Най-новата
Маргрета Григорова
Когато Полският институт планира този трети за годината тематичен брой, най-новата полска Нобелова награда, тази на Олга Токарчук, беше очакване и желание, което се сбъдна по време на работата върху броя. Образът и гласът на Олга превзеха сцените и екраните и създадоха нова перспектива към галерията на полските нобелисти, предвидена в този брой. Заредиха се срещи, интервюта, в които се очертаха още по-ясно възгледите на писателката, известна с таланта си на добър събеседник и терапевтичния си глас.
На срещата във Вроцлав Олга спомена значението, което е имала за нея двойната нобелистка Мария Склодовска-Кюри, разказа, че е била възпитавана от баща си да следва нейния пример. „Той ме учеше, когато бях момиче, да прекрачвам всякакви бариери и да вървя напред. В тази връзка мисля, че това е така днес в Полша и по света, че Мария Склодовска-Кюри е образец за много момичета.“
На 7 декември, докато течаха последните работи по броя, можахме да чуем и видим Нобеловата реч на Токарчук, като често камерата в залата минаваше върху подредените книги на Олга в превод на шведски. В речта си авторката на Бегуни, Карай плуга си през костите на мъртвите и Книгите на Якуб не само очерта своя проникновена концепция за автора, писането и мястото на литературата в началото на Новото хилядолетие, но и направи диагностика на съвремието.
В словота й се прокрадна и идеята за парадоксалния разпад, ефект от сбъдването на мечта, който изисква противодействие. Тя го отнесе към Пансофията на Ян Амос Коменски, към нейното сбъдване и разпад в енциклопедизма на Мрежата. Но същият този ефект стои и в основата на завещанието на Алфред Нобел, с което откривателят на динамита се стреми да поправи деструкцията, породена от сбъднатата си мечта. Нека припомним, че Нобел е и поет, автор на поемите The Riddle (Загадката) и Night-thoughts (Нощни мисли), които вероятно е изпратил на любимата си Берта фон Зутнер – негова бивша помошница, вдъхновителка на Наградата за мир и нейна носителка за 1905 г.[1]
Съвсем в духа на сугестивните визии на Токарчук разбрахме как един стар радиоапарат на снимка от 60-те може да бъде космически радар, способен да улови сигнали от дълбоката вселена, проникнали дълбоко в сетивата й, докато още е в утробата на майка си – сетивата на чувствителния повествовател.
Не можем също да не отбележим, че по време на Конрадовия фестивал за съвременна литература в Краков (скоро след огласяването на Вердикта на Наградата) Токарчук спомена България чрез признанието си за Георги Господинов, с когото я свързва историята на 20-годишно приятелство. Запитана за близостта си с други писатели, от други страни, тя отговори: „Последно бях много горда, че наградата „Ангелус“ във Вроцлав получи Георги Господинов, когото познавам от двадесет години и чувствам някаква общност с него, че идваме от една и съща част на Европа. И защото започнахме като двe дръзки самотни хлапета на конгресите преди 20 години, където се чувствахме дошли от някакъв друг свят. (…) Четейки Георги, видях близки разпознавания, решения. Винаги, когато четях Физика на тъгата (считам я за изключителна, красива, чудесно написана книга), разпознавах там неща, за които пиша и аз и ме обземаше усещане за вдъхновена радост, че още някой е успял да види същото и се е опитал да го опише по друг начин, в друг контекст, че има някаква общност в познанието, че нещо внезапно ни е заинтригувало и после се е озовало на страниците на книга“.
Вроцлав, градът, който обявява Олга Токарчук за свой почетен гражданин през 2019 г., не е само градът на наградата „Ангелус“. Той е наричан често и „град на нобелистите“, тъй като с него и неговия университет (един от водещите на територията, владяна от бивша Прусия) са свързани епизоди от живота на още 12 нобелисти, двама от които носители на Нобеловата награда за литература (Теодор Момзен и Герхард Хауптман), останалите – за химия и физика. Но нито един от тях не е поляк. Затова и наградата на Олга Токарчук бе приветствана на сайта на Вроцлав с „Вроцлав дочака своя нобелист“ и като първата жена лауреат на световното отличие, свързана с града. Надяваме се, че Нобеловата магия на града е докоснала и Георги Господинов.
Олга Токарчук е обичана и позната в България. Шест от книгите й[2] са издадени на български. През 2014 г. тя гостува в София и Пловдив като гост на Полския институт по време на премиерата на Карай плуга си през костите на мъртвите (прев. Силвия Борисова). Книгата неотдавна бе екранизирана от Агнешка Холанд (филмът Покот), което Токарчук призна за изненада от страна на режисьора. Призна също, че филмът е повлиял върху визията за собствената й творба и е започнала да вижда главната си героиня Янина Душейко с образа на актрисата Агнешка Мандат. Книгата и филмът са свързани с каузата на Токарчук в защита на животните.
Още в началото на своя път, с новели като Гардеробът и Номера, с Пътуване на хората на книгата и Правек и други времена, тя наложи свой облик в съвременната полска литература, свързан с така наречената „силвична нарация“, обединяваща разнородни времеви и пространствени пластове и фрагменти или по-скоро капсули действителност, белязана от фантазното, митологичното и енциклопедичното, с голяма метафизично-рефлексивна дълбочина. В едно от най-новите си интервюта спомена, че чувства себе си най-близо до героинята си Анна Ин от книгата Анна Ин в гробниците на света. Странното, чудодейното, това е смисълът на определението на „бизарен“ в нейните „Бизарни разкази“, последната й издадена книга (2018). В момента работи над най-нова.
Полските нобелисти – познати и непознати
Популярните полски Нобелови награди стават общо 8 с тази на Токарчук – 5 литературни (от общо 13 за славянски автори), 2 за физика и химия на Мария Склодовска-Кюри (без да считаме Нобела, който получава дъщеря й за постижения в областта на химията) и Нобеловата награда за мир на Лех Валенса. Трябва да отбележим също, че първите две славянски Нобелови награди за литература са полски – Сенкевич (1905) и Реймонт (1924).
Но свързани с Полша и нейната земя са много повече нобелисти. Както показва книгата на Мария Пилих и Пшемислав Пилих Нобелисти, родени край Висла, Одер и Неман, в сегашните граници на Полша са родени 26 нобелисти, а в Източните Креси – 7, т.е общо 33, които стават полски, немски, еврейски и американски лауреати. „Пишем за популярни фигури като Хенрик Сенкевич и Мария Склодовска-Кюри – отбелязват авторите – но основно обръщаме внимание на практически непознати в Полша лауреати, като например американския физик Алберт Мешелсон, наричан „апостол на светлината“. Той се ражда в Стшелно, Куявска област и до смъртта си се счита за поляк, но не е познат в Полша, освен в родното си място.“[3] Измежду непознатите откъм връзката си с Полша нобелисти, представени в книгата, са: Гюнтер Грас (роден в село Врешч, по-късно квартал на Гданск, майка му Хелена е кашубка), Исаак Сингер (роден през 1904г. в Леончин и живял 31 години в Полша, преди да емигрира в САЩ), Шмуел Йосеф Агнон, роден в Източните Креси (роден в украинския днес Бушаш, недалеч от Лвов) известен като израелски писател, получил Нобел през 1966 г. заедно с Нели Закс (в област литература). Полски произход имат лауреатите на Нобеловата награда за мир: Шимон Перес, Юзеф Ротблат и Менахем Бегин. Всичко това сочи към Нобеловия статус на Полша, статус и на нейната литература – особено, като се вземат предвид и останалите полски кандидатури, много от които са считани за равностойни и в някои случаи дори по-заслужили. „Разглеждайки принципите на признаване на наградата, посочени в завещанието на Нобел, можем да се запитаме защо не са удостоени такива творци като Витолд Гомбрович, Збигнев Херберт, Бруно Шулц или Мария Домбровска? – пише авторът на книгата Полски нобелисти Станислав Жак. – За Ярослав Ивашкевич знаем, че му попречва получената през 1970 г. Международна Ленинова награда, призната за „укрепване на мира между народите“.Чудно е как са били подминати от наградата автори от такава величина, като Джоузеф Конрад (…)?“[4]
Към споменатите от Жак поляци можем да добавим още Елиза Ожешкова, Стефан Жеромски, Тадеуш Ружевич, Адам Загаевски.
Наградата и нейните въпроси
Подобни въпроси отвеждат към дискусионното поле на Наградата, на обвързаността й с канона на световната литература, weltiliteratur, на нейния регламент, механизъм и функции, на извънлитературните фактори, които влияят върху избора на лауреата. Знаем, че Нобеловата награда предизвиква спорове, има своите парадокси, към нея се отправят разнородни подозрения и обвинения, понякога пламват скандали, като последният от тях се разгоря през миналата година и стана причина за отлагане на Наградата от 2018 за тази година.
Но в този тематичен брой ни интересуват преди всичко ситуациите на полските Нобелови награди, най-старите от които са проучени в светлината на разсекретените документи (50 години след връчването на наградите).
„Анализирайки успеха на полските нобелисти – пише Едуард Касперски, – трябва да отбележим, че е продукт на разнородни фактори, както на предимно творчески (Реймонт, Шимборска), така и на извънлитературни, в това число и конюнктурни и политически, още повече, че полският език не е популярен по света, както английския, френския, немския, испанския и руския, говорен съвършено от самия Нобел. Можем и шеговито да добавим благоприятното обстоятелство, че Полша граничи с Швеция по море, а шведската династия Васа заема полския престол на прелома между XVI и XVII век. Шведският респект към поляците вероятно се корени в многобройните изгубени войни от страна на шведите, които цветисто е представил Сенкевич в своя роман Потоп.“[5]
С историята и приемането на наградите са свързани повечето от статиите и фрагментите от книги в настоящия брой. Съпровождат ги стихове или откъси от прозаически творби, някои от които новопреведени, целящи да покажат художествената и идейна сила на полските нобелисти, решаваща за тяхното присъствие както в историята на наградата, така и в световната история на литературата.
[1] Вж. Åke Erlandsson, Alfred Nobel – the poet, https://www.nobelprize.org/alfred-nobel/alfred-nobel-the-poet/
[2] Дом дневен, дом нощен (прев. Христина Симеонова, 2005, Музика за много барабани (прев. Силвия Борисова, 2006), Правек и други времена (прев. Георги Кръстев, 2008), Последни истории (прев. Мирка Костова,2008), Бегуни (прев. Силвия Борисова, 2009), Карай плуга си през костите на мъртвите (2014, прев. Силвия Борисова).
[3] Maria Pilich, Przemysław Pilich, Nobliści znad Wisły, Odry i Niemna, Muza SA, Warszawa, 2005, s.5.
[4] Stanisław Żak, Polscy nobliści, Kielce,2001, s.7.
[5] Едуард Касперски, Мотивация, функции и ефекти на Нобеловата награда за литература (прев. М.Григорова), В: Нобеловата награда за литература – мост между културите, Ивис, Велико Търново, 2013, с. 36.
