Пламен Дойнов
Тодор Павлов лично води в четвърти участък
няколко млади писатели – за оръжие.
Ето, това е народен регент.
Христо Радевски – с огромен искрящ парабел;
Богомил Райнов – пистолети и карабини;
Божидар Божилов – всичко останало;
други минават през полицейската школа –
Тодор Генов, Младен Исаев, Валери Петров
препасват по един съвсем нов валтер
и отиват в радиото – да го сложат на нови релси;
Александър Геров – с издуто палто –
в трамвая го гледат със страхопочитание;
Невена Стефанова – със шмайзер
пази задния вход на Народното събрание…
Нито да пишеш със пистолета,
нито да стреляш с писалката.
Трудно избираш работния инструмент.
Омагьосан, неистов – крачиш.
Никой не знае, че ти си поета.
Виждат само въоръжен агент,
кандидат за убиец, самата смърт,
пред която не смеят да плачат.
Искаш просто да зърнеш страха
близо – в анонимните минувачи,
да опиташ от сляпата власт
над неясните им души…
И когато им вземеш дъха,
да усетиш как нищо не значат –
само пречат на новия свят
бързо стария свят да руши.
После нощем зад кървавите завеси,
както галиш студения пистолет,
зрее нещо у тебе – жестоко и весело –
можеш вече спокойно да не бъдеш поет.
стара тема….важното е да си парче от пазъла на реалния живот…а това дали ще се наложи да „защитиш своето верую“ и по какъв начин ,е въпрос на събитията