Разговор с Кирил Станоев
От 11 до 30 април в Галерия „Синтезис” се състоя интересната Ви изложба „Поп Артъ”. Нека започнем от заглавието – откъде дойде идеята за съвместяването на поп арта и стария български правопис? И как се съотнася тази сплав с концептуалните решения зад отделните кадри?
Заглавието е дело на куратора на изложбата Калин Руйчев и носи своя шеговит тон. Съвместяват се чудесно, защото изложбата има и тънък хумористичен привкус.
В тази изложба преплитате характерни черти от ренесансовия италиански портрет и цветове и обекти от поп арт. Какъв ефект сте търсили с тази миксирана хетерогенна структура. Как различните пластове говорят помежду си?
Харесвам импресионисти, както и американския съвременен портрет. В този смисъл имам влияние и от Гоген, Едуард Хопър, Бо Барлет и други. Смятам, че това е най-правилната стилистика за този тип портрети и затова са реализирани по този начин. Надявам се, че си говорят добре.
Как колекционирате странните предмети за „Поп Артъ”? Как решавате кой модел с какво ще взаймодейства?
Събирам реквизит от всякакви възможни места. На първо място от Битака. Съчетавам моделите и предметите по чувство, като естествено, изпробвам по няколко варианта.
Каква е ролята на животните и зеленчуците във фотографиите ви в тази изложба?
Животните вероятно са подсъзнателна връзка с дивата природа – едновременно добре позната и дълбоко мистична. Зеленчуците и изобщо храната са материалистичната връзка с битието.
Как сте избирали моделите си, те имат особено силно присъствие пред камерата? Имате ли техники, с които въвеждате модела в идеята за своята фотография, или нещата се получават в действие?
Работя с модели по два начина – от модел към идея и от идея към модел.
Когато имам конкретна идея за кадър и си представям конкретен образ, опитвам да намеря най-близкия човек до тази визия. Това става по Фейсбук, групи за кастинг, агенции, приятели и всякакви подобни начини.
При обратното често се случва да открия случаен човек с интересна за мен визия. В този случай се запознавам, оставям си координати и предлагам да работим заедно в бъдеще, в случай на интерес и от другата страна. Нямам особена техника, нормално общуване между фотограф и модел.
„Поп Артъ” е между портрета и плаката, между алюзии с творби от живописта и от комикси. Какво за Вас е плакатът? Върху какви комикси сте работили?
Плакатът е интересна форма на визуално изкуство. Правил съм собствени комикс-проекти в ранна и по-зряла възраст.
Каква е ролята на клишето в съвременното изкуство и по-специално във фотографията?
Надявам се да не работя с клишета и се старая поне през 1-2 години
да правя нови неща, за да не се повтарям.
Галерия „Синтезис“ е мястото на „Поп Артъ”, има ли логика на подредбата на всяка от стаите?
Да, кадрите бяха подредени по вътрешен смисъл. Бялата, Зелената и Другата стая.
Изкушени сме да Ви попитаме един прост въпрос. Фотографията е силно йерархично изкуство. Предвид новите медии, кое е онова, което легитимира фотографа днес?
Зависи от фотографа и целта. Ако е комерсиален – големи кампании и професионализъм. Ако е артист – художествени проекти и конкретната публика. Ако работи само за себе си, реализация на собствените творчески търсения, а за добро настроение стигат и лайкове в социалната мрежа.
По традиция искаме да Ви попитаме коя е революцията, в която се припознавате? И кой е фотографът, или артистът въобще, от всички времена, с когото, ако имахте възможност, бихте работили?
Не се припознавам в конкретна революция. От почти всичко харесвам по нещо. Не бих направил нищо съвместно с никой, но бих чиракувал при всички големи художници.
Разговора водят Франческа Земярска и Камелия Спасова
