подбрани препратки към разнообразни дискурсивни полета – литературни произведения (напр. на Овидий, Братя Грим, Мартин Лутер, Едуард Саид и мн. др.), филми („Носталгия“ на Андрей Тарковски), медийни изказвания (на Тереза Мей) и др. По този начин книгата хвърля мост към различни времена и епохи и се стреми да обогати и уплътни идейно зададения контекст. Следва да се отбележи, не на последно място, прецизността и фактологичната акуратност на автора при употребата на метатекстовете – в края на книжното тяло се открива списък с използвани цитати.
„След бягството“ е кратък по обем текст, който типологизира фигурата на бежанеца. Главният акцент в книгата е поставен тъкмо върху човешкия индивид и неговите потребности, а политическата тема (която мотивира бягството), така актуална за Троянов от романа „Власт и съпротива“, този път остава встрани. И следва да се каже, че без съмнение, независимо от житейските трудности, с които се сблъсква, героят на Илия Троянов е космополит.
МАРИЯ РУСЕВА
Илия Троянов, „След бягството“, превод от немски Екатерина Войнова, ИК „Сиела“, С., 2018.
