Разговор с преводачката Силвия Борисова
Госпожо Борисова, Вие познавате чудесно творчеството на Олга Токарчук, превели сте на български няколко нейни книги, включително и знаковия й роман „Бегуни“. Изненада ли Ви, че й бе присъдена Нобеловата награда за литература? И защо според Вас я получи тя?
Не съм следила подробно перипетиите около номинациите, макар че в полския печат нееднократно се анонсираше нейната кандидатура. С наближаването на решението нейните позиции укрепваха, помня, че беше поставяна някъде на трето или четвърто място. Затова постепенно свикнах с мисълта, че Полша може да има поредния си Нобелов лауреат в литературата. На фона на останалите номинирани, сред които великолепната писателка Людмила Улицка, която познавам лично, удостояването на Олга с престижната награда е още по-ценно. Не е без значение и фактът, че наскоро тя бе получила извънредно стойностната награда Man Booker International, първа за полски автор. Съгласна съм с обосновката на журито, като бих добавила и още достойнства на нейната проза – богатство на изказа, неистово любопитство към света, мъдрост и дълбочина, активна защита на човешките права в най-общ смисъл.
Следите ли реакциите за наградата й в Полша, какви са те?
Ценителите на хубавата литература, разбира се, изразиха искрената си радост и гордост. Писателката беше посрещната с въодушевление, срещите й във Вроцлав и другаде бяха при пълни зали и изнесени навън екрани, в градския транспорт можеше да се пътува безплатно, ако носиш книга на нобелистката, интервютата и разговорите нямаха край и още продължават – и Олга не се умори сърдечно да споделя най-важните си впечатления и мисли за света и актуалните събития в родната си Полша. От момента на обявяването й за лауреат от книгите й в Полша се продадоха над 50 хиляди екземпляра само в мрежата на Empik. В навечерието на изборите за местно управление тя призова за активно участие и гражданска позиция, обяви ги за цивилизационен избор – нещо характерно за нея. „Не се страхувай – призова тя. – Страхът дели хората на „свои” и „чужди”. (Впрочем разказът на Олга, който предложих в свой превод за този брой на ЛВ, е точно за чуждостта.) От другата страна на барикадата бяха кръговете, близки до управляващата консервативно-християнска партия „Право и справедливост“, които шумно я обвиняваха в антиполскост, понеже предупреждаваше за желанието на определени политици да заличат по-мрачните моменти от полската история. Министърът на културата не се посвени да обяви, че не е дочел докрай нито една нейна книга.
Как бихте описали мястото на Токарчук в съвременната полска литература?
Разбира се, тя е сред водещите творци, а Полша може да се похвали с много литературни таланти. Читателите харесват нейните житейски и граждански позиции, както и общоевропейското звучене на темите и езика й.
Вие сте преводачка и на други знакови полски автори, с какво Токарчук привлече трайно вниманието Ви? С какво според Вас книгите й са важни и интересни за българската публика? Наскоро излезе преиздание на българския превод на „Бегуни“, а това се случва рядко с книги на съвременни източноевропейски автори…
Книгите на Олга са много съвременни, дори историческите, като зрелият дебют „Пътешествие на хората на Книгата”, прочутата „Правек и други времена” (аз бих употребила българското Памтивек…), важната за съвременна Европа „Книгите на Якуб”. В този смисъл нашите читатели има не само какво да научат, а и на какво да се насладят. Дали пише разкази, морален трилър като „Карай плуга си през костите на мъртвите” или исторически повествования, тя остава вярна на себе си. „Бегуни” претърпя второ издание, тъй като първото, още от 2009 г., отдавна свърши, макар че, за съжаление, тогава не получи от нашите литературни наблюдатели полагащата се на книгата разгласа и уважение. А „Бегуни” с неговата полифоничност е удивително явление в европейската литература.
Следите ли преводите на книгите на Токарчук на други езици – къде е най-превеждана тя, къде е силен интересът към творчеството й?
Трудно е да се каже дали някъде има по-силен интерес към творчеството й. Просто Олга отдавна е завоювала мястото си сред читатели и литературни кръгове с абсолютната съвременност на идеите и мислите си, независимо дали пише на историческа или актуална тема.
Бихте ли казали няколко думи за книгите й, които още не са преведени у нас, например за известния й роман „Книгите на Якуб“, който споменахте преди малко? Планирате ли скоро нов превод на книга от Токарчук?
„Книгите на Якуб“ заема особено място в творчеството й и получи – също както преди това и „Бегуни“ – престижната полска награда „Нике”, основана и връчвана от вестник „Газета Виборча”. Говорили сме с нея дали тя би се „задомила” сред българските читатели поради специфичната тема – приемане на католицизма от евреи, най-общо казано, и досега не съм мислила за превод, но кой знае… В момента подготвям прекрасната й приказка за възрастни „Изгубената душа” с фантастичните илюстрации на Йоанна Консехо, книгата получи висока награда на панаира за детска литература в Болоня. Издател на творчеството на Токарчук у нас вече ще бъде ICU.
Това е петата Нобелова награда за полски автор, което нарежда полската литература сред най-награждаваните с този приз, особено сред т.нар. „малки“ литератури. Как си го обяснявате? И виждате ли нещо общо между творчеството на Токарчук и това на другите двама съвременни полски носители на наградата – Вислава Шимборска и Чеслав Милош, когото също сте превеждали?
Това е предмет на по-дълъг разговор. И полската, както другите централноевропейски литератури – чешка, унгарска (макар и без толкова нобелисти) отдавна заемат достойно място на литературната карта на континента, според мен с умението си да бъдат едновременно и локални, и общочовешки. Разбира се, тук е важна и традицията в развитието на тези литератури, мястото им на картата, историята им, националният им характер, естествено.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
