Колийн Ливингстън
1
– Влад! – чу се вик, последван от глухо топуркане на крака по пода – Влад, помагай!
Вещерът Влад тъкмо вареше отвара в колибата си. Е, кирпичената къщичка с две стаички трудно можеше да мине за истинска колиба, но традициите са си традиции…
Той разбърка сгъстяващата се течност още веднъж и отвори вратата към по-голямата стая, която използваше за спалня. Там двама мъже едва крепяха трети, а кръвта, която се лееше от раните му, попиваше в пръстения под.
– Предводителя! – задъхано обясни единият момък. – Раниха го в битката, едвам успяхме да го спасим.
– Положете го там – посочи Влад своя одър и нареди: – Ти извадє лененото платно от сандъка, а ти донесђ вода от кладенеца.
Въпреки че Влад беше вещер и лечител, Предводителя не се отнасяше към него с нужното уважение. А когато беше пийнал, преминаваше всякакви граници. В главата на Влад се завъртя унизителният спомен, когато Предводителя го обяви за селска знахарка, нареди да го облекат в пола и да го показват така из селото. Може би сега беше дошло времето за реванш.
Ще приложи ли Влад лечителските си умения?
Да – иди на 2.
Не – тичай на 3.
2
Вещерът свали отварата от огъня и сложи нов съд с малкото вода, която беше останала в стомната. Крайно недостатъчна за състоянието на ранения, отсъди той, но щеше да стигне на първо време. Водата завря и той стри в нея няколко листа зелен дълготул, добави шепа черно биле, три стръка омайниче и наряза на ситно корен таласъмска торбичка. В това време водоносецът се върна.
С помощта на двамата воини Влад почисти раните на Предводителя, намаза ги с мехлем с пчелен восък и невен и ги превърза. Даде му няколко глътки от изстиналата вече отвара, след което отпрати помощниците си и сложи на огъня прясна вода.
В това време в краката му се завъртя Мърла – домашната му черна котка, която си беше взел по стара вещерска традиция, и неотменима част от много от ритуалите му. Мърла имаше навика да изчезва всяка пролет и да се връща най-рано след месец, а после раждаше котило разноцветни котенца. Периодичните й изчезвания не пречеха на ритуалите, тъй като Влад вече знаеше кога се случват, а ако беше крайно необходимо, можеше да хване някоя съседска котка за една вечер. И все пак нейните постоянни забежки го дразнеха – Мърла определено имаше по-добър сексуален живот от него, но така и трябваше да бъде – пак по стара традиция.
– Загубиш ли девствеността си – поучаваше го неговият учител, докато още чиракуваше, – с нея си отиват и всичките ти сили. И не говоря само за жени – мъжете, самодивите и юдите също са забранени за теб. Въобще – никаква близост с друго същество, било то живо или мъртво. Ела сега, ще ти покажа къде държа специалното мазило, все пак хора сме, пък и едва ли искаш да се претъркаш… някъде. Моя собствена рецепта, ще те науча как да го приготвяш.
Влад се отърси от спомена – сега вареше друга отвара, срещу блатната треска, която Предводителя със сигурност щеше да развие без неговите грижи. И как иначе, две от стрелите, които го бяха пронизали, бяха с отровни върхове.
Когато приключи с отварата, напълни глинената чаша и я остави да изстива. Веднага щом престанеше да пари при допир, щеше да я даде на Предводителя, който се въртеше в неспокоен сън.
Иди на 5.
3
Когато мъжете се върнаха с водата и платното, той ги отпрати и сам превърза раните на Предводителя, без да ги обработи с билки. След това започна да вари друга отвара, която беше за селската вдовица – тя поне щеше да му бъде благодарна.
Докато се суетеше край огнището, в краката му се завъртя Мърла – домашната му черна котка, която си беше взел по стара вещерска традиция, и неотменима част от много от ритуалите му. Мърла имаше навика да изчезва всяка пролет и да се връща най-рано след месец, а после раждаше котило разноцветни котенца. Периодичните й изчезвания не пречеха на ритуалите, тъй като Влад вече знаеше кога се случват, а ако беше крайно необходимо, можеше да хване някоя съседска котка за една вечер. И все пак нейните постоянни забежки го дразнеха – Мърла определено имаше по-добър сексуален живот от него, но така и трябваше да бъде – пак по стара традиция.
– Загубиш ли девствеността си – поучаваше го неговият учител, докато още чиракуваше, – с нея си отиват и всичките ти сили. И не говоря само за жени – мъжете, самодивите и юдите също са забранени за теб. Въобще – никаква близост с друго същество, било то живо или мъртво. Ела сега, ще ти покажа къде държа специалното мазило, все пак хора сме, пък и едва ли искаш да се претъркаш… някъде. Моя собствена рецепта, ще те науча как да го приготвяш.
Влад остави отварата да се охлади и хвърли кратък поглед на ранения. Той вече се въртеше неспокойно в постелята и бълнуваше – първите признаци на блатната треска. И как иначе – две от стрелите, които го бяха пронизали, бяха с отровни върхове. Не му оставаше много живот.
Върви на 4.
4
Както и беше предвидил Влад, Предводителя издъхна на следната сутрин. Вещерът викна хлапето на съседите и му заръча да доведе хората му, за да си го приберат. Първият му заместник стана новия Предводител, но хората му подозираха Влад и в селото вече го уважаваха много по-малко отпреди. Както винаги в трудни мигове, той искаше да остане насаме, а какво по-добро място от Веселяшката пещера? Наричаха я така, защото прилепите звучаха като кискащи се хлапетии, но Влад не се плашеше от тях. Събра набързо малко храна, колкото да не умре от глад, взе тежкото си наметало и потегли към своето усамотение. По пътя обаче видя край селския кладенец прелестна русокоса хубавица. Формите й бяха божествени, очите – теменужени, а устните с цвят на нар се разтваряха леко, докато напяваше весела мелодия. Влад прокле триста пъти мига, в който беше решил да тръгне за пещерата, но връщане назад нямаше.
Иди на 8.
5
След седмица непрекъснати грижи раните на Предводителя започнаха да зарастват. Железният му организъм и лечителските умения на Влад го върнаха в света на живите. Няколко дни по-късно Влад му позволи да се премести в крепостта си, с разрешение да става от леглото само при необходимост. Предвид слабостта, която сигурно усещаше, на Предводителя едва ли щеше дори да му хрумне да се забавлява с някоя от наложниците си, но Влад го предупреди и за това. Обичаше да предписва на хората въздържание, няма само той да страда, я.
Животът отново потече нормално за младия вещер и щеше да се върне напълно в руслото си, ако не беше едно неочаквано събитие.
Два дни след като Предводителя си беше тръгнал, пред колибата на Влад отново се появиха двамата му отколешни познати. При това отново не бяха сами. С тях вървеше изключителна красавица с руси коси до кръста и божествени форми. Теменужените й очи хвърляха мълнии, а устните с цвят на нар бяха свити сърдито. Ожулванията по лицето и одраскванията на рамото, което се подаваше през скъсаната одежда, бяха пресни – на не повече от ден. Явно красавицата не се покоряваше лесно. Сега обаче девойката мълчеше, почтително свела глава.
– Какво има? – попита Влад – Предводителя иска да лекувам новата му робиня, така ли?
Мъжете се спогледаха.
– Вещере – каза единият, – на робинята нищо й няма, освен това, което виждаш, и то е дреболия. Предводителя ти я изпраща като награда задето го излекува.
На Влад му прималя. Хубавото лице, пищната пазва, тънките ръце – всичко това го приканваше да се възползва от подаръка на Предводителя, но не можеше да се откаже от силите си заради една жена, колкото и красива да беше. Защо учителят му не беше казал на Предводителя за извора на силите им, немощно си помисли Влад. Така можеше да си спести изкушението в ситуации като тази.
Тя впери тъжен поглед в него. Победена, но не и подчинена. Влад не можеше да издържи повече.
Дали Влад да задържи робинята?
Да – на 6.
Не – на 7.
6
– Кажете на господаря си, че съм му много признателен – усмихна се Влад и положи ръка върху рамото на пленницата. Какво пък, старият му учител може би го беше излъгал. Ами ако беше казал истината, прошепна едно гласче в главата му? Влад обаче бързо му нареди да млъкне и отведе момичето в колибата си.
– Ти ще спиш тук – нареди той, посочвайки одъра си. – Ще се грижиш за домакинството и ще поддържаш огъня. Ако изпълняваш добре задълженията си, ще бъда добър с теб. Ако ли не… Сега ме остави, имам още работа.
Влад се опита да се върне към задачите си за деня, но мислите му постоянно прехвръкваха към девойката в спалнята. След като отварата, която беше сложил на огъня, изкипя и малко по-късно той едва не си отряза кутрето, докато кълцаше корен от мандрагора, реши, че до края на деня ще почива. Прекара следващите няколко часа в четене на стари ръкописи, но нито една дума не влезе в главата му. Накрая все пак се мръкна и той влезе при новата си робиня.
Прекара цялата нощ с нея, а когато на другия ден се събуди и се опита да се върне към задълженията си, откри, че вещерската му сила наистина е изчезнала.
Да, с наложницата беше приятно и той определено разбра какво е пропускал в живота си, но струваше ли си да размени силите си срещу вниманието на една жена? Някой ден щеше да си отговори на този въпрос.
КРАЙ
7
– Върнете я! – остро извика той. После смекчи гласа си. – Господарят ви е много щедър към мен, но аз не мога да приема подаръка.
Пратениците отново се спогледаха. След това се обърнаха и подкараха пленницата обратно.
Влад затръшна тежката дъбова врата след себе си и седна на одъра, хванал главата си с две ръце.
* * *
Имаше нужда от няколко минути, за да измисли решение. Както винаги в трудни мигове искаше да остане насаме, а какво по-добро място от Веселяшката пещера? Наричаха я така, защото прилепите звучаха като кискащи се хлапетии, но Влад не се плашеше от тях. Събра набързо малко храна, колкото да не умре от глад, взе тежкото си наметало и потегли към своето усамотение.
Иди на 8.
8
Следващите няколко дни прекара основно в съзерцание, но дори и затворил очи, пред вътрешния му взор отново и отново изплуваше образът на хубавицата. В полусънно състояние изтекоха тези няколко дена, през които Влад беше съблазняван и изкушаван хиляди пъти, но все пак издържа и успя да изчисти съзнанието си. За всеки случай удължи престоя си в пещерата, и едва когато се увери, че мислите му могат да текат и в друга посока, потегли обратно към селото.
Прибра се вкъщи в ранния следобед, направи си чай и отвори една дебела книга, описваща билките по земята. Беше се задълбочил в нея, когато дочу неуверено потропване по вратата. На прага стоеше селянин, чийто син беше избавил от стоножка в ухото. Селянинът гледаше смутено, а в ръката си държеше въже, за което водеше най-добрата си овца. Влад направи всичко възможно да го отпрати, без да приеме подаръка, но селското упорство и инат бяха безгранични и накрая вещерът се отказа. Върза овцата за сливата, растяща до къщата, и се прибра при вече изстиналия си чай.
По-късно същата вечер Влад не можеше да заспи и реши отново да се отдаде на медитативни практики. Легна в специално нарисуваната за целта пентаграма на пода, покри се с лека завивка и отпусна тялото си до последното мускулче. Дишането му се забави, мислите спряха и остана само усещането, че се рее. Беше пътувал в други измерения, но този път всичко беше съвсем истинско. Сякаш не само астралното му тяло, но и физическото се надигаше. Това го върна в реалността. Наистина нещо се надигаше, но не беше тялото му. Или поне не цялото… Мислите му отново се насочиха към русокосата богиня и никакъв самоконтрол не успя да я измести от съзнанието му.
Влад стана и отиде да вземе специалното мазило от мястото му. Глиненото гърненце беше леко прашасало, но не колкото останалите на рафта. Докато опитваше да задоволи потребностите си, в главата му отново зазвучаха предупрежденията на наставника му. Но с тях сега спореше и вътрешният му глас – защо трябваше да се подлага на това мъчително въздържание? С какво беше сбъркал? И защо от година на година му ставаше все по-трудно да го спазва? Той прекъсна заниманията си.
Нещо трябваше да се направи. Нещо по-удовлетворяващо от старото мазило. Пред очите му гореше прекрасният образ. Влад вече не издържаше. Крачеше неспокойно из стаята, после спря рязко и внезапно излезе навън.
Вързана за сливата до оградата, кротко дремеше овцата на селянина.
Дали Влад да посегне на овцата?
Да – на 9.
Не – на 10.
9
Над смълчаното село се чу тревожно блеене на овца. Влад загуби вещерските си сили заради една глава домашен добитък, която дори не беше руса. Наистина, струваше ли си?
Вътрешният глас отговори еднозначно – не.
КРАЙ
10
След всички перипетии Влад успя да запази вещерските си способности. Обаче на каква цена? И за колко дълго?
Никой не можеше да отговори.
КРАЙ
