Барбара Питлос
[…] Въпреки че удовлетворяването на читателските потребности на младите не е лесно и поради икономическата бариера, 1990 г. може да се приеме за повратна точка в полския книгоиздателски пазар за деца и юноши. От тази година насетне може да се забележи появата на много нови издателства, които се обръщат към непознати дотогава в Полша заглавия. В същото време утвърдени издателства като например „Nasz а Księgarnia“ изпадат в криза.
Някои изследователи посочват, че това е времето на изненадващо процъфтяване на издателствата за малките читатели: през 2002 г. има 200 такива издателства. Малгожата Гвадера в очерка „Съвременният пазар на книги за деца и юноши“ обособява отделни групи издателства. Първо изброява действащите преди 1989 г. издателства: „Nasza Księgarnia“, „Dom Wydawniczy Bellona“, „Wydawnictwo Iskry“ и други.
Отделна категория са издателствата, създадени след 1989 г., такива като „Siedmioróg“ във Вроцлав или варшавските „Wilga“ и „Świat Książki“. В трета група Гвадера включва издателствата, създадени след 2000 г. – като например „Hokus-Pokus“ и „Muchomor“. Както Гвадера, така и Кристина Липка-Щарбало или Надолна-Тлучиконт посочват характерните особености на този „все пак стар, но в същото време и нов“ книжен пазар.
Заслужават да бъдат отбелязани поне четири явления. На първо място: книгата като стока, която търси своя купувач, трябва да „заблести“ още при ранната фаза на „търсене“ върху полиците на книжарниците. Затова се появяват много заглавия с крещящи корици – лъскави, набиващи се на очи и, което е по-лошо, изкривяващи вкуса на читателя. В съответствие с критериите на масовата култура.
На второ място: изчезнали са предишните трудности, свързани с издаването на чуждестранна литература, и благодарение на това пазарът е „залят“ от преводи, при които обикновено има какво да се желае по отношение на качеството. Преводите изместват встрани добри по съдържание и естетически издържани родни книги.
Трето: малки издателства, наричани „лилипути“, започват да се грижат за качеството на книгите за младата публика, разглеждайки ги като своеобразно произведение на изкуството. Агнешка Калета характеризира това явление по следния начин: „Графичното оформление се превръща в неразделна част от съдържанието на публикацията – допълваща и също толкова важна. Полските издателства все повече се обръщат към признати родни автори и илюстратори като Юзеф Вилкон, Марчин Шанцер, Богдан Бутенко и Павел Павляк. Засягат се трудни теми като самотата, болестите, смъртта. Моделът на „защита“ на детето от четенето и говоренето пред него за насилие, страдание, секс е заменен от модела на подготвяне“.
Четвърто: публикациите, публикувани в поредици, преживяват ренесанс, защото именно поредиците са ефективен инструмент за популяризиране на издателския каталог и за популяризация на четенето, на което обръща внимание Ямброж-Столярска.
[…] В настоящата разработка въпросът за издаването на литературни поредици за деца и юноши през 1990 – 2015 г. се разглежда въз основа на продукцията на пет издателства: „Akapit Press Sp. z o.o.“ (Лодз), Wydawnictwo „Dwie Siostry“ (Варшава), Wydawnictwo „Literatura“ (Лодз), Wydawnictwo „Nasza Księgarnia“ (Варшава) и Wydawnictwo „Zielona Sowa“ (Варшава). […]
Издателство „Akapit Press Sp. z o. o.“ („Акапит Прес ООД“) е създадено през 1992 г. в гр. Лодз. Своето съществуване дължи на Ивона Пакула, която го ръководи и до днес. В управлението участва и Конрад Пакула. Дейността на издателството е фокусирана изключително върху детската и младежка литература. Именно този сегмент от книжния пазар определя и финансовото състояние на фирмата. Издателство „Akapit Press“ притежава правата за издаване на романите на Малгожата Мушерович, Кристина Шешицкa и Кристина Непомуцкa. […] Печата предимно за младите читателки, макар че издава и няколко позиции за момчета. В издателската оферта присъстват и някои заглавия за възрастни читатели – мемоарна литература, дневници, фейлетони.
Сред авторите на издателството трябва да споменем Кристина Бервинска, Зофия Хонджинска, Марта Фокс, Малгожата Гутовска-Адамчик, Ирена Юргелевичова, Люцина Легут, Хана Ожоговска и други. Редица книги на „Akapit“ са отличени с награди – като например „Лунно яйце“ (Jajko księżyca) от Зофия Бешчинска в литературната категория „Книга на годината“ на полската секция на IBBY през 2011 г. От 2007 г. „Akapit Press“ се старае да популяризира чуждестранната литература: Мериън Малоун („68 стаи“ в превод на E. Kереш), Кейт Льо Ван и други. Повечето от заглавията на това издателство се появяват в поредици.
[…] Издателство „Dwie Siostry“ („Две шьостри) е основано през 2006 г., негови създателки са три жени. Ядвига Йендриас от Ополе, която работи в Европарламента и живее в Люксембург, е преводач от английски, френски и холандски; Йоанa Жиска от Хмельовице (близо до Ополе) е собственик на частна полско-френска детска градина „Trampoline“ в Саска кемпа във Варшава (двете се познават още от деца); Eвa Стясни е графичен дизайнер, специализирала е книжна илюстрация при Януш Стани в Академията за изящни изкуства във Варшава и ръководи графично студио, а дъщеря й е посещавала детската градина на Йоана Жиска. Трите жени споделят обща страст: искат да издават добри и красиви книги за деца и тези желания вече се реализират. Как се е стигнало до създаването на издателство и защо името споменава само за две дами, ни обяснява Агнешка Kaлетa в интересна монография за издателството.
„Dwie Siostry“ бързо печели добро име и пазарна позиция. Това се дължи главно на интересните образователни заглавия за деца, на т.нар picturebook, правилната търговска политика и перфектното оформление на книгите.
[…] „Стихчета“ (Wierszyki) е поредица, популяризираща високо художествени текстове. Започва през 2010 г. и се обръща към канонични поетични творби за деца, такива като „Болното коте“ (Chory kotek) от Станислав Яхович, „Маймуна на баня“ (Małpa w kąpieli), „Павел и Гавел“ (Paweł i Gaweł) от Александер Фредро и „Стефек Мрънкалото“ (Stefek Burczymucha) от Мария Конопницка. Графичният дизайн на тази поредица е подготвен от Катажина Богуцка, която жадува да създаде благородна, старомодна, „бонбонена“, джобна серия (формат 11х14 см). И постигна именно този ефект. Богуцка харесва ретро стила, затова стиховете – детска класика – получават малко по-различен смисъл в нейното представяне: геометричните мотиви, цветните петна и приглушените цветове предават различна близост до света на детето, с тях хармонира и финесът на думите. […]
Към по-големите читатели – тези на повече от седем години – е насочена серията „Заемателите“ (Pożyczalscy), съставена от забавните приключения на малки жители, „заемащи“ от хората различни предмети и криещи се от тях на всяка цена. Романите на Мери Нортън са в превод на Мария Висловска и с илюстрации на Емилия Джюбак. В изпълнение на програмните идеи, насочени към споделянето с полските деца на превъзходни текстове, издадени с оригинално графично оформление, се появява поредицата „Препоръчвам от чужбина“. Както е отбелязано на сайта на „Dwie siostry“, тази поредица, „представя примери на майсторски илюстрирани книги за деца, с които изключителни творци са спечелили сърцата на най-младите читатели по целия свят.“ […]
За децата в предучилищна възраст „Dwie siostry“ издава серията „Кошмарните хлапета“ (Potworne Maluchy), в която през 2014 г. са публикувани две книги на Майер, Леман и Шулце с илюстрации от Сузана Голих: „Новият“ (Nowy) и „Дебела работа“ (Grubsza sprawa). Книгите са публикувани в удобен формат и с добро графично оформление (в топли цветове, с много синьо и приглушено розово). […]
Лодзкото издателство „Литература“ се появява на книжния пазар през 1990 г. Първоначално неговите издания са свързани с историята на Лодз и изкуството. Първата им детска книжка, публикувана в края на 1990 г., е романът „Филoмен и неговите приятели“ (Filomen i przyjaciele). Тя се продава дори в касите на кината. През периода 1993-2000 г. издателството сътрудничи с Едмунд Нижюрски (1925-2013), а от 1998 г. издава произведения на Ванда Хотомска (1929). Стиховете на поетесата са илюстрирани от Богдан Бутенко. През 2000 г. започва сътрудничество с Гжегож Казпедке, освен това работи с постоянна група автори: Марчин Брукчински, Агнешка Фрачек, Барбара Гаврилюк, Малгожата Иванович, Калина Йежиковска, Изабела Клебанскa, Барбара Koсмовскa, Йоана Oлех, Йоанна Папужинска, Кажимеж Шимечко. Издателството не издава преводи. Книгите на това издателство се появяват по отделно и в поредици: „Това е историята“ (A To Historia), „Приказки и легенди“ (Baśnie i Legendy), „Клуб на ловците на приключения“ (Klub Łowców Przygód), „На върха на езика“ (Na Końcu Języka) „Плюс-минус 16“ (Plus Minus 16), „Превозни средства на въздушни възглавници“ (Poduszkowce), „Харесва ми“ (To Lubię), „Харесва ми с Прилепа“ (To Lubię z Nietoperzem), „Полско-английска версия“ (Wersja Polsko-angielska), „Войните на възрастните – историите на децата“ (Wojny Dorosłych – Historie Dzieci), „С чадър“ (Z Parasolem). Главен редактор на издателството е Виеслав Йенджейчик. […]
Издателство „Nasza Księgarnia“ (Наша кшенгарня) е най-старото издателство на полския пазар на книги за деца и юноши. Дори в междувоенния период, когато „Naszа Księgarnia“ (по онова време акционерно дружество), предлага основно методически ръководства за учители и учебници, за литературата за деца и юноши е запазено специално място. По това време се публикуват творбите на Янина Поражинска и Ева Шелбург-Зарембина. Издателството е основано по инициатива на Полския учителски съюз. След Втората световна война работи под името „Издателски институт „Наша кшенгарния“, а през 1954 г. кооперацията се превръща в държавна фирма с издателски профил, публикуваща книги и списания за деца и юноши, както и учебници. ПНР подкрепя издателството и публикуването на литература за младежта. „Nasza Księgarnia“ има водеща позиция на пазара за детски и младежки книги.
[…]Като представителни за издателството са избрани пет серии (от ообще 50, бел. прев.) от каталога: „Детектив Музикална кутия и Другите“ (Detektyw Pozytywka i Inne), „Дневникът на един дръндьо“ (Dzienniczek Cwaniaczka), „Лилка и компания“ (Lilka i Spółka), „Само за момичета“ (Tylko dla Dziewczyn), „Из библиотеката на издателство „Наша кшенгарня“ (Z Biblioteki Wydawnictwa Nasza Księgarnia) […]
Детско-юношеска класика издателството публикува в поредицата „Из библиотеката на издателство „Наша книжарница“. В нея можем да видим заглавия като „Отец Твардовски за децата. Стихове“ (Ksiądz Twardowski dzieciom. Wiersze, 2015) с илюстрация на Марта Курчевска, „Почети ми, мамо. Книга шеста“ (Poczytaj mi, mamo. Księga szósta 2014, 2015) с илюстрации на Зджислав Бичка, Матеуш Гавриш други, или „Класиците за децата“ с илюстрации на Емилия Джюбак. […]
Издателство „Zielona Sowa“ (Жельона сова) е създадено през 1995 г. […] Издателската политика се фокусира върху популяризирането на литературната класика, учебници и приключенска литература. Заглавията на „Zielona sowa“ често печелят награди – през 2014 г. на конкурса „Книга на годината“ на полската секция на IBBY е награден текстът на Лиляна Бардиевска „Какво нашепват мидите“ (O czym szumią muszle, 2014) с илюстрации на Дорота Шоблик.
Издателския си репертоар развива с оглед на различните читателски възрастови групи. Затова можем да намерим в него образователни комплекти за малки деца като „Забавлявам се с…“ (Bawię się w), „Играя на…“ (Gram w); „Опознавам…“ (Poznaję); „Раста и опознавам“ (Rosnę i Poznaję); „Форми и цветове“ (Kształty i Kolory). Поредицата „Великите откриватели“ (Wielcy Wynalazcy) също има образователен характер. Към по-младите читатели е адресирана и серията на П. Рошяк. Като част от „Златната поредица“ се публикуват произведения на водещи полски писатели и на световни литературни класици.
Издателската политика на „Zielona sowa“ е профилирана преди всичко от образователните поредици, но голямо влияние върху нея имат и приключенските поредици, като например „Хроники Архео“ (Kroniki Archeo), „Коалицията на шпионите“ (Koalicja Szpiegów), „Клуб на търсачите на приключения“ (Klub Poszukiwaczy Przygód) и др. Тези поредици са обогатени с илюстрациите на Марчин Полудник и Марчин Пивоварник. Появяват се в тях книги на Агнешка Стелмашик. Поредицата озаглавена „Тапи“ (Tappi) съдържа творби на Марчин Мортка за най-малки деца, които разказват за приключенията на симпатичния викинг с това име. […]
Трябва да подчертаем, че издателствата участват във възпитанието на младите поколения, полагат много усилия, за да спечелят читателската аудитория. Основа на това спечелване не е масовата продажба, макар че трябва да признаем, че икономическото състояние на издателствата е основа за формиране на разумна издателска политика. Издателствата не разчитат само и изключително на това да удовлетворяват индивидуалните потребности на подрастващите. Те си поставят за цел популяризирането на стойностната литература. Вземат под внимание етапите на развитие на децата и младежите, техните психически особености, а също и степените на училищното образование. Естествено е и използването на всякакъв вид изследвания на четенето, защото те помагат да се определи издателският курс.
Barbara Pytlos, Serie wydawnicze literatury dla dzieci i młodzieży w latach 1990—2015 na podstawie wybranych wydawnictw, Literatura dla dzieci i młodzieży Tom 5, red. Katarzyna Tałuć, s.231-254.
Превод от полски: Милен Митев
Д-р Барбара Питлос работи към Института по библиотекознание и научна информация в Силезийския университет. Редактор на поредица юбилейни библиографии и издания.
