Разговор с Вера Млечевска
На 10 февруари в Софийската градска художествена галерия Веселина Сариева, Вера Млечевска, Светлана Куюмджиева и Йоханнес Артинян (I-Creativ Studio) представиха двуезичния сайт за съвременно изкуство www.operartfiles.bg. Концепцията на сайта е измислена от Веселина Сариева в сътрудничество със Светлана Куюмджиева и Вера Млечевска, а I-Creativ Studio стоят зад дизайна и програмирането. Именно това е поводът за разговор с Вера Млечевска, която се явява куратор и главен редактор на съдържанието на сайта. Проектът Open Art Files: Теми, Хора, Пространства, Документи в българското съвременно изкуство на фондация „Отворени изкуства” е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019”.
Open Art Files е чудесна инициатива. Тя дава наглед в полето на съвременните визуални изкуства в България, както и възможност да се проследят връзки, линии на влияние и взаимодействие, притегателни места. Сайтът е структуриран в четири прости рубрики – Теми, Хора, Пространства и Документи. Разработените статии дават вертикален срез в много различни сфери на съвременното изкуство. Това ли беше най-сложната част за обмисляне и концептуализиране?
Не, тук трудността е в това, че някои от темите са основани върху развитието на една медия, каквато например е живописта или фотографията, а други теми са основани върху принципи на мислене и работа, каквито отразяват въвеждането на обекти или редуцирането на визуалното, трети пък са тясно свързани със социални измерения на визуалното като представянето на пола в изкуството. Всяка от тези теми обаче може да присъства в друга.
Темата за архивирането те е занимавала в предварителната подготовка. Когато става дума за близкото минало или за настоящето, на което сме преки свидетели, се оказва, че поради липса на дистанция е особено трудно да се концептуализира в обща рамка, която да сговори автори и тенденции отвъд събитието на конкретните изложби, пърформанси, инсталации. Какви са най-големите препъникамъни при създаване на архив за съвременното изкуство у нас?
Тази платформа бе замислена да популяризира българското изкуство сред една по-широка аудитория, в страната, но и извън нея. Тя не е започната с идеята да бъде архив. Когато става дума за боравене с изображения обаче е важно да се запази някаква връзка с физическото копие, което може да не принадлежи на един и същ архив.
Някои от авторите – художници и изкуствоведи – активни от 80-те насам, са съзнателни за това, че трябва да се погрижат за архивиране на тази история на изкуството и вече съществуват архиви и наченки на архиви. Като цяло това са едни фрагментирани архиви, каквато всъщност е и нашата арт сцена. Това, което поне може да направи платформата, без да претендира, че е архив, е да запази именно тази връзка с автентичността. Сам по себе си един архив е много трудоемка задача, което изисква огромен ресурс и компетенцията на различни специалисти.
В сайта има представени над 130 артисти (художници, куратори, галеристи, историци на изкуството и критици), а в раздел документи са описани общо над 1500 ресурса – снимки, видеа, статии, брошури от изложби, каталози. Това е огромна свършена работа. Какво те изненада, след като от идеята сте стигнали до тази солидна база данни?
Всичко това е направено с много усилия на хората от екипа и на самите художници и куратори. Иначе не би могло да се случи. Това, което е важно, е платформата да устои във времето.
Споменаваш, че проектът цели една нелинейна история на процеси в българското изкуство от 1980-те до днес. Дали има някаква асиметрия по отношение на десетилетията – по-ясен наратив за това какво се случва на сцената на визуалното изкуство през 80-те и 90-те и по-неясен и несигурен по отношение на периода след 2000 година?
Повечето колеги странят от това да правят анализи върху толкова близък момент. Първо, защото се смята, че трябва да има историческа дистанция от тези процеси, второ, защото повечето автори са действащи активни творци. Самите художници са много чувствителни относно какво се пише за тях, което поставя пишещия в една много некомфортна позиция. Това всъщност пречи и на критиката в днешно време. Смята се, че критикът трябва да е абсолютно безпристрастен, а един художник е свободен да прави каквото си иска заявление и то да бъде разчетено по точно определен начин. За това именно настоящето все не е демилитаризирана територия.
Иначе според мен има достатъчно интересни явления в съвременното изкуство, които чакат да бъдат артикулирани. Не трябва да забравяме, че на сцената навлезе цяло едно ново поколение художници.
Как да четем определението „съвременно” изкуство в тази платформа? Ти си част от инициатива на фондация „Отворени изкуства” – „Въведение в съвременното изкуство”. Това е поредица лекционни курсове, които имат образователен характер и са насочени и към една публика от неспециалисти. Има ли мисионерски залог в опита да бъде представена сцената на съвременното изкуство извън тесните среди?
Инициативата е на фондация „Отворени изкуства”, а Open Art Files е подкрепен от „Пловдив 2019”. Аз се опитвам да изпълня със съдържание тези платформи с познанията и волята на колегите. Иначе ние сме малко или много затворени в нашите изследователски проблеми, тесни познания и академични тези. С това рискуваме да се затворим и да се превърнем в сектанти. Затова е важно да припомним, дори и на нас самите, че всъщност изкуството не е просто някаква научна дисциплина. То е дълбоко свързано с обществото.
Днес консумираме ежедневно образи, които приемаме за даденост. Обаче зад тях стои композиция, ритъм, постановка, време, послание, спекулация – изобщо десетки решения, които някой е направил, за да изгради един образ, независимо дали е предназначен да ни забавлява, да ни манипулира или да ни продаде нещо.
Хората на изкуството имат сетивност за тези неща и успяват да ги кристализират в една или друга форма. Затова изкуството говори за много повече неща, отколкото за себе си. Това остава сякаш на заден план, заради различните режими на строга професионализация. Затова тези платформи са полезни, защото създават едно поле на диалог.
Накрая един по-абстрактен въпрос – как може да запазим, опишем и архивираме живото, непредставимото, протичащото, онова, което толкова често е в сетивността на съвременното изкуство?
Всеки го прави по различен начин, с гледане, четене, слушане, снимане, колекциониране.
Разговора води КАМЕЛИЯ СПАСОВА
