Разговор с Таня Петрова
от издателство „АГАТА-А”
В каталога на Вашето издателство детската литература заема солидно място. Защо се заехте с нея и какви критерии Ви ръководят при избора на детските книги, които издавате?
Детската литература винаги е била в обсега на вниманието ни. Нека припомня, че една от първите ни книги беше „Приказки по телефона“ от Джани Родари през далечната 1995 година. А критериите – интересни, завладяващи текстове, написани с много въображение, интересни илюстрации.
Между най-известните Ви издания за деца са книгите за мечето Падингтън, а отскоро започнахте да издавате и поредицата за Мафалда. Разкажете малко повече за работата си по тях, както и за различите инициативи, които организирате около тях освен самото издаване на книгите.
Падингтън, както казва Стивън Фрай, си е цяла институция. В него са влюбени малки и големи. Успоредно с оригиналните приключения на Падингтън с графичните илюстрации на Пеги Фортнъм започнахме издаването и на адаптирани версии за малките (2-6 години) с великолепните цветни илюстрации на Р. У. Али. И така членовете на клуба „Падингтън & приятели“ са вече в широк възрастов диапазон – от 2 до 92. Сбирките на клуба носят забавление на всички, винаги има по някаква изненада в стил Падингтън. Сега, от месец, към приятелите на Падингтън се присъедини и Мафалда – шестгодишно момиченце от популярните в цял свят комикси на аржентинския художник Кино. Понякога е нужна невинността на дете, за да осъзнаем какви сме и какво правим с единствения си свят.
Една от най-интересните Ви поредици е „Големите за малките“, където публикувате книги на известни писатели, предназначени за деца. Как се роди идеята за тази поредица? Да очакваме ли скоро нови книги в нея?
Идеята за поредицата „Големите за малките“ се роди някъде през 2007 г. в разговори с приятели за литературните изкушения и изключения. Повод бяха „Котките“ на Томас Елиът. С удоволствие установихме, че почти всички „големи“ в литературата в един или друг момент са се изкушавали да сменят жанра и да напишат нещо за децата – най-често за внуци, племенници или кръщелници под формата на поезия, проза или приказки. Предизвикателство за тях самите, а и за читателите – малки и големи… Мама и татко ги знаят, чели са им романите, стиховете, но децата… какво ли пък са измислили за тях? При всички случаи провокацията е налице, защото самото писане е различно, не е като при писателите, които пишат предимно за деца. Ефектът е двупосочен: родителите научават нещо ново за писателя, когото познават от книгите, писани за тях. А децата попадат в един друг свят…
Тери Джоунс казва, че „писането за деца би трябвало да бъде същото като писането за възрастни, само че много по-добро“. Можете да се убедите сами кой как се е справил. Първо, „Котките: практически наръчник от Стария опосум“ на Т. С. Елиът – един от най-големите и сериозни поети на ХХ век, Нобелов лауреат, но тази книга го представя в смайващо различна светлина. Това е неговата „котешка“ поезия, написана с изключителна виртуозност и ведър хумор. По нея Андрю Лойд Уебър създава знаменития си мюзикъл „Котките“, а остроумните стихотворения, написани първоначално за племенниците на поета, се четат с удоволствие от малки и големи по цял свят. Игриви, ловки и изобретателни като котките, за които разказват, тези стихове са забележително явление в света на детската литература. А илюстрациите към изданието са на Ребека Ашдаун, една от младите британски илюстраторки, и са направени за последното английско издание.
Другата изненада бяха „Домашните духчета“ на Дубравка Угрешич – едно от големите имена в хърватската литература, „със запазено място сред класиците на XX век“, както казват. Тя е позната на българските читатели със своите романи („Форсиране на романа река“, „Музеят на безусловната капитулация“, „Министерство на болката“ и др.) и есеистични книги („Американски речник“, „Култура на лъжата“, „Четенето забранено“ и др.). Но ето сега, за удоволствие на малки и големи, една нейна книга за деца, написана през 1988 г. А великолепните илюстрации са дело на известния сръбски илюстратор, карикатурист и аниматор Душан Петричич. Искам да отбележа и наградите на тези две издания – номинация за Националната награда „Хр. Г. Данов“ (2018) на Ангел Игов за великолепния превод на „Котките“ и Наградата на Съюза на преводачите в България (2019) на Русанка Ляпова за чудесното й справяне с духчетата на Дубравка Угрешич.
За любителите на хубави текстове ще разкрием само една издателска тайна: очаквайте тази година „Ерик Викинга“ на небезизвестния Тери Джоунс, един от прочутите „Монти Пайтън“. „Фантастично фентъзи“, както пише „Гардиън“.
Кои са съвременните тенденции в литературата за деца?
Трудно бих дискутирала, защото тенденциите в литературата за деца са много разнопосочни – аудиокниги, графични романи, възраждането на комикса, фентъзи, книги-игри, стилизирана илюстрация. С развитието на технологиите става все по-трудно за книгата да устои на въображението на децата. Забелязва се тенденция при текстовете за деца те да бъдат възприемани чрез изображения, тоест образът да доминира над словото.
По какво се различава издателската работа върху книгите за деца от тази по останалите издания? Как например намирате преводачи, художници и т.н. за детските си книги – поставя ли ги детската литература пред различни от обичайните предизвикателства?
Разбира се, че книгите за деца са истинско предизвикателство за преводачи, художници, издатели. Те поставят съвсем различни изисквания пред всички тях – текстът трябва да бъде изразителен, ясен, четивен, така че децата да не се спъват на всяка втора дума. При превода се изисква много повече въображение, трябва да е адекватен на възрастовата група. Децата са невероятно рефлективни и заобиколени от технологични пособия, но не бива да забравяме, че изграждането на прави и обратни връзки за формиране на аналитично и асоциативно мислене се постига чрез четене и наизустяване. Това засилва отговорността у издателите при пускането на пазара на детски заглавия. А за художниците – самото количество илюстрации е вече предизвикателство. За пример ще дам една от новите ни книги „Опак свят“ на португалеца Афонсо Круш. Авторска художническа книга, за трудността на която можете да съдите единствено когато я разгледате. Що се отнася до избора на преводач и художник – при нас за разлика от хуманитаристиката и художествената проза, за които правим проби, при детската литература текст, преводач, художник сами намират себе си един друг. При преводната детска литература, ако оригиналните илюстрации ни харесват, използваме тях за изданието на български. Искам да спомена с огромна благодарност илюстраторската работа на нашия художник Илко Грънчаров. При всички случаи се отличава от работите на другите български илюстратори. А при „Манолито очилатко“ на Елвира Линдо дори включихме илюстрации и на деца (Стилиян Грънчаров).
Различен ли е пътят до детската аудитория и как успявате да го извървите? Кои реакции на детската публика най-много са ви изненадвали, кои са най-запомнящи се?
Пътят до детската аудитория е значително по-труден, най-малкото защото е опосредстван от различни авторитети – родители, учители. Някой трябва да купи книгата на детето, някой трябва да му я прочете, когато не може още да чете, някой трябва да му каже да я прочете. Тоест някой влияе върху селективните способности на децата или някой ги насочва. Затова пътят до детската аудитория минава и през въздействието върху родители и учители – първо трябва да стигнеш до тях. Тук особена роля имат социалните мрежи, както и някои сайтове с акцент върху детската литература – „Аз чета“, „Детски книги“, „Книжни криле“. Покрай заниманията в „клуба Падингтън” сме имали възможността да наблюдаваме реакциите на децата – вълнуващи, запомнящи се. С такава любов са носили подаръци за Падингтън за рождения му ден – любимия му мармалад, аксесоари за празника, едно малко момченце си носеше костюм, специална книжка за мечето от една госпожица (просто прекрасно), а във Варна Емил (така се казва момчето – главен герой) и приятели бяха намерили помещение, където да направим варненския клуб на приятелите на Падингтън.
Имате ли усещането за по-висока степен на отговорност, когато издавате детски книги? Има ли например книги за деца, които не бихте публикували, макар да предполагате, че ще имат пазарен успех?
Водени от собствените си критерии за добра литература, издателите често могат да бъдат оприличени на „манипулатори“. И тук е моментът на осъзнаване на отговорността за формирането на вкусове у децата. Тази отговорност е още по-голяма, като отчитаме ролята на четенето при формирането на асоциативно и аналитично мислене, за развиване на селективните способности у малките читатели, така че след време те сами да имат усет за литература и тя да им дава удоволствието да се докосват и потапят в света на въображението и познанието. А дали има книги, които не бихме издали независимо от евентуален пазарен успех – най-вероятно ДА.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
