От август 2020 г. насам в Беларус бяха регистрирани рекордно количество репресивни действия спрямо хора на културата. На културата властите винаги са отделяли особено внимание, но не с цел подкрепа, а за упражняване на извънреден контрол. Сега масовите уволнения, забраните за провеждане на митинги, задържанията и арестите никого не изненадват, властта руши културния ландшафт, създаван не едно десетилетие. В тази статия е разгледана ситуацията единствено в сферата на театъра, но нека това не обезценява важността на случващото се във всички останали сфери на културата.
Самоцензурата като начин на съществуване
След разпада на Съветския съюз контролът над изкуството от страна на властта отслабва, но от началото на 2000 г. от него вече няма отърване. Репресиите бяха тихи и поетапни, с „профилактичен характер“. Препоръки за провеждане на едни или други мероприятия, необходимост от съгласуване и разрешаване на гастроли, чиновници, присъстващи на спектаклите, представления „за свои“ и „за всички“ – системата активно ограничава арт инструментариума и към 2010-а тази реалност вече става привична. Така се стига и до утвърждаване на самоцензурата – много от хората на културата, работещи в държавни (а и в независими) театри, мислено фиксираха зоната „какво не трябва“ и напълно осъзнато започнаха да се ограничават, за да не бъдат подложени на официална цензура и да развалят личната си репутация или тази на театъра, в който работят. Това повлиява върху формирането на културната идентичност: арт експериментите възникваха бавно и рядко, доколкото за повечето се страхуваха, че няма да бъдат „позволени“ или ще ги „забранят“. Границата на недопустимото възникваше в главите на актьорите, а свобода се постигаше тежко.
Самоцензурата имаше и някои положителни страни: много от хората на театъра започнаха да разширяват своя художествен инструментариум. Това дава стимул за развитие на изкуството, но предизвиква и тотална умора от необходимостта да бъдат спазвани условните ограничения. Към 2015 в Беларус започват масово да се откриват междудисциплинарни пространства („ЦЭХ“, „ВЕРХ“, „Корпус 8“, „Сталоўка XYZ“, Ok16, HIDE, Lo-FI), предлагащи сцена за относително свободно изкуство. Художниците започват да намират начини да си връщат творческата свобода, макар и в рамките на цензурата. Те просто искат да изразяват идеите си с нов език.
Алтернатива и свобода на творчеството
Преди три години в Беларус възниква алтернативното арт пространство „Културен хъб Ok16“. Зданието на неработещия завод на улица „Октомврийска“ е откупено от Белгазпромбанк и отдадено за творчески цели на хората на културата. Това става първият многофункционален лофт, предложил възможности за взаимодействие на съвременни беларуски актьори.
Инициатор за откриване на арт пространството е опозиционният лидер Виктор Бабарико. През 2020 година много от хората, ангажирани с хъба, се оказаха участници в неговата предизборна кампания. Мария Колесникова беше арт директор на Оk16 и дълго време се бореше „само“ за свободно изкуство, както впрочем и театралният продуцент Инна Коваленок. Заради тясното си сътрудничество с Виктор Бабарико обаче и двете кураторки се оказаха зад решетките. (Мария Колесникова, призната за политически затворник, продължава да е следствена, а Инна Коваленок е вече на свобода.)
Хъбът беше пространство, където хората на изкуството се учеха да взаимодействат един с друг, да търсят компромиси и намират общ език. Само за няколко години Ok16 актуализира съвременния театър в Беларус и създава цяло ново поколение млади театрални хора.
Свобода на творчеството е основната идея в разбирането на Ok16. Именно затова тук се събират актьори, организатори на събития и любители на съвременното изкуство. Студентите, залостени в рамките на академичната система, намират възможност да се изкажат без надзора на своите ментори, свободно да изберат материал и получат качествена обратна връзка от арт обществото. Независими режисьори активно експериментират, усвояват нетеатрално пространство и елементи от т.нар. site-specific. Художници получават безплатни „работилници“ и неограничено поле за действие. Ограничението всъщност е само едно – да не пречиш на другия.
Културният хъб Оk16 даде възможност за независимо развитие на едни творчески настроени хора, които нямаха как да реализират част от идеите си в държавните театри. Алтернативната територия стана атрактивна не само за арт обществото, но и за зрителите. Междудисциплинарното пространство, предлагащо разнообразно изкуство (експериментално и традиционно), но относително свободно откъм ограниченията за план и вътрешна цензура, привличаше зрителите със своята искреност.
Юнският арест на Виктор Бабарико беше посрещнат в културната среда тежко и тревожно. Всички негови проекти способстваха за солидаризация на театралните дейци и позволиха създаването на активно арт общество, алтернативно на статуквото. Ставаше дума за задържане не само на кандидат-президент, но и на крупен меценат в сферата на изкуството, който е помогнал на мнозина да започнат и развият артистична кариера. Този арест насърчи културното общество да се солидаризира. Но когато към съдебното дело на Виктор Бабарико приобщиха и 150 живописни платна и други културни ценности от колекцията на Белгазпромбанк, на обща стойност около 20 млн. долара, стана ясно, че в разправата си с неудобния лидер властите няма да се съобразяват нито с културната ценност на произведенията, нито с интересите на публиката. Уникалната колекция от произведения на изкуството стана заложница на политическите обстоятелства. Картините и сега се намират „под арест“ и са недостъпни за гражданите.
Планът като инструмент за натиск
На обострянето на ситуацията повлия и първата вълна на пандемията. През пролетта театралните дейци оцеляваха с минималните си работни заплати, а независимите актьори бяха оставени да се оправят сами. Подкрепа от държавата практически отсъстваше. В театралната сфера съществува план по зрители – колко души трябва да посетят театъра, а също и план на броя събития. По време на пандемията планът по показателя „зрители“ беше съкратен, но до края на годината театрите бяха длъжни да изпълнят плановата си бройка спектакли. По време на първата пандемична вълна Министерството на културата (МК) и ръководствата на театрите се стараеха да прехвърлят спектаклите в онлайн формат, като обезпечат безопасността на участващите в тях. Във втората вълна обаче, даже при наличие на заболели от коронавирус актьори, много от театрите продължиха да работят. Сега ковид в театрите „няма“, това се определя както от МК, на което не му е изгодно да закрива културни учреждения, така и от вътрешната политика на театрите – каквато и да е работа дава възможност да се изплащат поне минимални премии. При това положение именно планът на бройката събития се оказа отлично средство за манипулиране на държавните театри, тъй като неизпълнението на плана води до налагането на санкции и съкращаване на финансирането.
Реакция срещу насилието и фалшификациите
След огласяването на изборните резултати много колективи се опитаха да се присъединят към общонационалния протест. Много от театрите излязоха с жестове на солидарност, но по редица причини до стачки не се стигна. Основният препъникамък бе, че една стачка трябва да бъде обявена най-малко две седмици преди провеждането є и исканията се предявяват непосредствено към ръководството. Но в много от творческите колективи ръководителите са ценни за културната общност хора, уважавани от артистите. Освен това много от артистите, особено от по-старото поколение, не искаха „да рушат“ институцията, осъзнавайки, че за държавата е по-лесно да сложи дейността им на дълга пауза. В този случай предположението, че „ще изпозатворят театрите и окото им няма да мигне“ се оказа в голяма степен справедливо: от държава, чийто вектор на развитие съвсем не е насочен към културата, може да се очаква какво ли не. Затова поддръжката за протестиращите се изразяваше главно чрез различни творческии акции, писма и видеообръщения.
Много актьори, режисьори и театрални работници активно заявяваха своята гражданска позиция на масовите протестни акции, в т.ч. и чрез различни културни събития. Това предизвика редица уволнения – ръководствата на театрите и до момента получават разпореждания с препръчителен или със задължителен характер. Всяко изказване в социалните мрежи и особено в пресата се подлага на внимателен прочит и анализ от страна на МК.
Разгромът на Купаловски
Миналата година Националният академичен театър „Янка Купала“ трябваше да празнува своя 100-годишен юбилей и готвеше премиера на култовия през 90-те спектакъл „Тутэйшыя“ („Тукашните“), по пиесата на Янка Купала. Обаче на 16 август колективът на театъра, който е един от главните национални театри в страната, подписва открито обръщение към белорусите, с което „купаловците“ искат да бъде възбудено наказателно дело срещу тези, които са давали престъпни заповеди. Обръщението предизвиква широк обществен резонанс. Още на следващия ден, 17 август, е уволнен директорът на театъра Павел Латушко. Това става катализатор на масовите протести от страна на хората в сферата на културата. „Купаловци“ са подкрепени от 112 сътрудници на Националната библиотека на Беларус, от колектива на Могильовския областен драматичен театър, на „Большой“ театър за опера и балет, на Националния академичен драматичен театър „М. Горки“, а също от чуждестранни дейци на културата, в това число от руските актьори Константин Райкин и Олег Басилашвили.
Колективът постига среща с вече бившия министър на културата Юрий Бондар, на когото е предявен ултиматум: или на директорския пост се връща Павел Латушко, или водещите актьори и голяма част от сътрудниците на театъра напускат. В подкрепа на театралния колектив пред входа на театъра, украсен с червено-бели знамена, се събират зрители и сътрудници от други културни институции.
На следващото утро „купаловци“ не успяват да влязат в зданието – съгласно официалната версия този ден е предвиден за дезинфекция на театъра срещу ковид инфекцията. Но истината е, че по това време в театъра се провеждат обиски – личните вещи на актьорите в гримьорните са „пренаредени“. И по телевизионния канал СТВ излиза филм за това какъв разгулен живот водят „купаловци“: кадрите показват кошчета, препълнени с празни бутилки от алкохол, показват и някакви странни композиции от декори, демонстриращи погром. Държавата мълниеносно се отрича от известни дейци на културата, награждавани преди това с всевъзможни медали и премии. Колективът на театъра е несправедливо дискредитиран от водещите държавни медии.
В резултат на всичко това са подадени над 60 молби за напускане от страна на актьори и театрални служители, представляващи основната част на колектива. За временно управляващ е назначен заместник-министърът на културата Валерий Громада, а няколко месеца по-късно министърът на културата Юрий Бондар е сменен. Павел Латушко, който е и член на Координационния съвет на беларуската опоцизия, е заплашван и в крайна сметка принуден да напусне страната. По-късно той ще уточни, че му е бил поставен ултиматум „или да напусне страната, или да бъде привлечен под наказателна отговорност“.
На своя 100-годишен юбилей сцената на Националния академичен театър „Янка Купала“ опустява, а МК обява конкурс за кастинг с цел привличане на нови актьори от регионалните театри.
Масови уволнения
С действията на „купаловци“ се солидаризират редица театрални колективи – чрез многобройни писма до МК, Министерския съвет, Белоруския съюз на театралните дейци, различни творчески акции и видеообръщения, порицаващи актовете на насилие от страна на силовите структури. Но това е използвано от властта единствено като претекст за уволнението на водещи актьори, режисьори и сътрудници в театрите от цялата страна.
Широк обществен резонанс предизвика уволнението на Андрей Новиков – директора на Могильовския областен драматичен театър. В продължение на 20 години той оглавява театъра, организатор е на един от най-известните международни фестивали – Младежкия театрален форум „M@rt.контакт“, под негово ръководство областният театър на Могильов се превръща в един от центровете на театралния живот в Беларус. Свалянето от поста е поради това, че е отказал да уволни хора от колектива, проявяващи активна политическа позиция. Главният режисьор на театъра Владимир Петрович, създал спектакъла по книгата на Светлана Алексиевич „Време секънд хенд“, също е арестуван и задържан за три денонощия.
Около Националния академичен „Большой“ театър за опера и балет също се провеждат концерти в подкрепа и солидарност с мирните протестиращи. Преди оперното представление на 27 октомври в залата зазвучава химнът „Магутны Божа“ („Могъщи Боже“). Уволнени са членове на колектива, изразили преди началото на спектакъла позиция против насилието и беззаконието в страната – „първата цигулка“ в оркестъра Регина Саркисова, цигуларката Алла Джиган и певицата Александра Потьомина. Уволнени са също така и диригентът Андрей Галанов, заслужил артист на изкуствата на Беларус и носител на медала „Франциск Скорини”, както и оперният солист Иля Силчуков. Трупата на театъра събира над 200 подписа в тяхна подкрепа.
Някои културни дейци започват сами да напускат. От Републиканския театър на белоруската драматургия си тръгват актьорите Андрей Новик и Николай Стонко. Позицията на Новик е, че е невъзможно „да излизаш на сцената на държавен театър, когато приятели, колеги, педагози, кумири биват изхвърляни на улицата заради тяхната гражданска позиция“. Друг актьор от РТБД напуска с мотива, че е „против цензурата в театъра и като жест на несъгласие с т.нар. „контрольори” от МК, които специално идват да следят да не би преди, след, а най-вече по време на спектакъл бъдат изразявани знаци на солидарност и гражданска позиция“.
Постановката „Бълха“ по пиесата на Владимир Маяковски е прекъсната по време на репетиция, а причината е недоверието на художественото ръководство към работата на режисьора. Работата му се сторила на началството прекалено „авангардна“. При това съмнения в професионализма на Юри Диваков няма както у театралната общност, такаи у тези, които канят театъра му на гастроли.
За „отказ от изпълнение на трудови задължения“ (по същество – участие в протести) от Гродненския областен драматичен театър уволняват главния режисьор Генадий Мушперт, който работи там повече от 26 години. Уволнен е и още един режисьор от същия театър – заслужилият артист на Беларус Сергей Куриленко. Той е задържан по време на протести заедно със съпругата си. Неговите колеги разбират за задържането вечерта, по време на вечерния спектакъл, и отказват да го доиграят. Дирекцията на театъра заставя артистите да пишат обяснителни записки, а несъгласната с това млада актриса Елизавета Милинцевич е уволнена.
Ситуацията излиза извън контрол, репресиите стават все по-абсурдни. Максим Коржицкий, бившият актьор от Националния академичен драматичен театър „Якуб Колас“, е арестуван и задържан за 10 денонощия. Причината: запалил е свещичка около паметника на воините-интернационалисти в памет на убития Роман Бондаренко.
Ударът на класиците
В Беларус задържанията, арестите и уволненията станаха привична реалност, която вече не шокира така както преди. Протестните акции могат да бъдат забранени, но да бъдат забранени произведенията на Янка Купала, Якуб Колас, Васил Биков, Владимир Короткевич и други класици, писали за националната идея, е абсурдно и практически невъзможно. Любовта на държавата към „традиционното изкуство“ се обръща против нея. Водят на театър ученици, за да гледат спектакли по класически текстове, но те не са само за любов, дружба и търпение. Оказва се, че Островски пише и за корупцията, Чехов – за псевдоспециалистите, а Горки – за проблемите на режима. Зрителите вече знаят какво се случва с театрите и даже в детските спектакли за справедливостта на някои им се провижда политически подтекст, който няма как да е заложен от трупата.
(Със съкращения)
Превод от руски: КРАСИМИР ЛОЗАНОВ
Източник: https://www.colta.ru/articles/theatre
* Материалът е на Беларуския ПЕН Център (https://pen-centre.by), но в случая е използвана публикация на COLTA.RU. Тук тя се предлага със съкращения.
