Войчех Галонзка
През пролетта на миналата година ѝ изпратих мейл с информацията, че за поредицата „Малка библиотека на българската литература” съм подготвил стихосбирка на Николай Кънчев – „Против отсъствието”, със събраните всички мои преводи на поезията му и двайсетина нови, на стихотворенията, писани в последните години на живота му. Стана голям том с над двеста стихотворения.
Помолих я да ми помогне да разбера смисъла на заглавието на едно от стихотворенията – „Времето отгоре“. Дълго време не отговаряше, но това не се случваше за първи път. Откакто беше болна много често имаше периоди на дълго мълчание. Или когато сядаше да подготвя нова книга, както се случи с написаните сякаш на един дъх книги „Нищо тъмно” и „Третата жена”, които възприех като литературно сбогуване с Николай. И също ги преведох на един дъх. Подозирах даже, че в това пандемично време се е скрила в родното си село Брестница. През октомври обаче реших да ѝ позвъня. Оказа се, че е в болница, но гласът ѝ беше бодър, да не кажа – дори радостен. Каза, че лекарите много добре се грижат за нея и че до една седмица ще бъде вече в София и ще ми пише. Не искаше да разказва за болестта си. Тъй като не се обади и след този срок, на 17 декември реших да ѝ позвъня. Чувах само съобщението, че телефонът е изключен. Предчувствие ли е било или случайност, но в този момент пред очите ми светна лъчезарната ѝ усмивка, която видях за последен път в началото на юли 2019 г. в София, на сбогуване. Тази неизменна, лъчезарна усмивка, която ме придружаваше и топлеше през близо петдесет години на приятелство.
През всичките тези години тя беше в сянката на Николай. Всъщност тя искаше да е в неговата сянка, като не забравяше да добави, когато ставаше дума за нея и Николай, че той е единственото ѝ дете. И когато купуваше нещо за себе си, било дреха, било гривна, пак с тази лъчезарна усмивка казваше в присъствието на Николай, че те са подарък от него. Нейната любов към него беше всеотдайна приживе и след смъртта му. Но всъщност за каква сянка става дума! След двайстина преведени книги, след няколко хубави авторски книги, след толкова други активности – редакторски, дипломатически, политически, културни, приятелски. Тя си имаше собствена сянка, която никой не е могъл и няма да засенчи.
Федя, аз знам вече за времето отгоре, но винаги ще бъда против Твоето отсъствие.
