Панайот Карагьозов

Здравей, Дядо Коледа,
Аз съм Макси. Макси от „Криволак“. Вече съм Макси от Първи „А“, но те моля отново да оставиш подаръка ми под домашната елха. Учителката по Човек и общество каза, че си виртуален, но аз съм сигурен, че съществуваш. Виртуални са кръчмата, в която тате ходи, без да излиза от апартамента, и любовникът на мама, когото никой не е виждал. Аз знам, че да си виртуален и невидим не е едно и също. Виртуалният се разпознава по това, че не носи подаръци.
Дядо Коледа, аз мога да пиша и няма повече да карам мама и тате да ти препредават като по развален телефон какво искам. Много ти благодаря за миналогодишната шейна. Тя беше малко карана и аз помислих, че си я взел от някое дете, което не е слушало, за да я дадеш на мен. Но според мама шейната не е била чисто нова, тъй като и аз не съм от най-послушните, а и не съм те бил помолил както трябва. Трябвало да бъда по-любезен. Първо да попитам как си, след това да ти разкажа какво съм правил през годината и чак тогава да помоля за подарък.
Дядо Коледа, аз вече зная как да те помоля, а и други неща, които много възрастни не знаят. Знам, а госпожа Хаджиева не знае, че не трябва да ни дава домашни, когато времето е хубаво и може да играем навън. Студентите на мама не знаят какво е пролетарка, а аз знам, че пролетарка е жена, която обича пролетта. Приятелите на татко пък не знаят, че кръглата годишнина е любилей, а не юбилей, тъй като на празника много се люби и много се лей. Да знаеш само колко целувки получи тате на рождения си ден и колко се изпи! Добре че баба си бе легнала и не видя какво и колко се изля върху килима, който е купила, преди да се родя.
Дядо Коледа, моля те на тази Коледа да ми донесеш компютърна игра. Но най-много от всичко искам да донесеш здраве на мама и тя да може винаги да е при нас. Може да си вземеш всичките играчки, които си ми носил досега. Ако ти трябва – вземи и шейната, но не забравяй здравето на мама и не є казвай, че съм ти писал.
И накрая – да не пропусна най-важното.
Мили Дядо Коледа, тази година аз наистина много слушам и се връщам от училище сам. От нашия клас само Мими и Деси пишат по-добре от мен, но те са момичета и не се броят. Мими и Деси са суперумни и още в детската градина знаеха буквите и сами да си връзват обувките.
Ти как си? Беше ли годината ти здрава, спорна и щастлива? Ще има ли подаръци за непослушните? Еленките още ли слагат рога на елените? Снежанка изяжда ли си всичко и джуджетата пораснаха ли?
Много те обичам и те чакам!
Макси от Първи „А“