Лъже-Яворов

Популярни статии

бр. 9/2020

Пламен Дойнов

Кой пише вместо паметника? (детайл от скулптурата на Владислав Реймонт в Лодз, Полша), сн. ЛВ

Балонът сякаш се пукна, но парчета от него още се носят из въздуха – слухове, че завистливи хора не искат да признаят за истински новооткритите стихотворения от Яворов; информации за разследване (на МВР, на ДАНС?), което тече и се стреми да установи истината; подхвърляния за други открити Яворови ръкописи, които обаче май са още по-явни фалшификати и т.н. А през това време книгата „Непознатият Яворов“ (изд. „Персей“, 2020) все още се продава в книжарниците със статут на исторически бестселър.
Разбира се, не е необходимо изданието да бъде цензурирано и иззето. Но защо издателят Пламен Тотев и съставителката и разчела текстовете в тома Милкана Бошнакова най-после не проявят професионална етика и сами не оттеглят „Непознатият Яворов“ от продажба? Толкова ли е трудно да признаят грешката си? Или те все още се надяват някой категорично да докаже, че са издали автентични текстове на Яворов? Още ли вярват?

Да припомним фактите.

Потомственият колекционер Христо Павлов се появява в Националната библиотека в средата на април 2019 г. и предава на доц. дин Милкана Бошнакова, дългогодишен ръководител на отдел „Български исторически архив“, обикновен найлонов цветен плик, с молба да се направи експертна оценка за автентичност на документи. Казва, че ги има от… от кофите за боклук. Просто ги е намерил там колекционерът, късмет! Експертката, която преди това е разчела и издала „Личните бележници на П. К. Яворов“ (2008), първо не вярва, но после ахва: „Веднага се познаваше, че са оригинали – колегите архивисти ще ме разберат за какво говоря. Когато разтворих първия, втория от тях и видях почерка, подписа, от вълнение дъхът ми спря – Яворов, наистина, Яворов!“.

Вярващите проглеждат. Чудото се е случило.

По-късно повярвалата Бошнакова към емоционалните аргументи набавя други, в които също вярва: Била направила всички необходими сравнения; от пръв поглед се забелязват характерни за Яворов изписвания на отделни букви; изписвал П като И с голяма черта отгоре (вижте подписа!), а пък голямото Д го изписвал като малко д. Но – забележете! – на 100 % се убедила, че това е писано от Яворов, когато разчела и трите стихотворения (!!!???) За нея нямало съмнения. Тези документи, „сякаш по Божия воля, са спасени“.

После Фондация „Яворов“ (Чирпан) получава дарение и откупва припознатите за автентични новооткрити ръкописи. Казват – всичко за 27 хил. лева. Издателската и празнична машина се задействат на високи обороти. Книгата се придвижва към печат. Бошнакова полага „всички усилия това да стане възможно най-скоро“. Традиционните Яворови дни в Чирпан през януари преминават под ярка медийна заря, осветяваща голямото „откритие“. Национални и регионални медии пръскат конфети.

Известно време никой не иска да разваля празника. Появил се е един неизвестен Яворов. Е, не е като известния – малко понакуцва в писането, но все пак като че ли е той, Яворов. Специалисти, журналисти, политици и народ приветстват с ентусиазъм новото лице на поета. Малцината, които започват да разпознават в този образ самозванец, един Лъже-Яворов, тепърва свикват с документите. Така отделни специалисти започват да виждат в тях смущаващи детайли. Поетът Румен Леонидов, директорът на Държавния архив в Хасково Станислав Станилов, Катя Зографова от Националния литературен музей споделят първите съмнения: стихотворенията не отговарят на равнището на поета Яворов от 1912 г.; разликите в почерка и в подписа му също се натрапват; непълното адресиране на пликовете – без посочени улица и номер в София – озадачава; редица анахронизми доукрасяват и без това разобличителните наблюдения – акцията за покръстването на българите мохамедани се провежда след писмото на Яворов до Тодор Александров, в което тя се коментира; не е известно по същото време да действа цензурна комисия, каквото внушение се прави с положените върху писмата печати и т.н.

На тези възражения колекционерът Павлов отвръща, че е омерзен от наглостта на отрицателите, съставителката Бошнакова – че няма съмнения в автентичността на документите, издателят Тотев – че вярва на експертката и че става дума за странна завист от някои среди към издателството му защо точно то е издало книгата, а председателят на Фондация „Яворов“ Тодор Иванов самоотвержено декларира: „Вярваме в експертните качества на доц. Милкана Бошнакова.“

Вярата продължава да бъде в повече.

Но тя бива фатално накърнена след статията на проф. Димитър Михайлов в електронното списание „Литернет“ (https://liternet.bg/publish2/dmihailov/nepoznatiat-yavorov.htm, публикуваме я отново в този брой на стр. 4), където, наред с други аргументи защо „новооткритите“ ръкописи не са на Яворов, се посочват доказателства, че „трите стихотворения не са издържани в стилистиката на Яворовата поезия“ и че „почеркът от предлаганите като Яворови документи не съвпада със запазеното огромно количество Яворови ръкописи“. Особено стъписваща е липсата в документите на ятовата гласна (ѣ) и голямата носовка (ѫ), които тогава са част от българския правопис и разбира се, са букви, изполвани от Яворов при изписването на конкретни думи.

Вярата угасва.

Този Лъже-Яворов, появил се в самото начало на 2020 г., е на път да си тръгне тихомълком. Но защо се стигна дотук? Кому беше необходима светкавичната бързина и конспиративната активност, с които ръкописите бяха припознати, откупени и придвижени за печат? Нима не можеше да се случи задължителното многостранно проучване? – Да бъде извършена графологична експертиза, да се направят изследвания на хартията и особено на мастилото, а ръкописите да се подложат на текстологически анализ. Или поне най-малкото усилие: документите да бъдат прегледани и от други екперти явороведи. Това го изисква не просто професионализмът, а здравият разум.

Защо беше пропуснато това?

Добре, някой някъде е произвел фалшификати от името на Яворов. Но това е само банална първопричина за заблудата. Защото такива опити е имало и ще има. Фалшификаторите са безсмъртни като авторите на шедьоври – винаги ще бъдат готови да предложат още нещо на пазара на културното наследство. По-съществените причини за заблудата са другаде – в постоянния глад на научната, културната и медийна среда за нови открития, за сензационни бомби, които гръмват за ден-два и после никой не се интересува колко души са пострадали от техните осколки. Преследването на научни открития се преживява от редица изследователи като стремеж към успех в полето на пиара и на пазара.
Фалшификациите възникват не просто където има търсене, а където съществува психологическа атмосфера, в която появата на един Лъже-Яворов омагьосва податливи на откривателската емоция експерти и жадната за по-шумни „културни новини“ публика. Някакви иначе умни, начетени хора и дори широки кръгове от самия „народ“ много искат Лъже-Яворов да бъде истински Яворов. Ама че бил по-бездарен от оригинала, голяма работа! Нали дъхът ни секва и ръцете ни треперят, когато държим новооткрити документи! И бързаме ние да съобщим епохалното откритие!

Разбира се, най-дръзкият елемент в цялото начинание е бездарното имитиране на Яворовия стих. Тази обидна за литературната памет заблуда също можеше да се избегне, ако експертите историци се бяха сетили да покажат ръкописите на литератори, които имат опит с разнородни лирически текстове – поети, литературни историци и особено явороведи текстолози. Погледите на познавачи като Михаил Неделчев и на Димитър Михайлов, сигурен съм, щяха да направят невъзможна гордостта на анонимния засега фалшификатор, че е успял да заблуди поне за известно време публиката, че може да пише като Яворов.

Но дали пък точно от колегите си явороведи не е искала да укрие поне за момент голямото откритие доц. Бошнакова? Допускам, макар да не искам да вярвам, че в случая може да е съществувал и друг, задвижен от „научни амбиции“ мотив за прибързаното припознаване – да се натрие носа на изследовател като проф. Михаил Неделчев, който развива тезата, че Яворов извършва ритуален отказ от поезията със стихотворението „Невинност свята – орхидея“, написано след смъртта на Мина през 1910 г. Но ето че трите „новооткрити“ стихотворения уж оборват тази идея и М. Бошнакова прогласява, че „роденият поет не се разделя с поезията до края на дните си“… Кой не иска да влезе в научен оборот!
Но въпреки неприятната ситуация, никой не бива да злорадства за този професионален провал с Лъже-Яворов. Достатъчно е бързите изследователи и издатели, разминали се с един научен принос, да осъмнат с научен урок. Достатъчно е всички, помогнали с пари, влияние и ентусиазъм за разпространението на скорострелната сензация, да научат своя друг урок. И експертната общност винаги да следва правилата на професията, а ако сега съществуващите правила не стигат, да бъдат прибавени нови.

Професионализъм и почтеност към занаята. Толкова ли е непосилно?

 

Подобни статии

1 КОМЕНТАР

  1. Пределно точен и проницателен анализ на специалист по архивите! Но една от основните причини за този и подобни “фалове” идва “отгоре”: това е политиката на бившата директорка на НБКМ: тя считаше, че всички архиви, постъпили в БИА са едва ли не нейна “лична собственост”, върху която тя непременно трябва да сложи подписа си на “изследовател”, издател, коментатор, познавач и проч. Търсеше не хора, които професионално да работят с даден архив, а работа за “свои хора”, които похабяваха архивите, и препречваше по всякакъв начин пътя на историци и литератори, които се занимават със съответната проблематика, да работят с тях, да ги коментират и да ги издават.

НАПИШЕТЕ ОТГОВОР

Моля въведете вашият коментар!
Моля въведете вашето име тук

Най-нови статии