Но как, чрез каква ловка игра би се осъществила, как би станала по-лесна за разказване историята на нашето пътуване към Изтока?
Херман Хесе, „Пътуване към Изтока“
За всеки заинтересуван от творчеството на Рада Букова пътят към неговото откриване може да е дълъг, изпълнен с препятствия и капани. Въпреки че говори с готовност за нещата, които е правила, тя отказва да ги определи или класифицира, преминавайки от едно изразно средство в друго в търсене не толкова на определена концепция, колкото на нов смисъл в предмети и форми, които вече имат такъв. „Аз не правя „творби“. И аз не знам какво“, казва ми при една от последните ни срещи, смущавайки един съвсем дисциплиниран изкуствоведски опит да се говори за работата й. Художничката продължава да устоява и на упражнението, в което се състои нареждането и поддръжката на собствен уебсайт, но за сметка на това публикува сравнително редовно в социалната мрежа Instagram. Смесицата от снимки на творби, предстоящи изложби и такива на (може би) случайно уловени моменти и намерени предмети, парадоксален избор на присъствие в онлайн пространството, дава още по-парадоксално видимост не толкова на кариерата й на художник, колкото на вътрешния й свят, в който се ражда специфичният поглед към форми и материи.
Именно с това и книгата „РБ/RB” напомня силно на обекта на своя интерес. Проектът за нейното създаване започва още през 2014 г., когато Рада Букова печели финансиране по наградата „Гауденц Б. Руф“, връчвана от 2012 г. насам за „създаването на художествени творби на български художници и събития, представящи съвременното българско изкуство в България и чужбина“. Проектът е по-късно подпомогнат и от галерия SARIEV Contemporary, която представлява художничката в България. Вписана за наградата като каталог, книгата бързо излиза от рамките на формата. „Исках да се явява като път, като мост между различните неща, които съм правила през годините и онази невидимата част, която публиката често пропуска – концепции, протоколи и др., но която може да свърже творби и през три изложби“ споделя Рада Букова. Идеята придобива плътност с променлива скорост. Първоначалният замисъл за множество текстове от различни автори е постепенно отхвърлен от художничката, отчасти и заради невъзможността да намери подходящите хора. С течение на времето и изложбите се изгражда диалог с Даниела Радева, изкуствовед и куратор, което постепенно води към сътрудничество и накрая текст. Но животът между два свята предполага гласове и от двата. Френският художник Жером Гиг, за когото Рада Букова казва, че притежава особен поглед на критик, без да бъде такъв, става автор на втория. Това особено „двугласие“ и неговото превръщане в книга правят от „РБ/RB” издание, неподдаващо се на лесна класификация, на която всъщност не подлежат и разискваните в него творби.
Заглавието, лаконично и непретенциозно, носи в себе си цялата специфичност на проекта. Идващо под формата на инициалите на художничката, то предполага повече поглед към нея като личност и творец, отколкото към конкретна идея или насока на работа. Избор, продиктуван и от самите текстове, които дълбаят, всеки по собствен начин, различни по големина пролуки във вътрешния й свят. Написано едновременно на кирилица и латиница, заглавието предвещава и многоезичността на публикуваните текстове – български, френски и английски, подчертавайки по този начин и международната насоченост на книгата. Но изборът на две азбуки подсказва и двата свята, между които твори Рада Букова и чието преминаване от един в друг тя често определя като преобръщане. Именно към такова води и графичното оформление, разработено в сътрудничество с графичния дизайнер Михаела Ангелова и студио ПУНКТ. Двата текста са изградени като две независими книги, мъдро оставящи избора за ред на четене в ръцете на читателя. Графичният език демонстрира и усет към визуалния свят на художничката с характерните за него игра с формите и привидна опростеност. „RB и РБ се развиваха някак самостоятелно, но с мисълта за едно цяло, разказва Михаела Ангелова, Рада ни описа RB като структурирана, конкретна и логична, затова и отношенията между елементите в дизайна са сдържани. Текстът е коректно поместен, визуалният материал е след него и не прекъсва мисълта му. Дават си необходимото пространство и се допълват. Противоположно на RB, РБ е интуитивна, разнородна, малко хаотична и още със „Старт”-а си ми се искаше да обърква визуално. Разлиствайки книгата, едва ли веднага ще усетим, че някои от снимките са завъртени, други не, и това създава изображения в съзнанието ни, които да поставим под съмнение, да се върнем на тях и да ги погледнем по нов начин. Текстът се лута във формата, не знае къде е точното му място, става по-широк, по-тесен, бива разкъсан от изображенията, после се завърта на 90 градуса и се появяват работи на Рада, които изобщо не са споменати. Като цяло, четенето не е спокойно, а активно.“
Въпреки смисловите и стилистични различия в двата текста, те започват с коментар на една и съща творба – „Начало на пътуването на Изток“, която Рада Букова създава през 2015 г. по време на престоя си в Истанбул. Случаен според нея избор, който изгражда обаче своеобразна спойка между два съвсем различни наратива. В текста на Даниела Радева той е обусловен от характера на работата. „Това произведение може да се постави и в началото на разказ за работата на Рада Букова, защото препраща към няколко от любимите й теми – суета, илюзия, детство, прости форми, прости предмети, сложни смислови връзки. Както и това, че „скулптурата не е просто нещо”. И докато за Радева той служи като въведение към специфичната употреба на различни изразни средства от художничката, за Жером Гиг той се явява претекст към едно по-широко изследване на света на Изток и Запад, в което по-късно търси връзки и влияния. „Начало на пътуването на Изток“ не е обаче единственото произведение, което двамата автори разглеждат едновременно. Творбите „Хоризонт“ (2011) и „Победа“ (2013) също стават част от два различни типа анализи и свидетелстват за множеството гледни точки, които предлага Рада Букова.
Разгледан в своята цялост, текстът на Даниела Радева е едновременно логичен, анахроничен и анархичен, контролиран от подзаглавия, които насочват към един или друг аспект от работата на художничката. Илюстрирането му с множество различни, дори понякога несвързани директно с него или нереференцирани творби, може да остави впечатление за визуална пренаситеност, хаотичност и разхвърляност. „Всъщност това не са капани, пише Радева, така Рада подсказва или дори може би се опитва да управлява четенето. Предизвикателството за нея не е в измислянето на ново изразно средство или нова форма, а в това да доближи зрителите до нейната собствена нагласа да не разчита на готови, утвърдени модели за боравене с образи и форми. Затова и тази книга не би следвало да се разглежда като каталог или портфолио, а по-скоро като изложба.“ Без да придава ретроспективен характер на своя анализ, Даниела Радева предлага в него и един необходим поглед към някои по-малко познати или поизостанали в архивите на времето творби и експерименти на Рада Букова. Такава е например мащабната интервенция в публичното пространство, озаглавена „Прекосяване на пустинята в шест етапа“, която художничката реализира по време на фестивала НОЩ/Пловдив през 2014 г. и която припомня способността й да работи с пространства също толкова добре, колкото и с предмети. Припомнени са и сътрудничествата й с други хора. „Тези „други хора” са в известен смисъл допуснати или приобщени, или може би дори „експлоатирани” като съавтори именно поради тяхната невинност по отношение на визуалното“, пише още Радева. Сред тях е синът й Пол, който освен че присъства директно или индиректно в някои от работите – негови са кецовете в „Начало на пътуването на Изток“, а самият той се вижда до космонавта в снимка на творбата „Ниска резолюция“ от 2015 г., става съавтор на изложбата „Цвят син“ (2012). В нея Букова пресъздава уголемени по стените на изложбеното пространство негови рисунки. А в самостоятелната (до известна степен) изложба „Небето е цвят“ (2014) художничката сътрудничи с незрящата Ангелина Кръстева, която „вижда по-добре“ по начин, различен от нейния. Изключително интригуващ, провокиращ, а за някои може би дори абсурден, дразнещ или неприемлив е протоколът на вече реализираната работа „Panic”. Въпреки че не може да бъде пресъздаден, ефемерният характер на някои често пърформативни творби може да бъде уловен именно чрез т.нар. „протокол“, който художникът може да състави за негова бъдеща реализация. За Рада Букова обаче „самият протокол се превръща в работа сам по себе си, защото случайността на асоциациите в реализираните елементи веднъж описани, стават преднамерени“.
Съвсем различен е подходът, който избира Жером Гиг. Внесени още в началото на текста, понятията Изток/Ориент и Запад художникът постепенно вплита в изследването не само на работата, но и на влиянията, които събития или личности имат върху Рада Букова. Такова например се явява комунистическото минало на България с лозунгите му за по-добър живот чрез труда и партията, които Гиг оприличава на търсене на различни форми в облаците или т.нар. „парейдолия“, понятие важно за Рада. Баща й, художникът Никола Буков, и работата му със стъкло също са част от това минало и тези влияния. Негова снимка присъства и сред много по-малкото на брой илюстрации, подбрани от Гиг. Интересно смислово допълване и преплитане се получава с текста на Даниела Радева с разгледаната в него работа „Светлина“ (2012). Инсталацията е от 38 пити стъкло с различен цвят, създадени от Никола Буков през годините, но изнесени и подредени от художничката в реда, в който са получени. „Рада израства сред парчета цветни стъкла, следобедни лъчи и строги архитектурни форми“, ще напише и самата тя в текста, придружаващ работата й „Всички“, реализирана тази година в католическата църква „Св. Йосиф“ в Пловдив. А в края на своя текст Жером Гиг се спира и на творбата „Bikini“ (2009), в която Рада Букова преплита, в типичната за нея игра на думи и асоциации, моменти от световната история на 20. век, рекламата и клишетата за женската фигура. За избора на творбата за корица на книгата Михаела Ангелова казва: „Считах, че това, което ще изберем за корица, не бива да представя Рада чрез някоя конкретна нейна работа, а трябва да подсказва характера на цялата книга и когато се вгледах отново в “Bikini”, забелязах, че те могат да бъдат извадени от контекста си и да имат ново значение за конкретната цел. Дори закачката, че така разделени, отделните картонени триъгълници наподобяват стрелки, които показват посока и ни въртят из каталога, който няма правилно начало, ми се хареса много. Просто си дойде на точното място“.
„В работата си Рада Букова понякога е склонна на крайности, нарочно довеждане на формата до там, където се чудиш „къде започва и къде спира творбата”, пише Даниела Радева. „РБ/RB” напомня това твърдение. Без да предлага нито определено начало, нито конкретен край, книгата изследва многоликия, вечно преобръщащ се свят на художничката. В нея не могат да бъдат намерени нито ясна и кратка биографична справка, нито подробен списък с изложби, награди и участия, но пък историята като че ли става по-лесна за разказване, а капаните по пътя още по-примамливи.
Десислава Милева
Книгата „РБ/RB“, Рада Букова, текстове на Даниела Радева и Жером Гиг, публикувана от Sariev Contemporary Пловдив, 104 стр., може да бъде закупена в галерия Sariev Contemporary, Artnewscafe (Пловдив), Generator (София) и Ofr. Bookshop (Париж).
