Обръщение на европейски издатели до европейските институции
1. Причина за обръщението
Културата е важна за бъдещето на Европа. Творческите сектори са основен актив на европейската икономика. Това са ясни изявления, повтаряни от всички европейски институции през последните години. Днес е време да се покаже, че културните индустрии наистина са приоритет на Европа! В тази ситуация книгоиздаването играе ключова роля: като най-голямата европейска културна индустрия, книгоиздаването и периодичният печат допринасят значително за европейската икономика по отношение на годишния оборот (22-24 милиарда директен оборот), работни места и растеж, със 150 000 преки служители и повече от половин милион души, работещи в цялата стойностна верига.
Въздействието на настоящата криза върху културните индустрии е безпрецедентно и по-тежко, отколкото в други икономически сектори по много проста причина: културата се изгражда върху социалните отношения в книжарниците, кината, театрите, музеите. Мерките за ограничаване на разпространението на епидемията се състоят основно в намаляването на такива отношения. Книгоиздаването е силно засегнато от здравната криза и ще бъдат необходими редица подкрепящи мерки за поддържането на един процъфтяващ сектор, който да бъде способен да допринесе за икономиката и обществото като цяло.
Въпреки своите сериозни финансови и логистични затруднения, европейските издателства подкрепят обществото с много инициативи по време на кризата. Примерите са за търговски издателства, популяризиращи кампании „четене у дома“; подкрепящи продавачите на книги, както и многобройни образователни издателства, подкрепящи училищата с тяхното дигитално съдържание и дидактически платформи; има още много примери.
За да продължат да носят полза за обществото, културните сектори се нуждаят от конкретна и спешна помощ. Очевидно призоваваме всички държави членки да подкрепят своите автори, издатели, продавачи на книги с масив от мерки. Но има роля и за Европейския съюз. Важно е да се действа бързо: ефектът на кризата е незабавен, след като източниците на приходи и паричните потоци изведнъж спряха, което предполага сериозен недостиг на ликвидност за сектора. Нашият сектор се нуждае както от незабавни мерки от съществуващия бюджет на ЕС, така и от средносрочни мерки, които да позволят на индустрията да се поднови, след като ситуацията се промени.
2. Незабавни мерки
2.1. Финансова гаранция
Съществуващият апарат за финансови гаранции, посветен на творческите сектори, трябва бързо да бъде подобрен за покриване на неотложните нужди от ликвидност на предприятията във веригата на издателска стойност през този период на криза. Ние
призоваваме Европейската централна банка да инструктира банките да започнат да дават приоритетни заеми на издатели и други заинтересовани страни на сектора.
2.2. „Творческа Европа”
Бюджетът на “Творческа Европа” е много малък и трябва да бъде значително увеличен. Имаме нужда от смела стъпка напред. Минимумът е бързо потвърждаване на удвояването на този бюджет, одобрен от Парламента в последния законодателен орган на ЕС. Това ще бъде силен сигнал, че културата е приоритет, докато има само незначително въздействие върху текущия бюджет на ЕС. По-конкретно ние искаме да се разпределят значителни средства за нови специфични за сектора потоци, посветени на креативните индустрии, и тези нови потоци да бъдат преместени до 2020 г.
2.3. „Хоризонт Европа”
„Хоризонт Европа” вече има линии за действие в подкрепа на културата. Те обаче са маргинални и трябва да придобият повече приложимост. Адекватните средства трябва да бъдат отделени за най-важните области на иновации в книгата и други творчески сектори, включително областите, адресирани от последните директиви, оформящи единния дигитален пазар (Digital Single Market) (например авторско право и достъпност) и в областите, определени като приоритетни от новата Комисия, като например изкуствения интелект. Ако творческите индустрии са оставени сами да инвестират в R&D&I (Изследвания, развитие и иновации) в началото на драматична криза, рискът от отслабване на конкурентоспособността на европейската индустрия на световния пазар е много голям.
Ние настояваме за значителна подкрепа за иновациите, посветена на целия спектър от творчески сектори.
3. Кратко- и средносрочни мерки
3.1. „Творческа Европа”: ефективна програма за КНИГАТА
Призоваваме за нова програма, специално посветена на книжния сектор, със средства и обхват, подобни на тази на програмата MEDIA за аудио-визуалната индустрия. Нашият сектор традиционно никога не е бил субсидиран, а нашата цел е да се върнем към тази ситуация много скоро. Въпреки това днес имаме нужда от помощ, за да оцелеем и да подновим дейностите.
Готови сме да си сътрудничим в проектирането на програмата. Времето е важно: всички подготвителни действия трябва да бъдат завършени до 2020 г., така че проектите в рамките на програмата да могат да започнат до януари 2021 г.
3.2. Пълно и справедливо прилагане на Директивата за авторското право
В тази трудна фаза е по-важно от всякога основните цели на директивата да не са
застрашени от некоординирани транспозиции, които биха могли да ограничат отговорността на платформите, да възпрепятстват разработването на единен дигитален пазар за лицензи в различни контексти, да разширят изключенията отвъд балансирани ограничения, определени от директивата, и/или да намалят случаите, когато носителите на права получат възнаграждение.
Ролята на държавите членки и на Комисията е от решаващо значение в тази фаза. Молим институциите на ЕС да не забравят, че се нуждаем от справедлив единен дигитален пазар, където европейските творчески индустрии да могат да процъфтяват.
В тази рамка също така призоваваме за подходящо финансиране за творческите индустрии, за да създадат „инфраструктура за права на данните” (rights data infrastructure), която е предвидена от финландското президентство и потвърдена от хърватското президентство като основна цел в тази област.
3.3. Въвеждане на европейско равнище на цифровите пазари
Като поискаме големите уебплатформи да бъдат по-разумни и следователно отговорни, директивата за авторското право трябва да бъде един елемент на по-широка стратегия за равнопоставеност. Кризата подчертава спешната необходимост от бързо прилагане на други разпоредби, които отрасълът изисква от години:
• Данъчен режим, който ограничава нелоялната конкуренция от страна на големите многонационални уебкорпорации и увеличава приходите на всички държави членки.
• Правила за оперативна съвместимост на платформите, за да се избегне заключването на клиентите в контролирани от няколко играчи т.нар. „градини със стени”.
• Предварителна политика за конкуренция, съсредоточена върху дългосрочните ефекти, надхвърлящи настоящите антимонополни мерки.
• Политика за изкуствен интелект, която избягва злоупотреби от страна на играчи с доминиращи позиции и позволява на всички играчи достъп до нелични данни, включително публично достъпни произведения, за които носителите на права не са запазили правата за TDM за приложения на АI (изкуствен интелект).
Брюксел, 25 март 2020
Преведе от английски ЛИЛИЯ ТРИФОНОВА
