Опакото на света

Йоанна Нейкова

Няма да бъде пресилено ако се каже, че Афонсу Круш е всестранно развита личност. Четирийсет и осем годишният португалец е илюстратор, аниматор, пътешественик, а от 2008 година насам и писател, автор на 14 романа – в тази година излиза първата му книга – „Приключенията на Конрадо Фортес и Лола Бенитес“. Освен всичко това, Афонсу Круш е и музикант, член на блусбандата „The Soaked Lamb“. В родна Португалия Круш печели няколко литературни награди – още втората му книга „Енциклопедия на световната история“ (2009) печели приз, а през 2012 Круш печели Награда за литература на Европейския съюз с романа си „Куклата на Кокошка“ – книгата е преведена и на български език от Здравка Найденова и издадена от ИК „Прозорец“. Романът, спечелил най-голяма популярност „КНИГИТЕ, които погълнаха баща ми“, също е достъпен за българските читатели. Литературата за деца също печели от таланта на Афонсо Круш – той е едновременно автор и илюстратор на детско-юношеската книжка „Опак свят, или противоречието в човешката природа“, която е отличена от Съюза на писателите в Португалия за най-добра детско-юношеска книга за 2011 година.
Дали децата имат по-висока чувствителност към всички онези противоречия, които изпълват света ни и самите нас? Сякаш това е основният въпрос, който е занимавал Круш, докато е работил върху книгата, която в същността си е един прекрасен поглед към човешката природа и нейните малки и големи несъвместимости. Книжката е илюстрирана от самия Круш, който е избрал да използва три основни цвята в оформлението – черно, бяло и червено, сякаш за да подчертае, че в този свят нищо не е просто и само черно-бяло, че има и среда. Впечатляваща е и работата с текстовото оформление, която също успява да въздейства чрез различни шрифтове и големина на буквите – създадено е усещането, че надникваме в дневника на дете, което още не е много умело в държането на молива, още криви редовете.

Афонсу Круш изгражда този опак свят с размерите на един детски свят. Любопитният поглед на детето успява да види неуловимите противоречия на онези неща, които всички ние, вече порасналите, сме приели и сме забравили да забелязваме. Най-обикновени обекти и действия са преобърнати, пречупени през детската призма, за да ни се разкрият като такива и такива, и други. Така взирането в огледалото вече няма да е както преди – ляво и дясно се разменят, но горната част не става долна, нито долната – горна, както ще отбележи в почуда малкият герой. Пианистът, който свири тъжна музика, но изглежда щастлив от това; лелята, която обича птици, но ги затваря в клетки; укротителят на зверове, който има бактерофобия и т.н. поставят под съмнение перспективата на малкия и голям читател, разкриват му пробив в логиката на света и показват, че нещата имат повече от една страна.

Малката книжка на Афонсу Круш успява да впечатли както с визуалното си оформление, което е истинско удоволствие в черно, бяло и червено, така и с особената способност да повдига необикновени въпроси пред читателя, дръпвайки килимчето изпод краката на всички очаквания.
Тази книга излиза извън възрастовата си определеност, защото е своеобразна провокация и към тези, които вече отдавна не са деца – провокация към начина, по който са започнали да виждат света и себе си.

Афонсу Круш, „Опак свят, или противоречието в човешката природа”, прев. Здравка Найденова, София: Агата-А, 2019.