Пламен Дойнов
Известно е, че юбилейното време, в което публично четем творчеството на големи поети и белетристи, превърнали се в класици на ХХ век, поставя на изпитание почтеността на занаята на литературния историк. Как да постъпи? Дали безконфликтно да селектира „само трайните неща“, върху които да изгради апологетична версия за значението на чествания автор? Дали изцяло да премълчи, или само бегло да намекне за нелицеприятни епизоди от живота и творчеството на класика, като акцентира върху най-важното, върху Главното, заради което го помним и честваме? Или да постъпи несвоевременно антиюбилейно – да изтъкне онези човешки и творчески заслепения, окачествени като временни заблуди, които подчертават авторовите противоречия, рискувайки да бъде обвинен не просто в безтактност, но и в опит за поругаване на паметта на големия творец? И основното колебание: Точно юбилейното време ли е моментът на изчерпателно посочване на всички текстове, създадени от юбиляря, включително и онези, които очевидно минават за незначителни, непрестижни, а дори и срамни?
Такива морализаторски заострени въпроси могат да стъписат литературния историк и да блокират неговата воля за инвентаризация и интерпретация, да го разколебаят да изпълни незаобиколимо задължение – да не премълчава нищо, което знае и което има пряко отношение към образа и целостта на литературната личност, за която пише.
Един юбилей не бива да пречи да бъде видян и представен цялостният образ на писателя. Напротив, тъкмо юбилейното време дава шанс литературната история да си свърши работата по оцелостяването на едно авторско присъствие, като отговори на ключови питания: Как се стига до „трайните неща“ в едно творчество? Какъв избор е заставен да извърши авторът в конкретни ситуации? През какви моменти преминава, за да изработи почерка си? Какво точно прави поетът, за да се преобрази в различни литературни и социални роли? Какво му струват търсенията на свой път в живота и литературата?
Отговорите на тези питания ще ни дадат променливото, но именно с това автентично лице на автора. Неговият юбилей е тъкмо такова време за постигане на цялостния му образ.
